Решение № 6872 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7150/2014 г.

Решение № 6872 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7150/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - Пловдив срещу решение № 931 от 09.04.2014 г., по адм. дело № 1907/2013 г. по описа на Административния съд - Пловдив, с което е отменена Заповед № 38352-F026599 от 12.02.2013 г., издадена от заместник директора на ТД на НАП - Пловдив, с която на "Маркони Инвест" ЕООД е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "запечатване" спрямо обект - кафе-бар "Маркони", находящ се в гр. Пловдив, ул. "Кап. Райчо" № 56, ТЦ "Гранд" за срок от един месец, както и забрана на достъпа до него за същия срок във връзка с констатации за допуснато нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на Министерство на финансите (МФ), във връзка с чл. 118, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС). Касаторът твърди, че съдебното решение е необосновано, тъй като не почива на събраните по делото доказателства - не са обсъдени всестранно и обективно всички от тях, които са от значение за правния спор. Иска да бъде отменено обжалваното решение и бъде потвърдена Заповедта за налагане на ПАМ. Ответникът "Маркони Инвест" ЕООД, не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: С обжалваното решение на първоинстанционният съд, е отменена Заповед за налагане на ПАМ № 38352-F026599 от 12.02.2013 г., издадена от заместник директора на ТД на НАП - Пловдив, с която на "Маркони Инвест" ЕООД - гр. Пловдив, на основание чл. 186 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" - кафе-бар "Маркони", находящ се в гр. Пловдив, ул. "Кап. Райчо" № 56 ТЦ "Гранд" за срок от един месец, като на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС е забранен достъпа до посочения търговски обект. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че при извършена проверка от органи по приходите на обекта е установено, че на 09.11.2012 г. в обекта не се издават касови бележки за всяка извършена продажба в брой от въведения в обекта ЕКАФП, нито от кочан с ръчни касови бележки за всяка извършена продажба в брой. При извършена покупка от клиент на 28.10.2012 г. в 18:53 часа на една "Кока-кола" на обща стойност 1.50 лв., платена в брой, не е издадена фискална касова бележка от въведеното в обекта ФУ - Датекс-DP-35 KL с инд. номер DT 436148 и фискална памет 02436148, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. В спорната заповед е посочено, че нарушението е извършено за първи път. За констатираното нарушение е съставен и АУАН, въз основа на който е издадено наказателно постановление (НП) № 38349-F026599 от 12.02.2013 г. за нарушение по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Пред първоинстанционния съд е приложено решение № 3026 от 15.11.2013 г. по а. н. д. № 3200/2013 г., с което е отменено НП № 38349-F026599 от 12.02.2013 г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, като постановеното решение е оставено в сила в решение № 259 от 27.01.2014 г. по к. н. а. д. № 3940/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Съдът е посочил, че налагането на административно наказание от административния орган следва да е обосновано съобразно преследваната от закона цел. Решаващият състав е приел, че след като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административния орган е бил длъжен да обоснове защо конкретно за този случай е определил максималният срок посочен в закона. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага ПАМ "запечатване на обект", съставлява нарушение на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Продължителността на наложената ПАМ следва да е обоснована с конкретните фактически основания, наложили именно определения от органа срок, а в обжалваната заповед не са изложени мотиви относно упражняването на правомощието на органа по приходите по целесъобразност да определи максимално допустимия по закона срок за действие на мярката. Липсата на мотиви в тази част лишава съда от възможността да установи дали актът е постановен в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 АПК. Съдът е приел, че допуснатото нарушение е съществено и е достатъчно основание за отмяна на заповедта. Освен това съдът се е позовал и на разпоредбата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС, която предвижда, че принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло при първо нарушение. Налагането на процесната мярка ще е безпредметно поради обстоятелството, че същата е трябвало да бъде приложена още при издаването на спорния акт, защото нормата на чл. 188 ЗДДС предвижда предварително изпълнение на заповедта. Освен това с отмяната на НП за наложената имуществена санкция, соченото за нарушител лице вече няма правно основание, на което да дължи заплащането й. Решението е правилно. По делото не съществува спор от фактическа страна и релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от съда и отразени в мотивите на съдебното решение, както са възпроизведени накратко по-горе. Спорът по делото е свързан с отговора на въпроса, дали липсата на мотиви в обжалваната заповед за налагане на ПАМ, включително относно продължителността на наложената мярка, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което обуславя незаконосъобразност на заповедта. Изводите, до които е достигнал първоинстанционният съд, са правилни и се споделят от настоящия състав. В разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка "запечатване на обект" за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба (фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба), отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. Това означава, че заповедта представлява индивидуален административен акт, който следва да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Наред с това води до невъзможност да бъде направена проверка от съда дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона, което представлява едно от изискванията за законосъобразност на акта, което съдът следва да провери съгласно чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146, т. 5 АПК. Административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, но същият следва да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответни мотиви. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на ПАМ, то административният орган е следвало да обоснове защо е определил максималния срок, посочен в закона, при положение, че нарушението е извършено за първи път. Като не е направил това, административният орган не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона. Предвид изложеното обжалваната заповед е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствени правила относно съдържанието й, както и при несъответствие с целта на закона. Като е достигнал до същия извод и е отменил заповедта, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение