Решение № 6029 от 16.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2975/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Дирекция Инспекция по труда Плевен, чрез старши юрисконсулт П. Чобанова против Решение 503/18.01.2024 г., постановено по адм. дело 5279/202023 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, се иска решението да бъде отменено. Ответникът Проучване и добив на нефт и газ АД със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от юрисконсулт С. Грънчарова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Твърди, че съдебното решение е противоречиво и необосновано, и като е отменил обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните: С Решение 503/18.01.2024 г. по адм. дело 5279/2023 г., Административен съд София - град е отменил задължително предписание по т. 5 от Протокол ПР2308703/10.04.2023 г. на главен инспектор и инспектор при Дирекция Инспекция по труда /ИТ/ - Плевен. Съдът е приел, че в тази част административният акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и това е довело до неговата незаконосъобразност отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че в Констативен протокол /КП/ ПР2308703/10.04.2023 година е обективирана извършена от Главен инспектор в Дирекция Инспекция по труда Плевен проверка в обект: База Долни Дъбник, Сервиз ТИР. Проверката е извършена поради настъпила смърт на лицето Т. М. Д., заемал длъжността шофьор специален автомобил-тампонажник и организатор ТИР. В протокола е констатирано, че не е била разработена от работодателя писмена инструкция за безопасно извършване на пропарване на автоцистерна за превоз на опасни товари /суров нефт/ с ППУ, съгласно задължението по чл. 166, ал. 2, т. 4 от Наредба 7 от 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /Наредбата/. Въз основа на така установеното, в същия протокол е дадено оспореното предписание. Дружеството е твърдяло, че е създало организация за провеждане на обучение и инструктаж, като е издадена съответна Инструкция по здраве и безопасност при работа 56-12 на шофьор тампонажник при Сектор РИС и ТИР, с която пострадалото лице е запознато и инструктирано на съответната дата на аварията, както и Инструкция при извършване на технологични операции на сондажите с агрегат ППУ от 09.01.2012 г., утвърдена на 09.01.2012 г. Съгласно чл. 404, ал.1, т.1 от КТ, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 от КТ, по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки като дават задължителни предписания на работодателите, предприятията - ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство. При констатиране на нарушение на трудовото законодателство, контролните органи на Инспекцията по труда действат при условията на обвързана компетентност, като прилагат предвидените в закона мерки. По отношение на наложеното предписание по т. 5 от Протокол ПР2308703/10.04.2023 г., съдът намира, че съобразно разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от Наредба 7/1999 г., работодателят предоставя на работещите съответна информация и когато е необходимо, писмени инструкции за използване на работното оборудване, а в ал. 2 е предвидено, че при използване на работно оборудване, при което съществува риск за безопасността и здравето на работещите, работодателят осигурява прилагането на писмени инструкции. Писмените инструкции по ал. 1 и 2 трябва да са разбираеми за работещите, за които се отнасят, и да съдържат необходимата информация, в т.ч. - условията за използване на работното оборудване, предвидимите ненормални ситуации, изискванията за безопасност и здраве при работа, извлечените от опит заключения при използването на работното оборудване. Разпоредбата на чл. 166 се намира в глава шеста от Наредба 7/1999 г., озаглавена Използване на работно оборудване, в раздел І Общи изисквания. Наредбата се прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност и с нея се определят минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд. От данните по делото е видно, че работодателят е изпълнил законовите си задължения като е разработил и предоставил на пострадалото лице Инструкция по здраве и безопасност при работа 56-12 на шофьор- тампонажник при Сектор РИС и ТИР, като т. 41-42 от инструкцията касаят стриктно спазване на правила за безопасна работа с ППУ. Проучване и добив на нефт и газ АД не е нарушило целите на закона - като работодател да осигури основните принципи на превенция, съгласно чл. 4 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, както и не е извършило нарушение на разпоредбата на чл.166, ал.2 от Наредба 7. По делото са представени утвърдени и действащи при дружеството - работодател Инструкции за здраве и безопасност при работа 87-12 и 56-12. Т. Д. е обучен и инструктиран да работи като шофьор на специален автомобил - тампонажник и организатор ТИР, като е бил работник в дружеството на тази длъжност от 2007 г. Той е обучен и е провеждал инструктажите на място, периодичните и ежедневните инструктажи на колегите си на длъжност шофьор на специален автомобил тампонажник, съгласно Заповед 240/28.10.2021 г. По делото са представени Протокол от проведено обучение на длъжностните лица, които са определени да провеждат инструктажите, от 31.03.2022г., Протокол за резултати от проведено обучение от 25.01.2019 г., Протокол за резултати от проведено обучение от 06.03.2017 г., поименна Заповед 240/28.10.2021 г. Било е представено свидетелство за правоспособност, за упражняване на професия Машинист на котли с високо налягане, рег. 483/28.072014 г.. издадено от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор след проведен изпит. С обучение са покрити изискванията за специфично обучение при работа с работно оборудване - ППУ. Работодателят е осигурил провеждане на периодично обучение на служителя Т. Д. от учебен център Диана -Шанс 2013 ЕООД, гр. Плевен в периода 11.02.2020 г. - 17.02.2020 г. След проведеното обучение служителят е получил Удостоверение за професионална компетентност за извършване превоз на товари 112 - 001683/17.02.2020 г. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател относно необоснованост на съдебното решение. Следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е безспорно и прецизно установена и подведена под правилната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. Неоснователно е и оплакването на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът законосъобразно и обосновано е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Доводите на страните, имащи значение за правилното решаване на спора, са надлежно обсъдени. По делото са събрани достатъчно и годни доказателства, установяващи релевантните факти, въз основа на които съдът е могъл да се произнесе по съществото на спора с краен съдебен акт. Решението е постановено в изискуемата съгласно чл. 172а АПК форма. По аргумент от разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК, в мотивите му се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Видно от съдържанието на оспореното решение, същото изцяло съответства на изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК и не е налице твърдяната в касационната жалба непълнота на мотивите на съдебния акт. Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспореното предписание по т. 5 от протокол ПР2308703/10.04.2023 г. на главен инспектор и инспектор при Дирекция Инспекция по труда /ИТ/ - Плевен, съдът е постановил правилно съдебно решение. Същото е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство, тъй като ответната страна не е претендирала такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,