Решение № 2666 от 22.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10107/2018 г.

Решение № 2666 от 22.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10107/2018 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби - на кмета на Община Ловеч и на М. М., подадени против решение № 83/30.05.2018 г., постановено по адм. д. № 35/2016 г. по описа на Административен съд Ловеч. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационните жалби са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество са основателни по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Апиакта 97" ООД, "СК Солид" ЕООД, "Бонева" ЕООД, "Миро" ООД и М. А. против заповед № 9/05.01.2016 г. на кмета на Община Ловеч, с искане за прогласяване на нищожността й, алтернативно за обявяване на незаконосъобразността й, по съображения, изложени в жалбата. Съдът е уважил жалбата, като е прогласил нищожноста на процесната заповед. Приел е, че са налице условията на чл. 172, ал. 2, пр. 1 АПК. Изложил е и мотиви по алтернативната претенция - досежно материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. приетото безкритично заключение на вещото лице по назначената и приета СТЕ, както и доводите и възраженията на страните, вкл. релевантните за съда факти и обстоятелства. Това е довело до формираното на неверни правни изводи. Относно нищожността. При постановяване на решението си съдът неправилно е тълкувал фактите по делото и не е съобразил напълно фактическата обстановка. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК, на която се е позовал, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни, като всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. За да е налице, обаче, тази хипотеза следва да е налице пълно съответствие - оспорваният административен акт, чиято нищожност се претендира, следва да е повторно издаден акт от административния орган със същото съдържание като отменения, т. е. - да е налице административен акт, с който са разпоредени същите права и задължения на същите фактически основания, както и да е налице идентичност на страните. В конкретния случай - обратно на приетото от административния съд, тези изисквания не са налице. Предмет на процесната заповед е РУП, който, съобразно чл. 113, ал. 1, пр. 1 ЗУТ е съставен за ограничена част от територията - отделен УПИ (І, кв. 39), и е изработен върху действащ план от 2000 г., одобрен със заповед № 186/17.03.2000 г. на кмета на Община Ловеч. Предвидено е частично надстрояване с един етаж на сграда с идентификатор 43952.506.1026. 2, едноетажно пристрояване в югоизточна посока и двуетажно пристрояване в североизточна посока при спазване на устройствените показатели на съотвената зона. С решение № 16/14.03.2004 г., постановено по адм. д. 150/2013 г. на АС Ловеч е отменена заповед № 707/17.06.2013 г. на кмета на Община Ловеч, с която е бил одобрен ПУП-ПЗ и РУП за същия УПИ, предвиждащо пристрояване на сграда с идентификатор 43952.506.1026. 2 в източна посока и надстрояване на сградата до кота корниз 15 м, т. е. четири етажа. Основанието тук е чл. 113, ал. 1, пр. 2 ЗУТ, едновременно изработени ПУП и РУП при действието на приложимите норми към 2013 г. До тук изложеното е достатъчно, за да се приеме, че липсва пълна идентичност мужду отменения с влязло в сила съдебно решение административен акт и процесния, т. е. не са налице условията, предвидени в хипотезата на чл. 172, ал. 2 АПК, поради което този текст е неприложим в настоящия случай. За пълнота на изложението следва да се добави и липса на идентичност на страните - физическо лице в единия случай и юридическо лице в другия. Логичен е изводът, че неоснователно е прогласена нищожността на заповед № 9/05.01.2016 г. на кмета на Община Ловеч. Относно материалната незаконосъобразност. В обжалваното решение решаващият съд излага мотиви, че с оспорената заповед се променят пределно допустимите показатели за плътност и интензивност на застрояването в УПИ І, кв. 39 по плана на гр. Ловеч, което би трябвало да стане единствено с изменение на ПЗ и по този начин са заобиколени чл. 135 и чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. В заключението си вещото лице изрично подчертава, че с процесния РУП не се предвижда изменение на действащия ПУП, както и не се изменя действащия ПЗ, одобрен със заповед № 186/17.03.2000 г. С предвиденото пристрояване и надстрояване, при това без да се променя начинът и характерът на застрояване и правилата и нормативите за съответната устройствена зона, не е необходимо да се променят тези планове. Вещото лице твърди и, че с изработения и приет проект за РУП не се променят характерът и начинът на застрояване за УПИ І, кв. 39, в който попада имот с идентификатор 43952.506.1026. 2. Противно на приетото с обжалваното решение този съд намира, че не е нарушен показателят интензивност на застрояването. В графичната част на заповед № 186/17.03.2000 г. (стр. 189) относно ЧИЗП, явяващо се основа на процесния РУП, в легендата, изрично е посочено, че интензивност на застрояването /Кинт max 3. 5/=2. 15. Определящ е този Кинт, тъй като РУП се изработва точно спрямо това ЧИЗП. В горепосочената легенда са посочени и РЗП - 4904 кв. м., ЗП - 1004 кв. м. и площ на процесното УПИ - 2276 кв. м. С РУП се увеличава РЗП с 200 кв. м. Пресметнато, съобразно правилата, предвидени в § 5, т. 17 и 19 ДР ЗУТ с изработения РУП Кинт за парцела се променя с 0. 09, а не "значително" или "пределно" както се твърди в СТЕ, без да са направени нужните изчисления, и безкритично е прието в обжалваното решение. От съществено значение е обстоятелството, че процесният РУП е изработен съобразно чл. 113, ал. 1 предл. 1 ЗУТ - "въз основа" на действащ ПУП и по-конкретно ЧИЗП, което означава, че показателите, залегнали в този изменен застроителен план, са меродавни и следва да бъдат спазени от изработения работен устройствен план. От изложеното се налага извод, че процесната заповед не е и материално незаконосъобразна. Постановеният административен акт е законосъобразен и като е прогласил нищожността му, алтернативно - изложил мотиви за незаконосъобразността му, решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна, а процесната заповед - оставена в сила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно следва да бъде отменено, а касационните жалби - уважени. С оглед изхода на делото и своевременно направените искания в тази връзка на Община Ловеч и на М. М. следва да се присъдят направените по делото разноски, съответно в размер на 400 лв за Община Ловеч и в размер на 605 лв за М. М. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав