Решение № 4982 от 5.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11347/2011 г.

Решение № 4982 от 5.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11347/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството по делото е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Валери Стоянов Стоянов против Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с Постановление на Министерския съвет на Република България (ПМС) № 4 от 6.01.2006 г., в сила от 1.01.2006 г. Жалбоподателят поддържа, че с приеманото на този нормативен акт правителството се намесва в отношения, които следва да бъдат предоставени за уреждане на Висшия адвокатски съвет като орган на независимата и самоуправляваща се адвокатура. Това е направено в противоречие с принципите за съразмерност, справедливост и добросъвестност, въведени с чл. 4 и 6 от АПК, както и в противоречие с чл. 47 от Хартата за основните права на Европейския съюз и с чл. 6, 8 и 14 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Минималните и максимални размери на възнагражденията, определени с наредбата са в противоречие с тези, предвидени в Наредбата № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която не предвижда горна граница на възнагражденията. По този начин е допуснато неравенство в заплащането по двата акта, тъй като за едни и същи адвокатски услуги, положени добросъвестно, се заплащат различно. Според жалбоподателя тази уредба е дискриминационна и нарушава принципа на справедливост. Поради това моли съда да постанови решение, с което да отмени Наредбата за заплащането на правната помощ изцяло. Ответникът - Министерският съвет на Република България оспорва жалбата като излага съображения за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение констатира следното: По предложение на министъра на правосъдието е разгледан проект постановление за приемане на Наредба за заплащане на правната помощ. Предложението е придружено с доклад на вносителя относно включената в наредбата регламентация, както и с финансова обосновка на проекта. Проектът е изпратен за съгласуване на останалите министри, които депозират писмени становища (писмени становища, справка за становищата, получени по проекта за постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за заплащането на правната помощ). Проектът е разгледан на заседание на Министерския съвет, проведено на 5.01.2006 г. в присъствието на 16 членове на кабинета и е приет на същото заседание с направените изменения и уточнения (протокол № 1 от 5.01.2006 г.). Протоколът от заседанието е подписан от министър - председателя и от главния секретар на правителството. На 17.01.2006 г. е обнародвано Постановление на Министерския съвет на Република България (ПМС) № 4 от 06.01.2006 г., с което е приета оспорената Наредба за заплащане на правната помощ (чл. 2 от постановлението), която влиза в сила от 1.01.2006 г. С наредбата са определени реда и начина на заплащане на правната помощ (чл. 1 - 4 от акта), принципите, реда и условията за заплащане на адвокатското възнаграждение (чл. 5 - 12 от наредбата), както и размерите на възнагражденията за конкретните услуги, определени в минимални и максимални граници (чл. 13 - 29 от наредбата). При тези данни настоящият състав на Върховния административен съд стигна до следните изводи: Жалбата е допустима, тъй като е депозирана от адвокат, вписан в националния регистър за правна помощ (уведомително писмо), който съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК има правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспорената наредба е издадена от компетентния орган. Съгласно нормата на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ (ЗПП) Министерският съвет е овластен да постанови акт с характера на обжалвания, в който да определи заплащането на правната помощ, съобразно вида и количеството на извършената дейност. Наредбата е издадена при спазване на формалните и процедурни изисквания. Същата е приета с постановление на Министерския съвет, подписано от министър-председателя и от главния секретар на кабинета. Представеният за разглеждане в Министерския съвет проект за постановление за приемане на Наредба за заплащането на правната помощ е придружен от доклад на министъра на правосъдието като вносител и с финансова обосновка със становище на министъра на финансите. Представени са и получените от министрите становища по проведеното съгласуване на проекта и справка за отразяването им. С това са изпълнени изискванията на чл. 57, ал. 1, чл. 58 и чл. 59, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация . Оспореният подзаконов нормативен акт е приет на редовно заседание на Министерския съвет, проведено при наличие на необходимия кворум (на заседанието присъстват 16 от всички 19 членове на кабинета), по общо съгласие на органа, в съответствие с регламентацията на чл. 68, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация и е обнародван в Държавен вестник бр. 5 от 17.01.2006 г. съгласно чл. 38 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Приетата наредбата не противоречи на нормативен акт от по-висока степен. Като нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен (чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове), наредбата има за цел да регламентира по-подробно отношения, които не са основни и подлежащи на трайна уредба и поради това не са предмет на приетия вече закон. В случая оспорената наредба е приета на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП и детайлизира реда и начина на заплащане на правната помощ, принципите, реда и условията за заплащане на адвокатското възнаграждение при предоставяне на правна помощ, както и размерите на възнагражденията за конкретни дейности, определени в минимални и максимални граници. С нормативния акт са регламентирани конкретни правила за заплащане на правната помощ, които детайлизират обществените отношения, предмет на уреждане в ЗПП. Възприетата с наредбата регламентация кореспондира с условията, предвидени в закона.