Решение № 125 от 29.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1080/2015 г.

Решение № 125 от 29.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1080/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ваня Атанасова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по подадена от Ю. С. И., в качеството му на [фирма], чрез адв. Б. М., касационна жалба срещу решение № 718 от 25. 11. 2014 г. по гр. д. № 656/2014 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 144 от 14. 04. 2014 г. по гр. д. № 92/2011 г. на Смолянския окръжен съд в частта, с която А. Ю. Х., в качеството му на [фирма], [населено място], С. област, е осъден да заплати на Ю. С. И., в качеството му на [фирма], [населено място], сумата 56 622,47 лв. представляваща стойността на направени разноски за подобрения в приземния етаж с площ от 146 кв. м. и на 58 кв. м. в първия етаж от собствената на Ю. С. И., като [фирма], едноетажна масивна сграда - мандра, цялата с площ от 450 кв. м., построена в УПИ I - 340, в кв. 30 по плана на [населено място]. Излагат се съображения за неправилност на решението в обжалваната част, тъй като в присъденото обезщетение са включени и суми представляващи платен от ищеца данък добавена стойност за стоки и услуги, доставени във връзка с подобренията, за който данък същият се е възползвал от правото си на данъчен кредит, както и по съображенията, че извършените от ищеца подобрения не притежават качеството полезност, тъй като имотът на касатора представлява производствен обект /мандра/, а подобренията са правени за целите и нуждите на хотела на ищеца. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск. В проведеното пред настоящата инстанция заседание са представени доказателства за прехвърляне на търговското предприятие на [фирма] на [фирма] и заличаване на Ю. С. И. като едноличен търговец в ТР при АВ на 11. 02. 2015 г. Приобретателят на търговското предприятие на едноличния търговец - ответник по иска също изразява становище за основателност на касационната жалба и неправилност на решението по изложените по-горе съображения. Ответникът по касационната жалба А. Ю. Х., като [фирма], [населено място] не изразява становище по същата. Депозиран е писмен отговор от [фирма], приобретател на търговското предприятие на [фирма], прехвърлено с договор от 15. 08. 2014 г., вписан в ТР при АВ на 26. 08. 2014 г., като А. Ю. Х. е заличен като едноличен търговец в ТР при АВ /установено от служебно извършена справка/. В отговора се излагат съображения за правилност на въззивното решение в осъдителната част и се иска потвърждаването му. С определение № 232 от 17. 04. 2015 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по въпроса дали обезщетението за направени разноски за подобрения в чужд имот включва и разходите за данък добавена стойност, извършени от подобрителя за доставени по повод подобренията материали и услуги, ако подобрителят-получател на облагаемите доставки също е бил търговец, регистриран като данъчно задължено лице по ЗДДС и е упражнил правото си на данъчен кредит. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, прие следното по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на решението: Претенцията по чл. 74 ЗС на подобрителя-недобросъвестен владелец за присъждане на обезщетение за направени подобрения в размер, равен на по-малката сума между сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на подобренията, се базира на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване. От значение при преценка размера на обезщетението е размерът на действително извършените за подобренията разноски. Ако във връзка с подобренията подобрителят е получил стоки и услуги, представляващи облагаеми с данък добавена стойност доставки, платил е включения в цената на стоките и услугите данък добавена стойност, към плащането им самият той е бил регистрирано по ЗДДС лице и е доказано по делото, че платеният данък добавена стойност му е възстановен по реда на чл. 92 ЗДДС /чрез връщане на платен данък добавена стойност, чрез приспадане на платения от подобрителя данък добавена стойност от дължимия от него данък добавена стойност за внасяне или чрез прихващане на платения от подобрителя данък добавена стойност с насрещни вземания на държавата към подобрителя за данъци, осигурителни вноски или други изискуеми публични вземания/, то възстановеният по реда на чл. 92 ЗДДС данък добавена стойност намалява обедняването на подобрителя и не следва да се включва в сумата на направените разноски за подобрения. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290 и чл. 293 ГПК, прие следното по съществото на касационната жалба: С обжалваното решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която А. Ю. Х. в качеството му на [фирма], [населено място], С. област, е осъден да заплати на Ю. С. И., в качеството му на [фирма], [населено място], сумата 56622, 47 лв. представляваща направени разноски за подобрения в приземния етаж с площ от 146 кв. м. и на 58 кв. м. в първия етаж от собствената на Ю. С. И. едноетажна масивна сграда - мандра, цялата с площ от 450 кв. м., построена в УПИ I - 340, в кв. 30 по плана на [населено място]. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че претенцията на ищеца се основава на разпоредбата на чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72 ЗС, тъй като същият е имал качеството на недобросъвестен владелец, извършил подобренията със знанието и без противопоставянето на собственика на имота. Приел е, че въпреки ищецът, като приравнен на добросъвестен владелец, да има към собственика на имота вземане в размер на увеличената стойност на имота от извършените подобрения, то с оглед диспозитивното начало в гражданския процес и предвид обстоятелството, че с предявения иск се претендира присъждане на обезщетение само до размер на направените разноски за подобрения, който размер в случая е по-малък от размера на увеличената стойност на имота /размерът на разноските за подобрения възлиза на 56622, 47 лв. с ДДС, а на увеличената стойност на имота - на 104437, 56 лв./, предявеният иск следва да бъде уважен само до размер на сумата 56622, 47 лв. Приел е, че доказателствата по делото установяват качеството на недобросъвестен владелец на ищеца, факта на извършване на подобренията в периода 2004-2008 г. в имот на ответника със знанието и без противопоставянето му, разрешаването със сила на пресъдено нещо на спора за собственост на подобрените части от сградата, размера на направените разноски за подобрения /56622, 47 лв. с ДДС/ и увеличена стойност на имота в резултат на подобренията /104437, 56 лв./. Приел е за неоснователни доводите на ответника по иска за недължимост на разноските за данък добавена стойност, платен от подобрителя на доставчиците на материали и услуги по повод извършените подобрения. С оглед дадения отговор на въпроса по който е допуснато касационно обжалване и предвид установените по делото факти, изводът на съда, според който обезщетението за направени разноски за подобрения включва и платен от ищеца ДДС, е неправилен. Доказано е /вж. заключението на съдебно-икономическата експертиза на вещото лице С. Т. от 10. 03. 2014 г./, че подобрителят е бил търговец-регистриран по ЗДДС, че за доставени му във връзка с подобренията стоки и услуги е плащал ДДС и се е възползвал от правото си на данъчен кредит по ЗДДС, от което следва, че същият не е обеднял със сумите, представляващ платен по повод подобренията и впоследствие възстановен по реда на чл. 92 ЗДДС данък добавена стойност. На следващо място, в нарушение на чл. 195, ал. 1 ГПК, съдът не е допуснал допълнителна съдебно-икономическа експертиза със задача да установи какъв е размерът на платения от ищеца ДДС по стоки и услуги, получени от същия във връзка с процесните подобрения, и дали така платеният ДДС му е възстановен по реда на чл. 92 ЗДДС /чрез извършване с него на прихващане или приспадане, или чрез връщане на платен ДДС/. Горното е било наложително предвид обстоятелството, че експертизата е изчислила стойността на платения и възстановен ДДС за доставките по ЗДДС, документирани в "процесните фактури", а в констативно-съобразителната част е уточнено, че това са всички фактури приложени по делото - по които са правени плащания в размер общо на 269804, 32 лв., с начислен по тях ДДС общо в размер на 44967, 40 лв., като за 44967, 40 лв. ищецът се е възползвал от правото си на данъчен кредит. Видно е, обаче, че не всички представени по делото фактури установяват доставка на стоки и услуги във връзка с подобренията. Част от тях са съставени по повод покупка на мебели /легла, спални, нощни шкафчета, гардероби, тоалетки, бар-бюфет, стилажи, маси, столове, пейки/, част за уреди /фритюрник, аспиратори, съдомиялна, антени, конвертори, приемници, сауна/, част - за други движими вещи. Разходите за покупка на движими вещи или за плащане на стоки и услуги, които не са във връзка с процесните подобрения, не представляват разноски за подобрения, поради което платеният и възстановен по тези фактури ДДС не следва да се приспада от изразходваната за подобренията сума. Същевременно, не е установен размерът на възстановения ДДС, платен само за доставките на стоки и услуги, свързани с процесните подобрения. Така допуснатите нарушения на материални и процесуални правни норми /чл. 74 ЗС и чл. 195, ал. 1 ГПК/ са довели до постановяване на неправилно решение, което следва да бъде отменено. Тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия - допускане на допълнителна съдебно-икономическа експертиза със задача да установи какъв е размерът на платения от ищеца ДДС по стоки и услуги, получени от същия във връзка с процесните подобрения, и дали така платеният ДДС му е възстановен по реда на чл. 92 ЗДДС /чрез извършване с него на прихващане или приспадане, или чрез връщане на платен ДДС/, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд и изпълнение на горните указания. Въпросът за отговорността за разноските ще следва да се реши с приключващия делото съдебен акт. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение