Решение № 2443 от 8.3.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител юрк. Маршавелска , срещу решение 142 от 28.01.2022 г., по адм. д. 2053/2021 г. на Административен съд Пловдив/АС-Пловдив/, с което по жалба на ЕТ А. Бочева- Медитеранеа 2012 , е отменено Уведомително писмо /УП/за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2016 г. по направление Биологично растениевъдство , с изх. 01-6500/9226 от 02.05.2017 г. на Зам. ИД на ДФЗ. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като недопустимо/поради просрочие на подадената жалба/, респективно неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба.Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът- ЕТ А. Бочева- Медитеранеа 2012 , чрез процесуален представител адв. Маринов, оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред АС-Пловдив е образувано по оспорване на /УП/за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2016 г. по направление Биологично растениевъдство , с изх. 01-6500/9226 от 02.05.2017 г. на Зам. ИД на ДФЗ, с което във вр. с чл. 21 от Регламент (ЕС) 65 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) 1698/2005 на основание чл. 18, ал. 3, т. 4 и чл. 67, ал. 1 от Наредба 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредбата/, ДФЗ-РА отказва финансова помощ и прекратява поетия от търговеца ангажимент по направление "Биологично растениевъдство . За да постанови обжалваното решение административният съд е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, но в разрез с приложимото материално право, поради което прекратяването на агроекологичния ангажимент на посоченото от органа правно основание е незаконосъобразно. Фактическата обстановка е правилно възприета от първоинстанционния съд , а и страните не спорят по фактите. Безспорно е, че жалбоподателят едноличен търговец не е подал заявление за плащане за 2016 година, по поет от него петгодишен ангажимент по сочената по-горе процесна мярка. Не е спорна и причината за това липса на наета земя, с която земеделския производител да кандидатства. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя изводите на съда, че въз основа на непредвидени законодателни промени е поставена в обективна невъзможност да продължи да изпълнява агроекологичен ангажимент. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗИД на ЗСПЗЗ), обн. ДВ бр. 61 от 2015г., по конкретно с новия § 15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, е предвидено ново задължение за ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015г., в срок до 1 февруари 2016г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и ал. 4. Съгласно посочената разпоредба, пасища, мери и ливади следва да се предоставят за ползване на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни или на правоимащи, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище. Съгласно разпоредбата на § 15, ал. 3 от ПЗР ЗИДЗСПЗЗ, договорите за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд, които не са приведени в съответствие в срока по ал. 1 или 2, се прекратяват от кмета на общината, съответно директора на областната дирекция "Земеделие". В изпълнение на § 15 ЗИД на ЗСПЗЗ и предвид променените условия за предоставяне под наем и/или аренда на земи от държавния и/или общинския поземлен фонд, директорът на ОД Земеделие гр. Пловдив, е уведомил ЕТ, че договор ПМ-006/08.10.2012г. се счита за прекратен. Съгласно разпоредбата на чл. 77, § 2, б. "а" от Регламент (ЕС) 1306/2013 г. ЕП и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета - не се прилагат административни санкции когато неспазването на поет ангажимент се дължи на непреодолима сила. Както правилно приема първоинстанционния съд- прекратяването на договорите за наем за имотите на земеделския производител, формиращи цялото му стопанство, заявено за подпомагане по процесната мярка, с оглед законодателно решение, е било непредвидимо за него към дата на подаване на заявлението през 2013 г., а съгласно чл. 2, § 2, б. "е" от Регламент (ЕС) 1306/2013 г., за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства" могат да бъдат признати по-специално в случаи на отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. На основание горното касационната жалба следва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за касационното производство в размер на 500 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 28.03.2022 г. с адвокат И. Маринов, като възражението за прекомерност на касатора не се уважава предвид фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,