Решение № 649 от 18.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1181/2008 г.

Решение № 649 от 18.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1181/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по чл. 218а ГПК. Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от О. К. срещу решение от 29.10.2007 г. по гр. д. № 496/2007 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е отхвърлен предявените от общината искове с правно основание чл. 97 ГПК (отм.) и чл. 108 ЗС. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството. Ответниците Д. Г. К., В. Г. К., Н. Ц. А., С. Д. А., Д. Д. А., В. К. В. и П. Ц. В. в писмено становище поддържат, че жалбата е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е основателна. С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично решение от 27.03.2007 г. по гр. д. № 1324/2004 г. на Казанлъшки РС, е отхвърлил иска на общината за осъждане на ответниците да предадат собствеността и владението на западен магазин (дюкян) от 17 кв. м, гр. К., в имот пл. № 3458, в кв.14 по плана на града. За да постанови обжалваното решение съдът е приел за установено от доказателствата по делото, че с Решение от 4.08.1949 г. на К. по чл. 11 ЗОГПНС от едно трето на спора лице - Б. К. е одържавен по ЗОГПНС имот пл. № 3458, в кв.14 по плана на гр. К. и сградата в него, с изключение на 1/3 идеална част от дворното място, надпартерен етаж и западен дюкян, който неодържавен имот той през 1959 г. е заменил с друг имот на О. К. . Установено е също така, че през 1992 г. на наследниците на К. е възстановена собствеността върху одържавената по ЗОГПНС част от имота, но без процесния имот и на 26.10.1993 г. с договор за замяна между О. К. и К. и А. те са придобили 1/3 идеална част от дворното място и надпартерния етаж с принадлежащите му общи части, но не и процесния магазин, срещу получен в собственост техен апартамент от общината. В договора за замяна от 1993 г. процесният магазин - дюкян, не е посочен като самостоятелен обект, при което съдът е приел, че не е изрично запазена собствеността на общината върху него. Същият обаче в Решение № 155-а ОНС-Стара Загора от 28.07.1959 г. за извършената замяна с бившия собственик Б. К. по реда на чл. 34 ПДИ е посочен като самостоятелен обект. При така установените обстоятелства съдът в обжалваното решение е приел, че ответниците по жалба и по иска са придобили с договора за замяна от 1993 г. и собствеността върху магазинното помещение, което към този момент не е съставлявало самостоятелен обект, а част от придобития от тях надпартерен етаж, като съдът е обсъдил само изслушани по делото свидетелски показания. Съдът е постановил решението си без да е анализирал в съвкупност доказателствата по делото, поради което същото като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила е неправилно и съобразно разпоредбата на чл. 218ж ГПК Върховният касационен съд, състав на IV-то г. о. намира, че следва да се отмени. Делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да изслуша и техническа експертиза, която да даде заключение какъв е характера на спорното помещение към настоящия момент, както и да съпостави обема на помещенията по замяната от 1959 г., където имотите са описани в куб. м, като посочи каква част от същите са предмет на замяната 1993 г., при извършване на която имотът е индивидуализиран в кв. м, т. е. имали припокриване по площ на обектите, описани в двете замени. Едва при преценка на всички доказателства и с оглед заключението на съдебно- техническата експертиза съдът ще може да направи своя извод процесното помещение собственост представлява ли самостоятелен обект, собственост ли е на общината и владее ли се от ответниците без основание. С оглед изхода по основните спорове съдът ще следва да се произнесе и по направените възражения за заплащане на направени подобрения и за задържане. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд