Решение № 4780 от 18.5.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Иванов, чрез процесуален представител адв. Л. Георгиева, против решение 4203/ 25.06.2021 г., постановено по адм. дело 3317/2020 г. по на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на Б. Иванов срещу заповед 8121К-4318/06.03.2020 г. на министъра на вътрешните работи, с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо и т. 4, във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), а жалбоподателят е осъден да заплати разноски на ответната страна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост, несъобразяване с доказателствения материал по делото и неправилна оценка на фактическите обстоятелства по случая, което е довело до материална незаконосъобразност. Без да сочи изрично разпоредбата на чл. 209 от АПК, по същество оплакванията на касатора са с правно основание чл. 209, т. 3, предложение първо и второ несъответствие с материалния закон и необоснованост. Искането е за отмяна на съдебното решение и претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Касационните основания и исканията на касатора се поддържат в съдебно заседание лично и чрез упълномощения процесуален представител. Депозирани са и писмени бележки след провеждане на откритото заседание по делото. Ответникът в касационното производство министърът на вътрешните работи, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и иска същата да бъде отхвърлена поради липса на сочените в нея отменителни основания. Съображения излага в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрк. Райкова. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение, като взе предвид наведените касационни основания, обсъди становищата на страните и прецени събраните в хода на съдебното дирене пред първата инстанция доказателства, в рамките на дължимата проверка по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК установи следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да отхвърли жалбата на Б. Иванов срещу заповед 8121К-4318/06.03.2020 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение в МВР за длъжността полицейски инспектор VI степен в група Охрана на обществения ред към сектор Охранителна полиция при 02 РУ към СДВР, административният съд е обосновал правни изводи за издаване на процесната заповед при липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК. Изложил е мотивирани съображения по всеки един от критериите за законосъобразност на административния акт. В заключение е приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 204, т. 1 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма и при спазване на изискуемите реквизити относно нейното съдържание, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и такива, водещи до нарушаване или ограничаване на правото на защита и участие на дисциплинарно наказваното лице в образуваното срещу него дисциплинарно производство. Приел, че заповедта е издадена и в съответствие с материалноправните разпореди, при пълно съответствие между фактическите и правните основания, вписани в обстоятелствената част на заповедта, и разпоредените с нея правни последици, съгласно които на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо и т. 4 от ЗМВР на Б. Иванов е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение в МВР, считано от датата на връчване на заповедта. Решението на АССГ е правилно и следва да се остави в сила. Фактическите установявания на съда са изведени въз основа на правилна преценка на събраните в хода на административното и съдебното производства писмени и гласни доказателства, относими към установяване на релевантните за случая обстоятелства. Съдът е обсъдил подробно доказателствената стойност на всяко едно от тях, като е изложил конкретни съображения за причините, поради които кредитира едни, а други не. Неоснователно е възражението на касатора за необсъждане в цялост на събраните доказателства. Безспорно установено по делото е, че на датата 07.03.2019 г. при проведени оперативно-издирвателни и процесуално-следствени действия от Следствен отдел Специализирана прокуратура по ДП 46/2019 г. в жилището на Б. Иванов са намерени и иззети високорискови наркотични вещества, като всички обстоятелства във връзка с проведените действия, намерените незаконни вещества и последвалите реакции и обяснения на служителя относно произхода и притежанието им, както и сведенията, дадени от разпитаните в хода на образуваното дисциплинарно производство лица, са отразени в съдържащите се по дисциплинарната преписка документи, приобщени към доказателствения материал по делото. Основното възражение на жалбоподателя в тази насока, залегнало в оплакванията му и пред касационната инстанция, е, че заповедта е издадена, без да е изследван изцяло въпросът за това кой е действителният притежател на откритите наркотични вещества, както и че вината му не може да бъде установена единствено въз основа на обстоятелството, че същите са открити в неговото жилище. Така наведените доводи са подробно обсъдени от първоинстанционния съд, който е мотивирал законосъобразен извод, че макар въпросът за собствеността на наркотичните средства да е спорен по делото, същият е ирелевантен за изхода на настоящия спор, в който предмет на установяване и доказване по несъмнен и безпротиворечив начин не е притежаването на наркотични вещества от Б. Иванов по смисъла на Наказателния кодекс, а обективирането от него страна на поведение, което противоречи на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, чрез което се уронва престижът на службата чл. 213, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Както ясно и подробно е разяснил дисциплинарно наказващият орган в оспорената заповед, а също така и първоинстанционният съд в мотивите за постановяване на своето решение, обстоятелствата, при които е било установено морално укоримото деяние (за които обстоятелства безпротиворечиво свидетелстват съставените писмени и дадените гласни доказателствени средства), несъмнено сочат на съпричастност и знание от страна на дисциплинарно наказаното лице за намиращите се в неговото жилище забранени наркотични вещества, независимо от това чия собственост са същите. В случая, за целите на прилагане на разпоредбите на ЗМВР относно реализиране на дисциплинарната отговорност на служителите в МВР за деяния, представляващи нарушение на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, не е необходимо въпросното деяние да съставлява и престъпление по смисъла на Наказателния кодекс, още по-малко за същото деяние да е налице влязла в сила осъдителна присъда. Изложените в тази насока съображения от административния съд следва да бъдат подкрепени изцяло като правилни, мотивирани и обосновани, поради което при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК настоящият касационен състав мотивира своето изложение с препращане към мотивите на първоинстанционния съдебен акт. Като законосъобразни следва да бъдат споделени и правните изводи на съда във връзка с наличие втория елемент от фактическия състав на основанието по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, въз основа на което е наложено процесното дисциплинарно наказание уронване престижа на службата. Безпротиворечива е практиката на административните съдилища при квалифицирането на деяния, свързани с установяване наличието на наркотични вещества, които са открити във владение или държане на служители на МВР, при което съответните действия са станали достояние на широк кръг лица, сред които длъжностни лица от същата администрация, служители на съда, прокуратурата и следствието, граждани и медии. В този смисъл - решение 12176 от 10.09.2019 г., постановено по адм. дело 8320/2019 г. по описа на ВАС, Пето отделение. Правилна е преценката на административния орган, потвърдена и от тази на първата съдебна инстанция, че визираните като нарушени разпоредби на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР т. 15, т. 19, т. 20, т. 25 и т. 83, изискват поведение, с което полицейският служител следва да насърчава хората да уважават и спазват закона, да пази доброто име на институцията, като дава личен пример с поведението си и носи отговорност за действията си. С поведението си в конкретния случай инспектор Б. Иванов е нарушил посочените в административния акт императивни норми, поради което правилно е ангажирана дисциплинарната му отговорност на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. При определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание е спазено изискването на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, съгласно което следва да се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Наложеното наказание, предвид данните от извършения анализ, се явява съразмерно с оглед поведението на жалбоподателя, тежестта на нарушението и свързаните с него неблагоприятни последици за укрепване доверието в полицейската служба. В хода на дисциплинарното производство са събрани достатъчно доказателства, въз основа на които е установена релевантната фактическа обстановка. Жалбоподателят не ангажира доказателства, които да опровергават изложените в административния акт фактически основания и правни изводи за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение. Правилно в тази връзка е и становището на първоинстанционния съд да не кредитира като достоверни, логични и обективни свидетелските показания на В. Иванова (майка на жалбоподателя) и В. Иванова (негова съпруга). Същите като нелогични, непоследователни и несъстоятелни не могат да обосноват изводи, различни от мотивираните в процесния административен акт. Предвид всичко гореизложено, оспорената от Б. Иванов заповед на министъра на вътрешните работи правилно е преценена от административния съд като законосъобразна. Решението на първата инстанция е обосновано и постановено в съответствие с материалния закон. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното, настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение като допустимо, валидно и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на ответника следва да се присъдят разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение