Решение № 2030 от 23.2.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Пловдив срещу решение 718 от 20.04.2022 г., постановено по адм. дело 3291 / 2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено решение 2153-15-411/29.11.2021г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане 5104-15-268/28.09.2021г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ Пловдив. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения индивидуален административен акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът Б. Костадинов от гр. Пловдив, чрез пълномощник адв. З. Зайцева-Маринска, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и иска оставянето му в сила. Ответникът ГБС-Пловдив АД, гр. Пловдив, не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение 2153-15-411/29.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане 5104-15-268/28.09.2021 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ Пловдив, с което не се приема за трудова, по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, злополуката, настъпила на 06.07.2021 г. в ГБС-Пловдив АД, гр. Пловдив, с Б. Костадинов. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема за установено, че в ТП на НОИ - гр. Пловдив е подадена декларация с вх. 5101-15-211 от 29. 07.2021 г. за трудова злополука, станала на 06.07.2021 г. с Б. Костадинов като пострадало лице, на длъжност склададжия, началник склад в ГБС Пловдив АД. Според данните от декларацията, пострадалият е бил на работа от 08:00 до 17:00 и в качеството си на началник склад е извършвал товарене и експедиция на стока от склад към обект. За специфично действие, извършвано от пострадалия в подадената декларация за трудова злополука е отразено товарене на PVC настилка линолеум и шнур за фуги и експедирането им до обект на фирмата, подхлъзване вследствие на стъпване върху линолеум и падане от камиона на земята (от 1,2 м. височина). В полето вид на уврежданията е посочено травма на крак, вследствие на падане, стъпало и глезен на ляв крак. Като свидетели са посочени Л. Стоянов шофьор, С. Йорданов портиер и А. Йончев. С писмо изх. 5101-15-211#2 от 04.08.2021 г., ТП на НОИ Пловдив е уведомило пострадалия и неговия осигурител ГБС Пловдив АД, че на основание чл.58, ал.1 от КСО ще се проведе разследване на декларираната злополука и за резултатите от разследването ще бъде съставен протокол. Със заповед 1015-15-290/11.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, на основание чл.58, ал.1 от КСО, е назначена комисия, която да проведе разследване на декларираната злополука. В хода на разследването, от страна на осигурителя ГБС Пловдив АД е представен протокол 1/03.09.2021 г. от проведено вътрешно разследване на декларираната от Б. Костадинов злополука, в който след снемане на обяснения на служители и работници от ГБС Пловдив АД, комисията е отразила, че няма данни за настъпване на трудова злополука на работното място за лицето Б. Костадинов; работодателят и съответните длъжностни лица не са били уведомени за настъпил инцидент; няма свидетели; Б. Костадинов е изпълнявал трудовите си задължения до края на работния ден 06.07.2021 г., явил се е на работа на 12.07. и 13.07.2021 г. без видими увреждания на здравословното състояние и е изпълнявал трудовите си задължения. Изготвеният от ТП на НОИ Пловдив протокол 5103-15-32/10.09.2021 г., обективиращ резултатите от разследването на злополуката, е подписан на 21.09.2021 г. от всички членове на комисията, в т. ч. и от пострадалото лице, и на същия ден е връчен на осигурителя. Въз основа на констатациите в протокола за разследване 5103-15-32/10.09.2021 г. на ТП на НОИ Пловдив, на документите в досието и данните от информационната система по чл. 33, ал. 5 т. 7 от КСО, длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО в ТП на НОИ Пловдив е издало разпореждане 5104-15-268/28.09.2021 г., с което злополуката не е приета за трудова. Разпореждането е обжалвано по административен ред от страна на пострадалия, но жалбата не е уважена, а актът на длъжностното лице е потвърден с оспореното пред първоинстанционния съд решение 2153-15-411//29.11.2021г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с мотиви, сходни с тези на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО. За да отмени това решение, първоинстанционният съд е приел, че макар оспореният пред него административен акт да е издаден от компетентен орган при спазване на изискванията за форма и на процесуалните правила и да е съобразен с целта на закона, то при издаването му не е приложен правилно материалния закон. Съдът е формирал решаващ извод, че процесната злополука трябва да се квалифицира като трудова, и като не са приели същото, административните органи са постановили незаконосъобразни актове. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит като свидетели. Първата инстанция е приела, че са изпълнени всички предпоставки за определянето на настъпилата злополука като трудова в хипотезата на чл. 55, ал. 1 КСО злополуката е станала през време на извършваната работа и в рамките на работното време, травматичното увреждане е настъпило по причини, свързани със служебни задължения отмятане на стоките по артикули, с оглед изготвяне на експедиционна бележка. Върховният административен съд шесто отделение намира обжалваното съдебно решение за валидно и допустимо, но неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост - пороци, обуславящи наличието на отменителните касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК. Българското законодателство предвижда изрично трудовата злополука като осигурен социален риск. Легалната дефиниция на този риск се съдържа в нормата на чл. 55 КСО, в която са установени юридическите белези и кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова, както следва: 1. внезапно увреждане на здравето на осигурено по чл. 4, ал.1 и чл. 4а КСО лице (внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2. увреждането на здравето следва да е настъпило през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието; 3. неблагоприятен резултат от увреждането временна неработоспособност или смърт; 4. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд (връзката на увреждането с обичайните обстоятелства и условията, при които протича изпълнението на трудовата функция по трудовото правоотношение с работодателя); 5. причинна връзка неблагоприятният резултат (неработоспособността, респективно смъртта) да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства, както и при нетравматични увреждания внезапното увреждане на здравето да е настъпило в резултат от извършваната работа. Необоснован и несъответен на приложимия материален закон е изводът на Административен съд Пловдив, че процесната злополука е трудова по смисъла на цитираната разпоредба. По делото не е спорен фактът, че Б. Костадинов е претърпял злополука, налице е внезапно увреждане на здравето - повърхностна травма на глезена и стъпалото. При анализа на съвкупния доказателствен материал се установява, че Костадинов се е явил сутринта на 06.07.2021 г. в производствено-техническата база на ГБС Пловдив АД и е изпълнявал през целия ден служебните си задължения. По делото няма спор, че Б. Костадинов не е уведомил своевременно администрацията на дружеството, че на 06.07.2021 г. е претърпял злополука, както и не е информирал работодателя, че е в отпуск по болест в периода от 07.07.2021 г. до 09.07.2021 г. Видно от обясненията на Н. Белчева - специалист ТРЗ и личен състав, на 12.07.2021 г. в края на работния ден от лицето е представен болничен лист 020210167286 първичен, издаден на 07.07.2021 г. за периода 07.07.2021 г. 09.07.2021 г., с причина злополука нетрудова. Лицето не е информирало работодателя, че е в болничен в законоустановения срок от 2 работни дни от издаването му, съгласно изискванията на чл. 9, ал.1 и ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза. На 12.07.2021 г. и на 13.07.2021 г. Б. Костадинов е бил на работа без да е предявявал претенции относно претърпяна от него злополука. На 14.07.2021 г. е представен болничен лист 20210167289 първичен, издаден на 14.07.2021 г., в който отново е посочена като причина злополука нетрудова. На 19.07.2021 г. ответникът по касация е поискал от работодателя да му върне другите два болнични листове, за да ги анулира с цел посочване на злополуката като трудова. Същите не са му били върнати, тъй като листовете са представени пред ТП на НОИ Пловдив в определените срокове. На 21.07.2021г. Б. Костадинов е представил болничен лист Е20210167298 продължение, издаден на 21.07.2021 г. за периода 21.07.2021 г. 27.07.2021 г. отново с посочена причина - злополука нетрудова. На 02.08.2021 г. работникът е представил болничен лист 20211832527 продължение, издаден на 28.07.2021 г. от Специализирана ЛКК при ДКЦ Св. Георги ЕООД Пловдив, за периода 28.07.2021 г. 16.08.2021 г., причина злополука нетрудова. Липсват доказателства, които да установят по категоричен начин, че на 06.07.2021 г. по време на работа Костадинов е претърпял трудова злополука. Не сочат на друг извод дадените в хода на вътрешното разследване писмени обяснения и показания в съдебно заседание от колегите му Л. Стоянов шофьор, С. Йорданов портиер и А. Йончев, в които се констатират разминавания. Твърди се, че в началото на работния ден Костадинов се е движил нормално, а по-късно през деня, вече е накуцвал, подпирал се с тръба, но никой от свидетелите не посочва, че е очевидец на злополуката. Безспорно е по делото, че работодателят и съответните длъжностни лица не са били уведомени за настъпил инцидент, няма свидетели. Установено е, че Б. Костадинов е изпълнявал трудовите си задължения до края на работния ден на 06.07.2021 г. Нито един от свидетелите не е забелязал Костадинов да е пострадал, не му е оказвана помощ и не е търсил помощ. От данните по делото е установено, че същият се е явил на работа на 12.07.2021 г. и на 13.07.2021 г. без видими увреждания на здравословното състояние и е изпълнявал трудовите си задължения. Основателни са наведените оплаквания в касационната жалба за липса на доказателства, потвърждаващи описания от пострадалия механизъм за настъпване на увреждането по време на работа. Първоинстанционният съд е дал превес единствено на обясненията и твърденията на самия жалбоподател, които по силата на разпоредбата на чл. 154 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК подлежат на самостоятелно доказване. От събраните по делото доказателства не се установява, че полученото травматично увреждане на здравето на Б. Костадинов е станало на територията на закрития склад в производствено-техническата база на ГБС Пловдив АД, гр. Пловдив, по време на товарене от Костадинов на PVC настилка линолеум и шнур за фуги и експедирането им до обект на фирмата чрез подхлъзване, вследствие на стъпване върху линолеум и падане от камиона на земята (от 1,2 м. височина), така както твърди пострадалия. Твърденията на последния за претърпяна трудова злополука на сочената дата при описаните обстоятелства не са доказани по безспорен начин. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба касационната инстанция не намира за доказано наличието на кумулативно изискуемите елементите от фактическия състав на чл. 55, ал.1 КСО, за квалифициране на декларираната от ответника по касация злополука като трудова, тъй като не се доказва внезапното увреждане на здравето да е настъпило по време и във връзка с работата и по повод на извършваната работа. По горните съображения Върховният административен съд намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение, което е предмет на съдебния контрол съгласно чл. 118 КСО, и потвърденото с него разпореждане, са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, и не страдат от други пороци по чл. 146 АПК. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото делото е изяснено от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба на Б. Костадинов срещу решение 2153-15-411/29.11.2021г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане 5104-15-268/28.09.2021г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ Пловдив, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора основателна се явява своевременно заявената претенция от касатора за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски, в общ размер от 400 лева, от които 200 лева платена държавна такса за касационно обжалване и по 100 лева юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред всяка от двете съдебни инстанции, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, определено съобразно критериите по чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,