Решение № 5407 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12412/2009 г.

ВАСIII отделение26.04.2010 г.докладчик т Пенка Гетова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 97/07.07.2009 г. по адм. д. № 321/2008 г. на Административен съд гр. Добрич. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 5407 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12412/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Касационното производство по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Ганчо Златев Ганчев от гр. Добрич лично и в качеството му на ЕТ "Виктория-Ганчо Златев", против решение № 97/7.07.2009 г. по адм. д. № 321/2008 г. на Административен съд гр. Добрич като недопустимо, неправилно и необосновано. Изложени са съображения, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения относно недопустимостта на предявените искове и е разгледал съвместно същите с искането за обявяване нищожността на административния акт, от чиято нищожност и незаконосъобразност се претендират обезщетенията за причинени имуществени и неимуществени вреди. Национална ветеринарномедицинска служба обжалва с частна жалба решението в частта му, с която е отхвърлено искането за присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, III отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение в частта му, която има характер на определение, съдът е оставил без разглеждане исковете, предявени от жалбоподателя срещу Национална ветеринарномедицинска служба /НВМС/ искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразен административен акт - разпореждане № РД-02-250/09.05.2005 г. на директора на РВМС Добрич в общ размер на 1 071 502,54 лв. и прекратил производството по делото. Със същото решение е отхвърлил оспорването на жалбоподателя за обявяване нищожността и незаконосъобразността на разпореждане № РД-02-250/09.05.2005 г. на директора на РВМС-Добрич и неговото оттегляне по реда на чл. 128, ал. 2 АПК като е отхвърлил съответно и предявените искове по чл. 1 ЗОДОВ в размер 1 071 502,54 лв. срещу НВМС за претърпени имуществени и неимуществени вреди. Съдът е изложил съображения, че претендираните от жалбоподателя вреди на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се основават на разпореждане № РД-02-250/09.05.2005 г. на директора на РВМС-Добрич, което е влязло в законна сила, тъй като не е било обжалвано по административен ред съгласно ЗВМД (отм.) и който ред изключва обжалването му по съдебен ред. Тъй като не е използван административният ред за обжалването му разпореждането е влязло в законна сила на 2.06.2005 г. Същото е могло да бъде отменено само от издалия го административен орган при условията на чл. 32 ЗАП (отм.), на каквото правно основание не е издадена заповед № РД-02-58/21.07.2005 г. на директора на РВМС-Добрич. Същата е постановена на основание чл. 57, т. 8 ЗВМД (отм.) и чл. 92 от ППЗМВД, което е производство за издаване на нов административен акт, с който въз основа на преценка на осъществените след налагане на ограничителната мярка юридически факти - подаване на декларация от жалбоподателя, с която е изразил уверение, че ще изготви нова проектна документация за месопреработвателно предприятие в съответствие с изискванията на ЗВМД (отм.), поради което е била отменена ограничителната мярка - спиране на експлоатацията на месопреработвателното предприятие. Липсата на отмяна на акта, от който се претендират вреди като незаконосъобразен, съставлява абсолютна процесуална пречка за разглеждане на исковете за обезщетение за вреди по същество, поради което и на основание чл. 204, ал. 1 АПК следва да бъдат оставени без разглеждане като недопустими, а производството по тях - прекратено. Решението е допустимо и правилно като съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и изложил подробни правни съображения, които се споделят от настоящата инстанция. Решението е допустимо като съдът в съответствие с чл. 206 АПК е разгледал оспорването на административния акт като нищожен, заедно с иска за претендираните вреди. Законосъобразни са изводите на съда, че разпореждането за спиране от експлоатацията на обекта е издадено при условията и реда на чл. 59, ал. 1, т. 4 ЗВМД (отм.) и този влязъл в сила административен акт е могъл да бъде отменен единствено при обжалването му по административен ред пред министъра на земеделието, каквито доказателства не са представени пред съда и настоящата инстанция. Влязъл в сила административен акт е могъл да бъде отменен единствено по реда и основанията на приложимата към този момент разпоредба на чл. 32 ЗАП (отм.). Последващата заповед № РД-02-58/21.07.2005 г. на директора на РВМС-Добрич е нов административен акт и с нея не се отменя предходния влязъл в сила административен акт, тъй като не е издадена на основание чл. 32 ЗАП (отм.), нито на основание чл. 26, ал. 1 ЗАП. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че в случая липсва незаконосъобразен акт, от който жалбоподателят да е претърпял вреди, който факт обуславя и недопустимостта на исковете с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Оспореният административен акт не е нищожен, той като е издаден от компетентен административен орган при наличие на материалноправните предпоставки на приложимия за момента закон, поради което са неоснователни и исковете за присъждане на мораторни лихви. Неоснователни са твърденията за едно предприятие, което било реформирано - касае се за две предприятия с различни регистрационни номера - № 0804020 и № 0804026 като съдът правилно и законосъобразно е разграничил доказателствата, касаещи всяко едно от тях. Неоснователна е частната жалба на НВМС-София за незаконосъобразен отказ на съда за присъди, претендираните разноски по делото за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 48540 лв. Не са представени доказателства за извършено плащане (платежно нареждане и др.) на уговореното адвокатско възнаграждение по приключване на делото по същество. По изложените съображения, Върховният административен съд, III отделение

Цитирани разпоредби

1