Решение № 10938 от 5.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4210/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби- на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ)- Шумен и на Златен дъб 2023 ООД, ЕИК 200256735, със седалище и адрес на управление в гр.Шумен, ул. Калиакра 4, представлявано от А. Донев, чрез адв. Г. Гатев, против Решение 372/12.03.2025 г., постановено по адм. дело 212/2024 г. по описа на Административен съд - Шумен, с което е обявено за нищожно Решение по оценка на въздействието върху околната среда ШУ-1-3/2022 г., издадено на 09.12.2022 г. от директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите- Шумен, поправено с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка 3/08.01.2025 г., с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение Изграждане на свинекомплекс с капацитет 1 086 свине майки, 4 992 бр. прасета до 45 дни и 11 724 броя прасета за угояване в поземлени имоти с идентификатори 10882.103.201, с площ 80 255 кв.м. и 10882.103.202, с площ 25 011 кв.м. по КК на с.Ветрище, общ.Шумен, с НТП: Друг вид недървопроизводителна горска площ с възложител Миранта БГ 2008 ЕООД, гр.Шумен. В касационната жалба на директора на РИОСВ- Шумен се навеждат доводи за неправилност на решението поради допуснати при постановяването му нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че съдът е приел напълно необосновано, че обжалваното решение е нищожно само поради това, че по него липсват възражения, каквито евентуално е можело да постъпят при обществено обсъждане, проведено под друга форма, като тогава постановеният административен акт е можело да бъде в друг смисъл. Посочва се, че процесното решение на директора на РИОСВ- Шумен представлява стабилен административен акт преди обявяването му за нищожен и същият е произвел своето действие, а именно инвеститорът е започнал строителство, като за обекта е било издадено комплексно разрешително по реда на чл.117 и сл. от Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Иска се отмяна на постановеното съдебно решение и отхвърляне на искането на Ж. Д. К. за обявяване нищожността на процесното решение. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. В касационната жалба на Златен дъб 2023 ООД, правоприемник на Миранта БГ 2008 ЕООД, ЕИК 200356735, се твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл.203, т.3 от АПК. Счита за неправилен извода на съда, че при издаване на оспорения административен акт са нарушени основни принципи на административния процес и са допуснати съществени нарушения на императивни административни правила, разписани в ЗООС. Според чл.18, ал.1, т.4 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, компетентният орган взема решение по ОВОС въз основа на резултатите от общественото обсъждане, в т.ч. становището на възложителя по чл.17, ал.5, но това, според, касатора не означава, че е длъжен да се съобрази с възраженията при публичното обсъждане, ако те са необосновани и ако противоречат на законовите изисквания. В този смисъл по делото е представен протокол от проведеното обсъждане от страна на възложителя, който се подкрепя и от показанията на изслушания свидетел- представител на РИОСВ- Шумен при проведеното обществено обсъждане. Твърди се, че в закона няма императивна норма, която да определя какъв вид обществено обсъждане трябва да се проведе, затова интерпретацията и тълкуването на съда, че избраната форма на обсъждане била неподходяща, не намира опора в законовите текстове. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Ж. Д. К. се явява лично и с адв. Стефанова, като оспорва касационната жалба и в писмен отговор, и в съдебно заседание, намирайки обжалваното решение за правилно, обосновано, валидно и допустимо. Отправя искане за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.3 от Закона за адвокатурата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби, тъй като посочените в тях пороци на административния акт не касаят неговата нищожност, а по- скоро преценка за неговата незаконосъобразност. Върховният административен съд, шесто отделение, като разгледа касационните жалби на посочените в тях основания и извърши служебна проверка на оспореното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, намира същите за допустими, като подадени в срока чл. 211, ал. 1 АПК от активнолегитимирани страни. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни. За да постанови обжалваното решение, Административен съд- Шумен е приел от фактическа страна, че с уведомление от 13.11.2017г. пред директора на РИОСВ- Шумен било открито производство по реда на глава VI-та, раздел 3 от ЗООС за извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение от възложител МИРАНТА БГ 2008 ЕООД- гр.Шумен /с правоприемник Златен дъб 2023 ООД- гр.Шумен/, което предвижда доизграждане и оборудване на свинекомплекс с капацитет до 1086 свине майки, 4992 бр. прасенца до 45 дни и 11724 прасета за угояване в съществуващи сгради и съоръжения, които са на фаза груб строеж и което ще се реализира в поземлени имоти, собственост на МЗХ- Държавно лесничейство, с идентификатори 10882.103.201, с площ 80255 м2, трайно предназначение на територията: Горска и НТП: Друг вид недървопроизводителна горска площ и 10882.103.202, с площ 25 011 м2, трайно предназначение на територията: Горска и НТП: Друг вид недървопроизводителна горска площ по КК на село Ветрище, общ. Шумен, обл. Шумен, с ЕКАТТЕ 10882, местност Меше алтъ , като сградите са собственост на възложителя по силата на постановление за възлагане на недвижим имот от 28.10.2016 г. на ЧСИ, рег. 876, с район на действие Шумен, вписано с вх. 9059, Акт 105, том 24, дело 4148/09.12.2016г. в Агенция по вписванията. Инвестиционното предложение следва да бъде реализирано в близост до три населени места- с.Ветрище, с отстояние 1 470 м., с.Радко Димитриево- 2 000 м. и с.Ивански- 2500 м. Дружеството- възложител предприело необходимите действия във връзка с реализация на инвестиционното предложение и след указания за констатирани пропуски последователно депозирало първоначално задание, на 08.03.2018 г., доклад /ДОВОС/ през ноември 2019 г. и допълнени и преработени доклади през април, юли и август 2020 г. В хода на процедурата били получени становища от компетентните органи и били проведени срещи за обществено обсъждане, като резултатите били изпратени от възложителя в РИОСВ- Шумен. След проведен експертен съвет към РИОСВ, било издадено Решение по ОВОС 1-1/2020 г. на 11.09.2020 г., с което инвестиционното предложение било одобрено. По жалба на жителите на с.Ветрище, представлявани от инициативен комитет, с Решение 219/26.11.2020 г. на министъра на околната среда и водите, решението по ОВОС било отменено, а преписката върната на директора на РИОСВ- Шумен за ново произнасяне. Било прието, че при организиране на общественото обсъждане не е спазено изискването на чл.17, ал.1, т.4 от Наредбата за ОВОС за оповестяване на дата, място и час за провеждането му в срок 30 дни преди датата на срещата, като са дадени и други указания. Възложителят обжалвал това решение, но жалбата му била оставена без разглеждане и производството прекратено като недопустимо с потвърдително определение на 5- чл. състав на ВАС. Във втората половина на 2022 г. от възложителя били внесени допълнени и преработени доклади за ОВОС, които били изпратени за становища до компетентните институции, като по делото са приложени получени становища от ОДБХ- Шумен, БДЧР-гр.Варна, РЗИ- Шумен, ВиК Шумен, Община Шумен, кметствата на с.Ветрище и с.Радко Димитриево за липса на забележки и възражения. От кметството на с.Ивански били депозирани възражения срещу доклада, препратени на възложителя, основаващи се на твърдения за замърсяване на околната среда. На 28.10.2022 г. било документирано провеждането на онлайн обсъждане в електронна среда на платформата Microsoft teams на преработен и допълнен доклад, в който е посочено, че не са постъпили въпроси или предложения от участниците. Протоколът бил подписан от управителя на дружеството- възложител и длъжностно лице, определено от кмета на община Шумен. Предвид представения присъствен списък с положени подписи на седем участници в онлайн обсъждането, освен управителя на възложителя и трима експерти от институции, са участвали двама жители на с.Ветрище, община Шумен, а онлайн са се включили експерт от РИОСВ и кмета на с.Ветрище. Обявата за общественото обсъждане, съдържаща линк за присъединяване към събрание на 28.10.2022 г. от 10.00 ч. /http://teams.live/com/meet/9435550822245/ била публикувана в брой 13 на в. Земя от 23.09.2022 г., поставена на информационното табло в сградите на кметствата в с.Ветрище, с.Радко Димитриево и с. Ивански, в сградата на община Шумен, както и на сайта на общината и РИОСВ- Шумен. Впоследствие Експертният екологичен съвет, насрочен от директора на РИОСВ- Шумен приел, че докладът изпълнява всички указания на министъра на МОСВ и предложил да бъде одобрено инвестиционното предложение при посочени условия и план за изпълнение на мерки. С Решение по оценка въздействието върху околната среда ШУ 1-3/2022 г., издадено на 09.12.2022 г. от директора на РИОСВ- гр.Шумен, било одобрено осъществяването на инвестиционното предложение, като е прието, че при провеждането на процедурата по ОВОС са извършени консултации със заинтересованите лица и с обществеността- докладът за ОВОС е предоставен за обществен достъп и в едномесечния срок не са постъпили писмени предложения, препоръки, мнения и възражения срещу инвестиционното предложение. Било съобразено проведеното онлайн обществено обсъждане на ДОВОС на 28.10.2022 г. в платформата на Microsoft Teams, на което не са получени жалби, предложения и препоръки, поради което не се налага допълване на доклада за ОВОС в резултат на това обсъждане. С Решение за поправка на очевидна фактическа грешка 3/08.01.2025г., влязло в законна сила на 25.01.2025 г., в хода на съдебното производство директорът на РИОСВ-Шумен коригирал допусната фактическа грешка досежно датата на проведеното обществено обсъждане, като правилната година на същото следва да се чете 2022 г., а не посочената 2020 г. във фактическата част на акта. В хода на съдебното дирене административният съд е събрал и гласни, и писмени доказателства. От правна страна е приел, че тъй като срокът за обжалване е пропуснат, то съдебният контрол се свежда единствено и само до валидността на оспорения акт, при релевираните в жалбата твърдения за нищожност и в изпълнение на принципа на служебно начало в административния процес, съгласно чл. 168 АПК. Посочил е, че не следва да се извършва контрол относно спазването на относимите нормативни актове, съдържащи изисквания към инвестиционното предложение в отделните му компоненти. По делото не се спори, че Решение ШУ 1-3/2022 г., издадено на 09.12.2022 г. от директора на РИОСВ- гр.Шумен /поправено с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка 3/08.01.2025 г./ е влязло в сила като необжалвано, с което е преклудирана възможността за разглеждане по същество на спора относно унищожаемостта на оспорения акт. Съдът е описал, че инвестиционното предложение е такова по смисъла на т.17 от Приложение 1 към чл.92 т.1 от ЗООС и следва да се квалифицира като изграждане на ферма за интензивно отглеждане на свине, при което задължително се извършва оценка на въздействието върху околната среда с акт на директора на РИОСВ, поради което и решението е постановено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в предписаната от закона писмена форма по чл.59, ал.2, вр. ал.3 АПК, но при издаването му са нарушени основни принципи на административния процес и са допуснати съществени нарушения на императивни административни правила, разписани в ЗООС. Изтъкнал е, че издаденото решение, с което е одобрено осъществяването на инвестиционното предложение, е постановено при пълна липса на една от предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна норма- чл.18 ал.1 т.4 от Наредба за условията и реда за извършване на ОВОС, а именно- резултати от обществено обсъждане. В този смисъл административният акт разкрива тежък порок, който го квалифицира като нищожен. Съдът намира още, че с издаването на акта са преследвани цели, различни от законоустановените по чл.1 и принципите в чл.3 т.4 от ЗООС, както и на гарантираното от Орхуската Конвенция право на всеки човек да живее в околна среда, благоприятна за неговото здраве и благосъстояние. Решението е неправилно. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, в съдебната практика и доктрина е възприет критерият, че нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен, като в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия административният акт се отменя като незаконосъобразен на някое от петте основания, посочени в чл. 146 АПК. Нищожност е налице тогава, когато нарушенията са особено съществени, т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му, не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: 1) всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; 2) порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса на волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да бъде налице е необходимо и да е предписана от закона. Волеизявлението може да бъде изразено писмено, устно или чрез конклудентни действия. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма (нищожност или унищожаемост) се определя от степента на порока; 3) съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания също за нищожност, само ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление (напр. поради липса на кворум). Според правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос ("Административно право", издание 2009 г., проф. К. Лазаров); преценката за това дали едно нарушение е съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, при липсата на легална дефиниция на понятието съществено нарушение на административнопроизводствените правила , е изведена от административноправната наука и е трайно установена в съдебната практика. За да бъде нарушението на едно производствено правило съществено е необходимо, освен самото правило по своята същност да е съществено, и самото конкретно нарушение да е повлияло или да е могло да повлияе върху съдържанието на акта. 4) нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора, т.е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. Обобщено, нищожност на административния акт при наличие на материална незаконосъобразност е налице, когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло от законово основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Иначе казано, административният акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. Само при описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във всички останали до неговата унищожаемост. Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност; 5) превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност Предвид изложеното в третата хипотеза, настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд неправилно е разчел наличието на основание- тежко нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона до степен на нищожност. Настоящият касационен състав на ВАС счита, че решението е издадено от материално и териториално компетентен административен орган и в кръга на неговите правомощия; липсва порок във формата на акта, който да е толкова сериозен, че практически да се признава за липса на форма и оттам за липса на волеизявление така, че да е основание за нищожност; не се констатират извършени нарушения на процесуалните правила в хода на административното производство, нито нарушения на материалния закон и несъответствие с целта му, които да обуславят неговата нищожност. От факта, че с писмо, вх.32/20.09.2022 г., Миранта БГ 2008 ЕООД е извършило уведомяване, че свиква обществено обсъждане на коригиран и допълнен ДОВОС, което ще се проведе на 28.10.2022 г. от 10:00 ч до 12:00 ч. в платформа на Microsoft teams, с посочен линк, от етап съгласуване с компетентните органи , в офиса на дружеството, може да се направи безспорният извод, че са изпълнени указанията по отменения първоначален административен акт /Решение по ОВОС 1-1/2020 г./.В писмото е посочено, че докладът за ОВОС и приложенията към него, както и инструкциите за ползване на онлайн платформата ще са на разположение на обществеността и интересуващите се всеки работен ден от 08.30 ч. до 17.00 ч. в сградата на община Шумен, кметствата на селата Ветрище, Радко Димитриево и Ивански, както и в РИОСВ- Шумен, в офиса на Миранта БГ 2008 ЕООД и на интернет страницата на община Шумен и РИОСВ- Шумен. Предоставена е и възможност писмени становища да се представят на място в кметствата и общината. С оглед проведената кореспонденция, се установява, че на проведеното онлайн събрание за обществено обсъждане са липсвали предложения, препоръки, мнения и възражения, като видно от протокола за това обсъждане, онлайн се е включила кметицата на с.Ветрище, която е информирала участниците, че жителите на селото не са ангажирали становища, а не са проявили и интерес към доклада за ОВОС, който е бил на разположение в кметството повече от 30 календарни дни. Съобразно законовата процедура, на обществеността е извършено съобщаване с обявление, публикувано най-малко в един ежедневник и в интернет страницата на общината и РИОСВ- Шумен, а материалите са оставени на разположение в административната сграда на кметството в с.Ветрище. Реалното провеждане на общественото обсъждане е подкрепено и с гласни доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, в лицето на граждани и длъжностно лице от РИОСВ- Шумен. В контекста на изложеното са и приобщените писмени доказателства по реда на чл.219, ал.1 АПК, депозирани във връзка с касационните доводи, а именно: писмо, изх.СЧ-25-002/20.03.2025 г. на управителя на Рекламна агенция Евромедия ООД, с което се удостоверява, че във в-к Земя /национален кооперативен всекидневник/, в бр.181 от 23.09.2022 г., на стр.13 /приложена/, е публикувана обява за онлайн обществено обсъждане на доклад за ОВОС на инвестиционно предложение за изграждане на свинекомплекс и Удостоверение 26-00-814/27.03.2025 г. на община Шумен, информацията в което посочва точния брой жители на селата Радко Димитриево, Ветрище и Ивански по постоянен и настоящ адрес, както и по възрастов признак- под и над 65 години, а също така и наличието на табла за обяви на сградите на кметствата. От тези писмени доказателства се установява, обратно на изводите на административния съд, че са налице категорични данни за надлежно уведомяване на жителите на засегнатите населени места за предстоящото инвестиционно намерение по процедура, стартирала през 2017 г.; че населението не е приоритетно възрастно; че не е вярна информацията за липса на компютърна грамотност на населението и продажба на вестници в селата, т.е., както е посочил съдът че в процесната административна процедура не е избран подходящ начин за съобщаване на общественото обсъждане . Съдът е пропуснал също така релевантното обстоятелство, че общественото обсъждане е с предпочетена форма онлайн и поради издадените Заповед РД-01-748/02.09.2021 г. и Заповед РД-01-415/24.08.2022 г. на министъра на здравеопазването за въвеждане на противоепидемични мерки на територията на Република България, издадени във връзка с ковид пандемията и Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. В закона няма императивна норма, която да определя какъв вид обществено обсъждане трябва да се проведе, поради което тълкуването на и разсъжденията на съда, че избраната форма на обсъждане е неподходяща, не намира опора в законовите текстове. Нито административният орган, нито възложителят имат задължение да уведомяват всеки жител на населеното място за насроченото обсъждане, а са длъжни да използват начини, чрез които населението, в неговото многообразие, вкл. възрастово, образователно и технологично, да има реалната възможност да се информира. Доводи в подкрепа тезата на касаторите, че населението е достатъчно информирано за предстоящото обсъждане са и събраните гласни доказателства /св. С. С., Х. С., Д.Ж., С.Х., М.О. и М.М./, които съдът е обсъдил само в една част и тълкувал превратно, вкл. и предал невярно, ако се съди по протокола от съдебно заседание. Предвид обема на фактите и обстоятелствата, съдът следва винаги конкретно, в контекста на доказателствата по делото, да преценява има ли нарушение на административнопроизводствените правила и ако има дали то е повлияло или би могло да повлияе върху фактите и обстоятелствата от значение за случая. Единствено тогава нарушението ще бъде съществено, тъй като процедурата няма да е изиграла значението си на средство за осигуряване на материалноправната норма, т.е. на средство, чрез което да се установят визираните в хипотезата й юридически факти. Още по- внимателен следва да бъде съдът в преценката си за толкова тежък порок, който да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Освен това, съгл.чл.18 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, компетентният орган взема решение по ОВОС въз основа на изброени подробно в шест подзаконови хипотези фактора и може да даде отрицателно становище относно реализацията на инвестиционното предложение не само що касае резултатите от общественото обсъждане, в т.ч. становището на възложителя по чл. 17, ал. 5, но и по отношение на другите предпоставки, предвидени в нормата. Ето защо е необоснован изводът на съда, че обжалваното Решение ШУ-1- 3/2022 г. на директора на РИОСВ- Шумен е нищожно само поради неправилно провеждане на публичното обсъждане, в резултат на което е отчетена липса на възражения, каквито е можело да постъпят при правилно проведено публично обсъждане, като тогава постановеният административен акт е можело да бъде постановен в друг смисъл. Този извод противоречи на събраните доказателства по делото и на материалния закон. Изводите на съда, че поради неправилния метод на информиране на възрастното население- дистанционно, в интернет платформа, а не присъствено, се опорочава целеното от релевантната общностна уредба ефективно участие на засегнатата общественост в процеса, като същото противоречи и на целите на процедурата, гарантирани от ЗООС, представлявайки по своята правна същност пълна липса на проведено обществено обсъждане, настоящият състав на ВАС намира за неоснователни и не споделя. Въпреки че в юриспруденцията правилата на формалната житейска логика и на каузалните връзки между явленията имат своето място, съдът не трябва да формира своите правни изводи на базата на предположения, интерпретации и субективни критерии. Свободата на вътрешното убеждение влиза в дискреционната власт на съда, но при преценка на всички относими доказателства и законови хипотези. Както правилно е посочил касаторът, целта на закона не е абстрактна, а се обуславя от обществените отношения, които адм. акт по силата на закона регулира - оспореното решение на директора на РИОСВ- Шумен изцяло съответства на целта на ЗООС, в изпълнение на нормативните изисквания, на базата на които е издаден оспореният административен акт. При това положение и с оглед преклудираната възможност за разглеждане по същество на спора относно унищожаемостта на оспорения акт, първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което жалбата на Ж. Д. К.- жител на [населено място] с искане за прогласяване нищожност на Решение по оценка на въздействието върху околната среда ШУ-1-3/2022 г., издадено на 09.12.2022 г. от директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите- Шумен, поправено с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка 3/08.01.2025 г., бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора ответникът по касация следва да заплати на РИОСВ- Шумен сторените разноски по делото, които възлизат на общо 270 лева, от които за касационната инстанция се присъждат 70 лева платена държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, на осн чл.143, ал.3 АПК, вр. с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, както и 100 лева юрисконсултско възнаграждение за първата съдебна инстанция. Ответникът по касация следва да заплати на касатора на Златен дъб 2023 ООД направените съдебно- деловодни разноски, които възлизат на общо 3 370 лева, от които за касационната инстанция се присъждат 370 лева платена държавна такса и 2 000 лева адвокатски хонорар, както 1 000 лева адвокатски хонорар за първата съдебна инстанция. Разноските се присъждат при преценка на фактическата и правна сложност на делото и липса на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на процесуалните представители на Ж. Д. К.. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение,