Решение № 5929 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1919/2009 г.

Решение № 5929 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1919/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл., във вр. с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Генчо Петков Данков от гр. София, против решение № 958 от 28.11.2008 г., постановено по адм. дело № 3239/2008 г. по описа на Административен съд - София-град, второ отделение, 29 състав, с което е отхвърлена жалбата му против отказ на кмета на Столична община, обективиран в писмо № 1124-00-450 от 15.05.2008 г. да отмени отчуждаването на част от имот пл. № 102, кв. 49, (стар 50), м. "Надежда" по плана на гр. София. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му, като съдът уважи искането за отмяна на отчуждаването и възстанови имота. Ответникът - кметът на Столична община, чрез процесуалния си представител адв. Попова оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованите страни - Илинка Талева, Мария Иванова и Надка Мишева не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че правилно съдът е приел, че е налице реализиране на мероприятието, за което е отчужден имота. Още повече, че касаторът не може да върне полученото обезщетение при отчуждаването, с оглед разпоредбата на чл. 31 от ЗОС. Решението следва да остане в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В производството пред първоинстанционния съд, настоящият касатор е оспорил обективирания в цитираното писмо на кмета на Столична община отказ да бъде отменено отчуждаването на част от имот пл. № 102, кв. 49, (стар 50), в м. "Надежда", находящ се на ул. "Семафорска" № 11. От доказателствата по делото, които подробно е обсъдил, съдът е приел за установено, че административното производство е образувано по искане, обективирано в молба вх. № ОИ-94-Г-2 от 26.03.2008 г. за отмяна на отчуждаването, като молителят е посочил, че не може да върне получения в обезщетение апартамент, с който се е разпоредил, но в замяна ще предостави друго жилище, собственост на сина му. Приел е, че процесният имот е отчужден по реда на ЗТСУ, като същият е бил съсобствен между жалбоподателя и Атанас Вълков, като първият е обезщетен с жилище, а вторият - парично. Наследниците на Атанас Вълков са конституираните понастоящем заинтересовани страни. Същите заявяват, че не желаят да върнат полученото обезщетение. От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, съдът е установил, че имотът е отчужден за улица и жилищно строителство, по предвижданията на регулационния план от 1972 г. По сега действащия план, одобрен със заповед през 1994 г., имотът попада в УПИ II, с отреждане за жилищно строителство, спорт, КОО и озеленяване. Комплексното жилищно строителство е осъществено, като на място върху имота е реализирана асфалтова площадка, асфалтиран двор с ограда, спортна площадка и озеленяване, всички те неподдържани. При тези данни съдът е приел, че оспореният отказ е законосъобразен, тъй като не са налице основанията на чл. 31 от ЗОС за отмяна на отчуждаването. Искането за реституция не е направено от всички отчуждени собственици, както и е невъзможно връщане на полученото в обезщетение в цялост. Освен това и мероприятието, за което е отчужден имотът е реализирано и той се ползва по предназначението, за което е отчужден. Комплексното мероприятие - жилищно строителство е осъществено, като площадките, озеленяването, оградата и други, функционално са свързани с него и го обслужват, с оглед създаване на хармонична жизнена среда. Ето защо е отхвърлил жалбата против оспорения отказ. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не е налице соченото отменително основание - необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон. В решението са обсъдени всички релевантни за спора доказателства, като фактическата обстановка е правилно установена. Безспорно е, че имотът е отчужден като съсобствен, а искането за отмяна на отчуждаването е направено само от един от съсобствениците. При това положение напълно съобразен с данните по делото е изводът на съда, че частична реституция е недопустима, поради невъзможност за връщане в цялост на полученото в обезщетение, от една страна от част от съсобствениците, а от друга, поради разпореждане с имота, получен в обезщетение. В законът не е предвидена възможност за частично и при това заместващо обезщетение. Освен това, съобразен със заключението на експертизата е и изводът на съда, че отчуждителното мероприятие е реализирано. Отчужденият имот е групиран заедно с други имоти и е отреден за жилищно строителство, спорт, обществено обслужване и озеленяване, както по действащия към момента на отчуждаването регулационен план от 1972 г., така и по сега действащия. Жилищният комплекс е изграден, ведно със съпътстващата инфраструктура, детски заведения, спортни площадки и др. Върху имота са изградени именно инфраструктурни мероприятия, площадки, подпорна ограда и озеленяване и като част от комплексното по своя характер мероприятие, за него същото е осъществено. Следователно не е налице и тази, изискуема в кумулация предпоставка на чл. 31, ал. 1 от ЗОС - мероприятието да не е започнало и имотът да не се ползва по предназначение. Ирелевантни са състоянието на съоръженията и липсата на строителство на сгради или улица. Правилно както административният орган, така и съдът са приели, че липсват основания за отмяна на отчуждаването. Съдът правилно е приложил материалния закон. Постановеното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,