Решение № 15633 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7345/2019 г.

Решение № 15633 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7345/2019 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане от "Риу – Транс-2005" ООД, гр. Банско за отмяна на Решение № 5678/9.10.2018 г. по адм. дело № 4291/2018 г. по описа на Административен съд – София град. В искането се поддържа, че е налице основанието по чл. 239, т. 3 от АПК, поради отмяната на Акт за установяване на задължения № П-22000116189474-135-001/27.02.2017 г. с влязло в сила Решение № 931/15.02.2018 г. по адм. дело № 8720/2017 г. по описа на АССГ. Сочи, че на този акт се основава Акта за прихващане и възстановяване № П-22000117102399-004-001/7.07.2017 г., който е предмет на атакуваното съдебно решение, с което жалбата срещу него е отхвърлена. Подчертава, че с оспорения АПВ са прихванати суми по отменения АУЗ, поради което намира, че е налице основанието по чл. 239, т. 3 от АПК за отмяна на посоченото съдебно решение. В о. с. з. заявява, че не поддържа първоначално заявеното основание по чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на същото решение. Претендира и присъждане на разноски. Ответникът по искането за отмяна - Директорът на "Дирекция" ОДОП – София при ЦУ на НАП, чрез процесуален пълномощник, оспорва основателността на искането и счита, че то следва да бъде отхвърлено. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени допустимостта на искането за отмяна, както и наведените за това основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането за отмяна е депозирано от активнопроцесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес и в рамките на преклузивните срокове по чл. 240 от АПК, с оглед на което е допустимо и подлежи на разглеждане по същество. С влязло в сила Решение № 931/15.02.2018 г. по адм. дело № 8720/2017 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на "Риу – Транс -2005" ООД срещу Акт за прихващане и възстановяване № П-22000117102399-004-001/7.07.2017 г. Така формираният краен правен извод за законосъобразност на АПВ е обусловен от изложените мотиви за правомерност на извършеното прихващане със задължения за осигурителни вноски по невлязъл в сила Акт за установяване на задължение № П-22000116189474-135-001/27.02.2017 г. Същият е обжалван и с влязло в сила Решение № 931/15.02.2018 г. по адм. дело № 8720/2017 г. по описа на АССГ е отменен. При тази фактическа установеност, настоящият състав на ВАС намира, че влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, е основано на акт, който впоследствие е бил отменен. Това релевантно обстоятелство се субсумира в хипотезата на чл. 239, т. 3 от АПК, регламентираща, че влязло в сила решение подлежи на отмяна, когато е основано на документ, който по надлежен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Обжалваният АПВ е основан на АУЗ, който впоследствие е бил отменен, с оглед на което искането за отмяна на основание чл. 239, т. 3 от АПК се явява основателно. Предвид основателността на искането за отмяна, в полза на дружеството следва да се присъдят осъществените от него разноски, възлизащи на сумата от 650 лв. Така мотивиран и на основание чл. 244 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение