Решение № 3813 от 1.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8900/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности София, в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. М. Ерска против решение 726/07.06.2023 г. на Административен съд София - област, постановено по адм. дело 430/2023 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С2072-0105795/08.03.2023 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че в конкретния случай търговецът не е изпълнил задължението за направено плащане да издаде фискална касова бележка - нарушение на чл. 118, ал.1 ЗДДС, което е безспорно установено от приложения в преписката протокол за извършена проверка и представлява основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б. а ЗДДС. Оспорва преценката на съда за липса на мотиви за срока за прилагане на мярката, като сочи, че е обоснован с конкретни факти, свързани със спецификата на търговския обект и неговото местонахождение, както и с наличието на други нарушения на търговеца. За неоснователно счита и позоваването от страна на първоинстанционния съд на постановеното от Съда на ЕС решение по дело С-97/21. По отношение на присъдените от първоинстанционния съд разноски, поддържа, че при определянето им съдът не е обсъдил направеното възражение за прекомерност. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поддържа възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна. Ответникът Евро Ченч ЕООД, гр. Самоков, чрез адв. К. Москов оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения изложени в представени по делото писмени бележки. Претендира разноски съгласно представен списък. Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С2072-0105795/08.03.2023 г. на началник отдел Оперативни дейности София, в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която е наложено запечатване на търговски обект магазин за сувенири, находящ се в к.к. Боровец, срещу хотел Рила, за срок от 14 дни за нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС неиздаване на фискална касова бележка за извършена на 19.02.2023 г. в 15.34 часа контролна покупка на 1 бр. сувенир, платена в брой на Н. Шопова, в качеството на продавач в обекта за сметка на Евро Ченч ЕООД и на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС е забранен достъпа до обекта. При извършената проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт съдът е приел, че е издаден от компетентен орган началник отдел Оперативни дейности към главна дирекция Фискален контрол, ЦУ на НАП съгласно заповед ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, в предвидената от закона форма и съдържа фактическите и правни основания за издаването му. От събраните по делото доказателства е приел за установено извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, изразяващо се в неиздаване на фискална касова бележка за отчитане на извършената продажба, което представлява основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, а от ЗДДС. За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че определяният 14-дневен срок за запечатване на търговския обект не е мотивиран с конкретни обстоятелства и актът е издаден в противоречие с целта на закона съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Според съда в конкретния случай доколкото запечатването на търговския обект и забраната на достъпа до него е разпоредено от административния орган след преустановяването на твърдяното нарушение, то налагането на мярката по своята същност има характер на санкция и не изпълнява законово предвидените превантивни цели. Относно продължителността на срока, за който е наложена мярката съдът е приел, че е определен в рамките на законоустановения максимален срок от 30 дни, но изложените от административния орган мотиви са общи. Липсва уточняване на обществените отношения, които биха били засегнати както от нарушението, така и от запечатването, за да се формират изводи относно приоритета на защита. В тази връзка в решението са изложени мотиви, че прилагането на принудителната административна мярка в случая, не само не би постигнала нито една от целите на административната принуда, но и ограничава в значителна степен правата на търговеца. Независимо от липсата на данни и доказателства за издадено наказателно постановление на дружеството за същото нарушение, съдът се е позовал и на тълкуването на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, дадено в решение от 04.05.2023 г. по дело С-97/21, според което е недопустима национална правна уредба съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадълженото лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. С тези мотиви оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка е отменена като незаконосъобразна. Решението е правилно като краен резултат. Съдът е извършил проверката за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт в съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК, на основанията по чл. 146 АПК. Решението съответства на материалния закон, но по съображения различни от изложените в мотивите му. Неправилно съдът е приел, че принудителната административна мярка запечатване на търговски обект се прилага на лице, което не спази реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по съответния ред за доставка/продажба. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, в действащата й по време редакция от ДВ бр. 104/2020 г. в сила от 12.12.2020 г., принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от същия закон. В чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. В чл. 25, ал. 6 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. е предвидено, че в случаите по ал.1, фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. В конкретния случай неправилно и в противоречие с доказателства по делото съдът е приел, че нарушението на чл. 118, ал.1 ЗДДС изразяващо се в неиздаване на фискална касова бележка за извършена продажба, е установено. По делото не е установено плащането в брой за контролна покупка на 1 брой сувенир от органите по приходите, така както е описано в мотивите на оспорената заповед. В приложения по делото протокол за извършена проверка (ПИП) сер. АА 0105795 от 19.02.2023 г. липсват констатации за извършено плащане. Посочено е единствено, че е извършена контролна покупка на 1 бр. сувенир. В протокола не е посочено, че плащането е в брой. За първи път това обстоятелство е посочено в мотивите на заповедта за налагане на принудителната мярка. По делото липсват други доказателства във връзка с начина на плащане на 1 бр. сувенир от органа по приходите на . Плащане за контролната покупка не се установява и от констатациите за касовата наличност на паричните средства в обекта 64 лева, която е по-малка от отчетените парични средства чрез ФУ в размер на 93 лева. Твърденията на дружеството в жалбата до административния съд във връзка с обстоятелствата по извършване на контролната покупка, освен че не са доказани, не освобождават административния орган, чиято е доказателствената тежест по чл. 170, ал.1 АПК да установи фактическите основания за издаване на акта. При тези обстоятелства неправилно съдът е приел, че нарушението на чл.118, ал.1 ЗДДС във връзка с чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. е установено и че са изпълнени материалноправните предпоставки са прилагане на принудителната административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б. а ЗДДС. Изложените в касационната жалба подробни съображения за неизпълнение на задължението за издаване на касова бележка от страна на Евро Ченч ЕООД, са в противоречие с констатациите в протокола за извършена проверка сер. АА 0105795 от 19.02.2023 г. От изложеното следва, че оспореният акт е издаден в нарушение на материалния закон, което е самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност по чл. 146, т. 4 АПК. Налице е и констатираното от първоинстанционния съд несъответствие на мярката с целта на закона по смисъла на чл. 146, т. 5 АПК. Правилно съдът е приел, че определеният срок на принудителната административна мярка от 14 дни не е мотивиран в съответствие с изискванията на чл. 186, ал. 3 ЗДДС, което е още едно основание за нейната незаконосъобразност. Предвид липсата на доказателства за извършено нарушение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, което да е основание за прилагане на мярката по чл. 186, ал.1, т.1 б. а ЗДДС, е безпредметно да се обсъждат доводите на страните за съответствието й с принципа за пропорционалност съгласно тълкуването, дадено в решение от 4 май 2023 г. на Съда на ЕС по дело С-97/21. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение, с което оспорения индивидуален административен акт е отменен като незаконосъобразен е валидно, допустимо и правилно по своя резултат и следва да се остави в сила. Решението е правилно и в частта на присъдените разноски. Съдът не е обсъдил възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение направено от административния орган, но допуснатото нарушение не е засегнало преценката му, че размерът на разноските съответства на фактическата и правна сложност на делото. С оглед изхода от спора в касационното производство на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 1 200 лева, платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 01.03.2024 г. Възражението на касатора за прекомерност на разноските е неоснователно, тъй като те съответстват на фактическата и правна сложност на делото и на осъществената защита. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,