Решение № 3515 от 4.4.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 и чл. 129, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Заводски строежи-Козлодуй АД, [ЕИК], гр. Козлодуй, представлявано от изп. директор Б. Манчев, чрез адв. М. Димитров, против Решение 210/10.06.2022 г., постановено по адм. д. 149/2022 г. по описа на Административен съд Враца. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съгласно развитите съображения, дружество Заводски строежи-Козлодуй АД не е собственик на недвижимия имот в местността Валята с обща площ 115 310 кв. м. и това обстоятелство е изяснено по делото. Първоинстанционният съд неправилно и безкритично е възприел мотивите на местната данъчна администрация да не бъдат признати като недължими платените публични задължения за съответните данъчни периоди. Като съществено процесуално нарушение касаторът посочва недопускането на съдебна експертиза, която да изясни в цялост фактическата обстановка. В тази насока поддържа, че за недвижимия имот са заплащани данъци от два данъкоплатеца за един и същи период от време. Отправя молба за отмяна на обжалваното съдебно решение като неправилно и постановяване на ново по същество, с което да бъде отменен обжалваният административен акт и преписката върната на компетентните органи със задължителни указания. Претендира присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции, съобразно представените доказателства по делото. Ответната страна кметът на община Козлодуй, не представя писмен отговор на касационната жалба. В проведеното съдебно заседание, чрез адв. Кашъмов, оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, за което представя доказателства и списък на разноските. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Враца е бил Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) И000007/09.12.2021 г., издаден от Началник отдел МДТ при Община Козлодуй, потвърден с Решение 26-00-680/1/16.02.2022 г. на Кмета на Община Козлодуй, с който по отношение на Заводски строежи-Козлодуй АД след извършена проверка от органи по приходите в общинската администрация, са установени суми за прихващане и възстановяване в размер на 0.00 лв. От фактическа страна в съдебното решение е прието, че проверката по прихващане или възстановяване е извършена във връзка с подадено от Заводски строежи - Козлодуй АД писмено искане по чл. 129, ал. 1 ДОПК с вх. 26-00-528/17.11.2021 г. до общинска администрация Козлодуй. Дружеството е заплащало данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) до края на 2021 г., въз основа на подадена декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) от 25.06.2010 г. С декларацията е била открита партида 106002315008 по отношение на недвижим имот, находящ се в местността Валята, представляващ 115 310 кв. м. земя и 17 205 кв. м. застроена площ. Първоинстанционният съд е възпроизвел подробно констатациите и мотивите на общинската администрация, довели до отказа да бъде уважено подаденото искане по чл. 129, ал. 1 ДОПК. Според мотивите в обжалвания АПВ, собствеността върху процесния терен е прекратена с определение на ВКС от 21.06.2021 г. и по-късно през 2021 г. от дружеството е била подадена декларация за промяна на обстоятелствата по чл. 14 ЗМДТ. Органът по приходите е посочил, че с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗМДТ, декларираната промяна води до промяна в посока намаление на ДНИ и ТБО от 01.01.2022 г. Към момента на извършване на плащанията е прието, че дружеството било подало декларация и по този начин е заплатило на законово основание дължимите местни данъци и такси. Поради това сумите не следва да се считат за недължимо внесени или платени и не подлежат на възстановяване или прихващане. Мотивите в АПВ са допълнени от кмета на община Козлодуй с Решение 26-00-680/1/16.02.2022 г., според което в производството по чл. 129 ДОПК е недопустимо да се извършва проверка дали едно лице е собственик на декларирания имот, а релевантно е дали заплащането на процесните задължения е осъществено въз основа на валидно възникнало данъчно правоотношение между платеца и общината в резултат от подадена данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ. Такава е подадена през 2010 г. и следователно не са налице изискуемите предпоставки за възстановяване на платената сума - данъчното задължение е било дължимо, тъй като е възникнало именно по повод подадената декларация. Отделно от това е посочено, че с Решение 268/28.05.2011 г., постановено по гр. д. 489/2010 г. от Окръжен съд-Враца и потвърдено с решение на Апелативен съд София от 2013 г., е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният установителен иск на Заводски строежи - Козлодуй АД за собственост върху процесния терен с площ 115 310 кв. м. Задълженото лице не е декларирало своевременно промяната в обстоятелствата и считано от 01.01.2011 г. е продължило доброволно да заплаща задълженията за ДНИ и ТБО. След извършена проверка първостепенният съд е потвърдил валидността на АПВ приемайки, че същият е издаден в предвидената от закона писмена форма, от компетентен орган по приходите, оправомощен с представената Заповед 53/15.01.2020 г. на кмета на община Козлодуй и при спазване на процесуалните правила. За да отхвърли жалбата съдът е обосновал крайно заключение, че констатациите на органите по приходите са основателни и в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗМДТ. Данъчно задължено лице за заплащане на ДНИ и ТБО е собственикът на облагаемия с недвижим имот чл. 11, ал. 1 вр. с чл. 64, ал. 1 ЗМДТ. Подадената данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ, макар и от несобственик, има обвързващо действие по отношение на подателя, произтичащо пряко от закона. Според изложените съображения в съдебното решение, горестоящият административен орган правилно е приел, че декларирането е правопораждащият факт, от който възниква задължението за заплащане на данък и такса. В хода на административното производство за органа липсва възможност и законово задължение да извършва проверки на собствеността и за това кой е реалният собственик на обекта на облагане, до подаването на коригираща декларация през 2021 г. Поради това е потвърдена законосъобразността на АПВ и изводът, че на жалбоподателя не се дължи възстановяване на платените суми за периода от отхвърляне на предявения установителен иск за собственост от Заводски строежи - Козлодуй АД до момента на подаване на коригиращата декларация (2011 г.- 2021 г.). В допълнение решаващият съд е отбелязал, че съгласно чл. 129, ал. 1, изр. 2 ДОПК, искането за прихващане или възстановяване следва да е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване. Обжалваното решение на Административен съд Враца валидно, допустимо, но неправилно и необосновано. Основателни са оплакванията на касатора за неправилно приложение на материалноправната уредба от страна на първоинстанционния съд, както и за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В обжалвания съдебен акт е направен абстрактен и погрешен анализ на фактическата и правна обстановка по делото. Като обосновано може да бъде споделено единствено даденото тълкуване от съда на нормата на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ, съгласно която, субекти на задължението или данъчно задължени лица са собствениците на облагаемите с данък недвижими имоти. Както е посочено решението, това положение се отнася и до ТБО по арг. от чл. 64, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1 ЗМДТ. Безспорно процесните публични задължения представляват отношение между държавата или общината и съответния правен субект, носител на законово установена връзка с обекта на облагане. Това правоотношение винаги е публичноправно и свързано с недвижимия имот по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. Именно последният е обект на данъчното облагане. Следователно правото на собственост е необходима предпоставка и елемент на данъчния фактически състав в случая. Принципно по делото няма спор, че Заводски строежи - Козлодуй АД не е собственик на процесния недвижим имот, находящ се в местността Валята, представляващ 115 310 кв. м. земя, както и че жалбоподателят е заплащал ДНИ и ТБО в съответните размери за периода от 2011 г. до 2021 г. въз основа на подадена от негова страна първоначална декларация по чл. 14 ЗМДТ вх. 0520000482 от 25.06.2010 г. Прави впечатление обстоятелството, че конкретните размери на заплатените суми не са изяснени в АПВ. Вместо това органът е изложил мотиви само за собствеността върху терена и подадената декларация по чл. 14 ЗМДТ. В противоречие със съдържанието на процесния АПВ и закона е становището на горестоящия административен орган и първоинстанционния съд, че не е допустимо да бъде извършена проверка от органите по приходите и че резултатите от нея са без значение за дейността на местната данъчна администрация. Не са спорни и обстоятелствата, че дружеството-жалбоподател е водило установителни искове за собственост срещу АЕЦ - Козлодуй ЕАД, приключили с представените по делото съдебни решения, както следва: Решение 268/28.05.2011 г., постановено по гр. д. 489/2010 г. от Окръжен съд-Враца, с което е отхвърлен установителният иск за собственост върху земята, потвърдено с Решение 10.05.2013 г., постановено по т.д. 2861/2011 г. на Апелативен съд София и Решение 32/07.02.2020 г., постановено по т.д. 594/2017 г. по описа на Окръжен съд-Враца, с което е бил отхвърлен и отрицателният установителен иск за собственост срещу АЕЦ - Козлодуй ЕАД върху земята, потвърдено с Решение 10096/26.01.2021 г., постановено по гр. дело 1437/2020 г. по описа на Апелативен съд София. Представени са и съответните определения на ВКС, с които не е допуснато касационно обжалване. Фактическата обстановка в тази насока не следва да бъде повтаряна на този етап от процеса, доколкото спорът между страните е правен и се свежда до това дали подаденото искане по чл. 129 ДОПК от Заводски строежи - Козлодуй АД е основателно, респективно дали и по отношение на кои периоди заплатените суми за ДНИ и ТБО до края на 2021 г. следва да му бъдат възстановени като недължимо платени. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е дал отрицателен отговор на спорния въпрос. Настоящият касационен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд относно обвързващия характер на декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ. Декларираните от жалбоподателя данни и тяхната последваща промяна са обвързващи при издаването на АУЗД по чл. 107, ал. 1 и ал. 3 ДОПК. Разпоредбата на чл. 107, ал. 3 ДОПК предвижда също така, че акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Акт може да се издаде и служебно въз основа на собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е извършена ревизия. Следователно е грешен изводът, че подадената декларация по чл. 14 ЗМДТ обвързва дружеството-жалбоподател по абсолютен начин и че не е налице възможност за законосъобразно установяване на основанието и размера на публичното задължение при възникнали разминавания в данните по различни причини. Както в ревизионното производство, така и при проверката съгласно чл. 129, ал. 2 ДОПК, органът по приходите има задължението да установи служебно всички факти и обстоятелства от значение за основата и размера на задълженията и да подложи събраните доказателства на обективен анализ - чл. 37, ал. 1 ДОПК. Противното неправилно е прието в издадения АПВ и впоследствие е пренесено автоматично в мотивите на обжалвания съдебен акт. Решението за вида на производството се взема от възлагащия орган в условията на оперативна самостоятелност като видно от АПВ И000007/09.12.2021 г., в случая възложената проверка е счетена за достатъчна с оглед цялостната преценка на фактите по искането за възстановяване. С подадената жалба срещу АПВ от страна на жалбоподателя е заявено изрично искане за назначаване на експертиза с конкретно поставени задачи, които са релевантни за изясняване на фактическата обстановка и разрешаване на правния спор. Същото неправилно и необосновано е оставено без уважение с определение по хода на делото от с.з. на 12.05.2022 г. В процесния случай жалбоподателят е направил твърдение, че за един и същ недвижим имот има подадени декларации по чл. 14 ЗМДТ от различни правни субекти - АЕЦ - Козлодуй ЕАД и Заводски строежи - Козлодуй АД. По силата на чл. 10 ЗМДТ, данъкът върху недвижимия имот (съответно ТБО) е един, поради което заплатеният втори такъв и то от несобственик, ако това се установи, се явява недължимо платен и като такъв подлежи на прихващане или възстановяване по правилата на чл. 128 и сл. ДОПК. Според установената фактическа обстановка по делото до момента, казусът не засяга хипотезите по чл. 12, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ. Доколкото задължението за данък се свърза с факта на притежание на собственост върху недвижим имот, както бе посочено, нормалното и логично положение е, данъкът да бъде дължим само от лицето, които е действителен собственик или ползвател на имота, ако е приложимо. В разглежданата хипотеза независимо от декларирането по реда на чл. 14 ЗМДТ, заплащането от несобственика се явява недължимо по см. на чл. 128, ал. 1 ДОПК. Формалните мотиви и оставянето без уважение на доказателственото искане с цел комплексно изясняване на фактическата обстановка се квалифицират като съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като ако не го беше допуснал, съдът можеше също така да достигне до различни правни изводи по съществото на правния спор. В случай, че се установи твърдяното деклариране на спорния имот от двете дружества, които са се считали негови собственици и съответно двукратно заплащане на местни данъци и такси за него, то безспорно е налице основание за възстановяване на недължимо платената сума от дружеството, което не я дължи на правно основание поради липсата на качеството собственик. В обобщение, атакуваното съдебно решение като неправилно и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неизясняване на фактическата обстановка по делото, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да осъществи процесуалните задължения на контролна инстанция по същество. При този изход на спора, обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски като при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и относно разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. второ и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,