Решение № 5938 от 12.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2691/2017 г.

Решение № 5938 от 12.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2691/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 226 във връзка чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е след постановено решение № 2530 от 28.02.2017 г. по адм. д. № 442/2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, с което е обезсилено решение № 11167 от 24.10.2016 г., постановено по адм. д. № 4863/2016 г. по описа на Върховния административен съд, VI отделение и делото е върнато за ново разглеждане от друг тричленен съдебен състав. Първоначалното дело е образувано по жалба от Сдружение с нестопанска цел "Българска асоциация за рекреация и туризъм" със седалище и адрес на управление в гр. С., представлявано от председателя на Управителния съвет Д. А. И., чрез пълномощника адвокат А. Л., срещу мълчалив отказ на Министерския съвет на Р. Б. да се произнесе по заявление вх. № 39-244 от 23.07.2015 г., както и срещу решение № 141 от 02.03.2016 г. на Министерския съвет на Р. Б.. Изложени са оплаквания, че ответникът не се е произнесъл в двумесечния срок по чл. 10, ал. 2 ПУДНСИХУКПОХУОХУ в предходната му редакция, поради което е формиран мълчалив отказ. Развити са също така съображения, че към момента на подаване на заявлението Сдружението е отговаряло на всички изисквания за признаване на представителност и по отношение на него не следва да прилагат изисквания, които са по нормативна уредба, съществуваща към по-късен момент. Иска отмяна на мълчаливия отказ и на постановеното решение, с което не е призната "Българска асоциация за рекреация и туризъм" за национално представителна организация на хората с увреждания. Ответникът - Министерският съвет на Р. Б., чрез юрисконсулт И. Г., изразява становище за недопустимост на жалбата срещу мълчаливия отказ и неоснователност на жалбата срещу постановеното решение. Моли производството по делото да бъде прекратено по жалбата срещу мълчаливия отказ, а жалбата срещу решение № 141 от 02.03.2016 г. на Министерския съвет на Р. Б. да бъде отхвърлена, като неоснователна. I. По жалбата на Сдружение с нестопанска цел "Българска асоциация за рекреация и туризъм" срещу мълчалив отказ на Министерския съвет на Р. Б. да се произнесе по заявление вх. № 39-244 от 23.07.2015 г. От данните по делото се установява, че на тази дата Сдружението е подало заявление, с което е кандидатствало за придобиване на статут на национално представителна организация на хората с увреждания, като е представило документи, описани в заявлението. С писмо изх. № 39-244 от 21.08.2015 г. (лист 102 от първоначалното дело) жалбоподателят е уведомен за представяне на данни относно числеността на членския състав на съответната структура към датата на кандидатстване, съгласно чл. 9, ал. 1, т. 6 от Правилника за устройството и дейността на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания и критериите за представителност на организациите на хора с увреждания и на организациите за хора с увреждания. С писмо изх. № 25 от 31. 08.2015 г. ( вх. № 39-244 от 31. 08. 2015 г. в МТСП), Сдружението е представило исканите данни -лист 104 от първоначалното дело. Съгласно чл. 10, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания и критериите за представителност на организациите на хора с увреждания и на организациите за хора с увреждания, Министерският съвет се произнася с решение в срок два месеца от постъпването на документите по чл. 9, ал. 1 и 2 в Националния съвет. На 26.10.2015 г. Сдружение с нестопанска цел "Българска асоциация за рекреация и туризъм" е подало, чрез Министерския съвет, жалба до Върховния административен съд срещу мълчалив отказ за произнасяне по заявление вх. № 39-244 от 23.07.2015 г. Следователно тази жалба е подадена преди изтичане на посочения в чл. 10, ал. 2 (стар) от правилника двумесечен срок. Последният е започнал да тече от 31.08.2015 г. В разпоредбата на чл. 30, ал. 3 АПК изрично е посочено, че срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите. При това положение не може да бъде възприета тезата на жалбоподателя, че цитираният срок е започнал да тече от датата на подаване на заявлението. При условията на неприключило административно производство, е прието Постановление № 278 на Министерския съвет от 14.10.2015 г. за изменение и допълнение на Правилника за устройството и дейността на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания и критериите за представителност на организациите на хора с увреждания и на организациите за хора с увреждания, приет с Постановление № 346 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 114 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 96 от 2005 г., бр. 101 от 2007 г., бр. 93 от 2009 г., бр. 23 от 2014 г. и бр. 10 от 2015 г.). Изменението е обнародвано в ДВ бр. 81 от 20.10.2015 г. и е в сила от 20.10.2015 г Сдружението е било уведомено с писмо изх. № 29-244 от 23.10.2015 г. относно цитираното постановление и че с оглед измененията и допълненията в критериите за придобиване на национална представителност, следва да приведе документите си в съответствие с новите изисквания. В това писмо липсва срок. Предвид невзето отношение и непредставени документи, с писмо изх. № 39-244 от 14.12.2015 г., получено на 16.12. 2015 г., Сдружението отново е уведомено да стори дължимото в 14-дневен срок, но не са представени документи. Мълчаливият отказ по чл. 59, ал. 1 АПК е свързан с противоправно поведение на администрацията да издаде административен акт при наличие на предпоставките за това, каквато хипотеза не е налице. В процесния случай административният орган е предприел действия по отстраняване на констатирани недостатъци по реда на чл. 30, ал. 2 от АПК. При това положение, срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите - чл. 30, ал. 3 от АПК. По делото липсват данни посочените в писмо изх. № 39-244 от 14.12.2015 г. нередовности да са били отстранени от жалбоподателя, след като писмото му е връчено на 16.12.2015 г., и срокът за произнасяне да е започнал отново да тече, поради което не може да се приеме също така, че е налице в процесния случай формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 АПК изисква от страните да оказват съдействие на органа при събиране на доказателства. Те са длъжни да представят доказателства, които се намират при тях и не се намират при административния орган. Текстът на чл. 35 АПК изисква индивидуалният административен акт да се издаде само след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Специалната разпоредба на чл. 10, ал. 2 (нов текст) от Правилника изрично сочи, че срокът е от три месеца от постъпване на документите по чл. 9. Относно приложението на новия текст се съобразява разпоредбата на § 17 от Преходните и заключителни разпоредби Постановление № 278 на Министерския съвет от 14.10.2015 г., в сила от 20.10.2015 г. Старата разпоредба също е визирала срок от постъпване на документите. Решение № 141 от на Министерския съвет на Р. Б. е издадено на 02.03.2016 г., т. е. в рамките на новия тримесечен срок. С оглед на това, така предявената жалба срещу мълчаливия отказ се явява процесуално недопустима и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, следва да се остави без разглеждане. II. По жалбата на Сдружение с нестопанска цел "Българска асоциация за рекреация и туризъм" срещу решение № 141 от 02.03.2016 г. на Министерския съвет на Р. Б.. Както бе посочено по-горе в тези мотиви Сдружението е подало заявление вх. № 39-244 от 23.07.2015 г., с което е кандидатствало за придобиване на статут на национално представителна организация на хора с увреждания, съгласно условията, критериите и процедурата на Правилника за устройството и дейността на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания и критериите за представителност на организациите на хора с увреждания и на организациите за хора с увреждания. С писмо изх. № 39-244 от 21.08.2015 г. (лист 102 от първоначалното дело) жалбоподателят е уведомен за представяне на конкретни данни по чл. 9, ал. 1 от цитирания правилник. С писмо изх. № 25 от 31.08.2015 г. (вх. № 39-244 от 31.08.2015 г. в МТСП), Сдружението е представило исканите данни - лист 104 от първоначалното дело. Съгласно чл. 10, ал. 2 от цитирания правилник, Министерският съвет се произнася с решение в срок два месеца от постъпването на документите по чл. 9, ал. 1 и 2 в Националния съвет. Преди изтичане на визирания срок и в срока за произнасяне на административния орган е настъпило изменение на нормативната уредба. Прието е Постановление № 278 на Министерския съвет от 14.10.2015 г. за изменение и допълнение на Правилника за устройството и дейността на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания и критериите за представителност на организациите на хора с увреждания и на организациите за хора с увреждания, приет с Постановление № 346 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 114 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 96 от 2005 г., бр. 101 от 2007 г., бр. 93 от 2009 г., бр. 23 от 2014 г. и бр. 10 от 2015 г.). Изменението е обнародвано в ДВ бр. 81 от 20.10.2015 г. и е в сила от 20.10.2015 г. С него, съгласно § 1, наименованието на правилника се изменя така: "Правилник за устройството и дейността на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания и критериите за представителност на организациите на и за хора с увреждания". В текста на § 17 от Преходните и заключителни разпоредби на постановлението изрично е посочено, че заварените при влизането в сила на това постановление незавършени производства по признаване на национална представителност по отменени и/или изменени разпоредби на Правилника за устройството и дейността на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания и критериите за представителност на организациите на хора с увреждания и на организациите за хора с увреждания се довършват при условията и по реда на това постановление. Следователно относно спорните правоотношения се прилагат разпоредбите на Правилника за устройството и дейността на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания и критериите за представителност на организациите на и за хора с увреждания. В тази връзка не се възприема тезата на жалбоподателя, че по отношение на него не следва да се прилагат новите допълнени критерии за представителност. Сдружението е било уведомено с писмо изх. № 29-244 от 23.10.2015 г. относно цитираното постановление и че следва да приведе документите си в съответствие с новите изисквания. По това писмо Сдружението нито е отговорило, нито е представило документи. С оглед на това, с повторно писмо изх. № 39-244 от 14.12.2015 г., получено на 16.12. 2015 г., отново е уведомено да стори дължимото в 14-дневен срок, по което писмо не е взето отношение и не са представени документи. С решение № 141 от 02.03.2016 г., Министерският съвет на Р. Б. е отказал да признае Сдружение с нестопанска цел "Българска асоциация за рекреация и туризъм" за национално представителна организация на национално равнище в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания. В цитирания административен акт, като фактическо основание е посочено, че Сдружението не отговаря на три от общите критерии за признаване по чл. 8, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и е представен документ-справка, който не отговаря на изискванията чл. 9, ал. 1, т. 5 от Правилника за устройството и дейността на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания и критериите за представителност на организациите на и за хора с увреждания -не е вписано като юридическо лица по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел или по Закона за кооперациите най-малко пет години преди подаване на искането за признаване на представителност; няма уставни цели, задачи и дейности с национално значение в областта на интеграцията на хората с увреждания не по-малко от пет години, считано от датата на вписването му като юридическо лице по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел или по Закона за кооперациите; няма най-малко 5-годишен доказан опит в областта на подкрепата на хората с увреждания. В представения списък са посочени териториалните структури с имената и адресите на ръководителите, но без имената на членовете. От данните по административната преписка се установява, че представените от Сдружението документи не доказват покриването на така посочените критерии. Кандидатстващият е вписан в регистъра на Софийски градски съд, като сдружение с нестопанска цел, с решение № 1 от 18.09.2012 г., постановено по ф. д. № 344/2012 г. по описа на цитирания съд. Следователно то няма необходимите минимум пет години преди подаване на искането, както и най-малко 5-годишен доказан опит в областта на подкрепата на хората с увреждания. Посочените в справката дейности отразяват период от 2012 г. до подаване на заявлението, а в приложение № 2 е представена справка за извършени дейности от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г. На 31.08.2015 г. е представен списък на териториалните структури, посочени са имената и адресите на ръководителите им, но липсват имената на всички членове. Решението е прието от компетентния орган и в необходимата форма, съгласно чл. 10, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания и критериите за представителност на организациите на и за хора с увреждания и чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Видно от протокол № 9, същото е взето на заседание на Министерския съвет, проведено на 02.03.2016 г. Предхожда се от доклад на зам. министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика и проект, който е съгласуван по реда на чл. 32 от Устройствения правилник. Решението е надлежно оповестено и съобщено на страната на 22.03.2016 г. Така изложените съображения налагат изводи, че при издаване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, на материалния закон и целта му, поради което жалбата се възприема като неоснователна и подлежи на отхвърляне. Предвид изхода по спора разноски в полза на жалбоподателя не се присъждат. На основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 (нова) ГПК, в полза на ответника се присъжда сумата 200 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 АПК и чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,