Решение № 3237 от 16.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4032/2016 г.

Решение № 3237 от 16.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4032/2016 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "Т. Б. А. Банк" ЕАД със седалище в гр. С., представлявано от изпълнителните директори, против решение № 765 от 11.02.2016 г., постановено по адм. д. № 9568/2015 г. на Административния съд С.-град, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу заповед № 573/6.08.2015 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). Според касатора решението е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е изследвал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, а е възприел безкритично установеното от административния орган. Счита, че не е налице заблуждаваща търговска практика. Както органът, така и съдът са се ограничили в изследване поведението на търговеца само за един конкретен случай и не са проверили дали това е преобладаващата търговска практика на банката. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което административният акт бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът-председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за защита от юрисконсулт по приложен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят по фактите, Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е установил правилно релевантната фактическа обстановка. Посочил е, че производството пред Комисията за защита на потребителите е образувано по жалба на потребител. Последният поискал да си закупи от магазин на "Техномаркет" в гр. П. мобилен телефон на изплащане и решил да ползва услугите на лизингова компания "Т. Б. А. Банк" ЕАД (TBI Bank), тъй като в момента имало следната промоция: "Вземи 10% повече. Изберете уред от Техномаркет и го вземете с кредит от TBI Bank, за да получите ваучер от 10% от цената на стоката". След извършената проверка служители на КЗП са изготвили констативен протокол и докладна записка, в които са отразили конкретните резултати - като партньор на "Техномаркет" дружеството-жалбоподател е предлагало за промоционален период 7.03.2015 г. - 18.04.2015 г. горепосочената оферта, като периодът на покупката на уред чрез изплащане е 12 - 36 месеца. При проверката е установено, че при една и съща цена на стоката и при еднакъв период на изплащане, но при различни кредитни продукти, общата сума, която следва да заплати потребителя се увеличава при промоцията " Вземи 10% повече". При конкретния потребител е установено, че ако вземе ваучер за 10% от стойността на стоката, месечните му вноски се увеличават на 42 лв. и стотинки, вместо дължимите 36, 12 лв. като лоялен клиент. Търговецът е обяснил пред административния орган, че разликата е породена от неправилно калкулиране цената на закупената от потребителя стоката и некоректното обявяване на цените в магазина, за което не носи вина. Доказателства в тази насока дружеството не е представило и не е поискало събиране на доказателства в хода на съдебноадминистративното производство. Въз основа на събраните доказателства и обясненията на търговеца органът е установил наличието на нарушение на чл. 68г, ал. 4, вр. с ал. 1, във връзка с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и е издал оспорената пред административния съд заповед № 573/6.08.2015 г., с която е забранил на " Т. Б. А. Банк" ЕАД да представя заблуждаваща информация на потребителите, че с предлагания кредитен продукт " Вземи 10% повече" предоставя 10% подарък от цената на стоката, като всъщност потребителят заплаща обявената като подарък сума при сключване на договора за кредит. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че процедираната от касатора търговска практика е нелоялна, като установената по делото фактическа обстановка сочи на осъществяване на фактическия състав на чл. 68д, ал. 1, вр. с чл. 68г ЗЗП. Фактическият състав на общата забрана за нелоялна търговска практика по чл. 68г, ал. 1 ЗЗП изисква да има предлагане, то да противоречи на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност и да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Преценката за значението на непредоставената/премълчана информация изисква съобразяване на фактическите действия по търговската практика, всички нейни обстоятелства и характеристики. Първоинстанционният съд е извършил съдебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, анализирайки в съвкупност релевантните за спора факти и обстоятелства и е достигнал до правилния извод, че използваната търговска практика уврежда по забранен от закона начин интересите на потребителя. Както административният орган, така и съдът са достигнали до съответния на доказателствата извод, че търговското дружество е предприело заблуждаваща търговска практика. Правилно е установено, че поведението на търговеца осъществява състава на чл. 68д, ал. 1, предл. второ от Закона за защита на потребителите. В нормата на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП е дадена легална дефиниция на понятието "заблуждаваща търговска практика" като проявна форма на забранената нелоялна търговска практика. А съгласно разпоредбата на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния чл. от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните неблагоприятни последици, разпоредбата на чл. 68в от същия закон забранява използването на такава. Председателят на КЗП забранява с нарочна заповед прилагането й, когато установи, че търговската практика е нелоялна по смисъла на закона. Според легалната дефиниция на понятието "добросъвестност и професионална компетентност" по § 13, т. 28 от ДР на ЗЗП, това е степента на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца. Преценката за наличие или вероятност от съществено изменение на икономическото поведение на потребителите, предвид т. 25 на § 13 се извършва, като органът съобразява използването на търговска практика, която намалява значително способността на потребителя да вземе решение за закупуване на стока при определени условия, след като се е запознал с тях, което води до вземането на решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика. Конкретно предприетата от дружеството търговска практика противоречи на добросъвестността и на професионалната компетентност и води или е от естество да доведе до съществено изменение на икономическото поведение на потребителите. При проверка на материалната законосъобразност на заповедта съдът е преценил всички визирани в нормата на чл. 68г, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗП, вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП предпоставки, предвид вложения от законодателя смисъл. Касационните възражения на дружеството в обратния смисъл са неоснователни. Съдът правилно е посочил, че от жалбата, събраните по преписката писмени доказателства и констативните протоколи може да се направи извод за съществено изменение на икономическото поведение на потребителите по смисъла на § 13, т. 25 от ПЗР на ЗЗП. В правомощията на КЗП е установяване незаконосъобразността на предлагани на потребителя търговски условия и в какво се изразяват те, както и постановяване необходимостта от преустановяването на нарушението. От безспорно установените факти и обстоятелства във връзка с предлаганите за конкретния проверяван период промоционални условия се извежда и конкретното нарушение на дружеството и именно въз основа на тези констатации административният орган е постановил забраната. Касационните възражения за неправилност на съдебния акт поради допуснати от органа нарушения на административнопроцесуалните правила са неоснователни. Както правилно е приел съда в изводите си, издателят на акта е установил относимите фактически обстоятелства и ги е подвел под приложимата правна норма. Спазени са изискванията на чл. 59 АПК. Неоснователно е касационното възражение, че актът е издаден, без да е изследвано цялостното търговско поведение на дружеството. Проверката на контролния орган е предприета и извършена във връзка с конкретно оплакване от конкретно търговско поведение на дружеството и органът не е длъжен да прави цялостна ревизия на търговската дейност на дружеството. Принудителната административна мярка е приложена след установяване на конкретно нарушение на Закона за защита на потребителите. И макар заповедта да е издадена след приключване на промоционалния период, обявен в търговския обект, тя не е лишена от предмет. По силата на чл. 68б ЗЗП целта на мярката е да защитава потребителите срещу нелоялна търговска практика преди, по време и след констатиране на такава. Освен с прекратителен спрямо нарушението ефект, заповедта има и превантивен ефект, целящ недопускане на подобни отношения занапред, с цел защита сигурността на потребителите при отношенията с търговеца. В този смисъл, макар конкретната промоция да е приключила, не е налице пречка във всеки един момент срокът на промоцията да бъде удължен или да бъде обявена нова такава. Т. е. мярката влияе върху цялостното поведение на търговеца и в бъдеще, тя не е санкция за конкретно установеното нелоялно търговско поведение. Подобно ограничаване на административния контрол по отношение на краткотрайни времеви промоции не съответства и на целта на закона. Като е приел, че оспорената заповед е издадена при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане от ответника за заплащане на разноски за защита от юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 3 и чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК в тежест на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лв., предвид приложения по делото опис от пълномощника на ответника. Воден от горното, Върховният административен съд