Решение № 3968 от 2.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3697/2023 г.

Производството е по реда на чл. 227 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). С решение 9994 от 20.10.2023 г. по настоящото дело е отменено решение 1464 от 08.12.2022 г., постановено по адм. дело 1868/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас в частта, в която е отхвърлена жалбата на Оренда тур ЕООД против заповед РД-01-67/04.02.2021 г. на кмета на община Царево извън разпореденото премахване на незаконна постройка тип бунгало , разположена частично в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 48619.64.120 и ПИ с идентификатор 48619.64.37, м. Нестинарка , община Царево, както и в частта на присъдените разноски, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на събраните по делото доказателства и неизлагане на мотиви по основния спорен въпрос относно търпимостта на разпоредения за премахване строеж. На основание чл. 227, ал. 2 АПК делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за събиране на относими писмени доказателства и е назначена съдебно - техническа експертиза. Жалбоподателят - Оренда тур ЕООД, чрез своя процесуален представител, изразява становище за процесуална и материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът - кметът на община Царево, чрез своя пълномощник, застъпва становище за законосъобразност на оспорената заповед. Прави искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата срещу административния акт в оспорената му част. Върховният административен съд, второ отделение, след като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема следното: Производството се развива след частична повторна отмяна от касационната инстанция на обжалваното пред нея решение, постановено от Административен съд - Бургас. По делото са приети писмени доказателства, представени от административния орган и заключение на допуснатата съдебно - техническа експертиза. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е заповед РД-01-67/04.02.2021 г. на кмета на община Царево, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ е наредено да бъдат премахнат незаконен строеж: 14 бр. дървени бунгала и 3 бр. санитарни помещения , находящ се в ПИ с идентификатор 48619.64.120 по КК на гр. Царево, извън бунгало, разположено частично в ПИ с идентификатор 48619.64.37 и ПИ с идентификатор 48619.64.120 по КК на гр. Царево. При новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд оспорената заповед е отменена в частта, в която е разпоредено неговото премахване, а жалбата на Оренда тур ЕООД срещу оспорения административен акт е отхвърлена в останалата част. При обжалване от дружеството на така постановеното решение на административния съд, настоящият състав оставя без разглеждане жалбата му срещу благоприятната за него част от съдебния акт в отменителната част, обезсилва решението поради недопустимо конституиране като оспорващ и призоваване за съдебно заседание при новото разглеждане на делото на ЕТ Петков ЛТД-Б. Петков , тъй като спрямо този субект е постановено влязло в сила определение, с което е отречено качеството му на жалбоподател. По съществото на спора отменя като неправилно решението в отхвърлителната му част и на основание чл. 227, ал. 2 АПК насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание. При това положение съдебният акт за отмяна на разпореденото премахване на строеж тип бунгало, изпълнено в двата посочени имота, е влязло в сила. По делото е установено, че административното производство е проведено след влязъл в сила отказ за издаване на удостоверение за търпимост за строеж почивна база Синьо лято , включваща и процесните бунгала, както и сигнал от Синева 2001 ООД за извършено незаконно строителство. Съставен е констативен акт 2 от 11.01.2019 г. в резултат на проверка на 14 бр. дървени бунгала и 3 бр. санитарни помещения , при която в ПИ с идентификатор 48619.64.120 по КК на гр. Царево са констатирани изградени 12 бр. бунгала по 12 кв. м, от които едно от тях попада частично в ПИ с идентификатор 48619.64.37 и 2 бр. бунгала, свързани в едно с обща площ 24 кв. м. Установено е, че всички бунгала са паянтови, с външни ограждащи стени дървена ламперия и скатен покрив, покрит с вълнообразен етернит и положена дървена дограма; монтирани са върху частични бетонови фундаменти и бетонова настилка, вкопани в земята и са трайно прикрепени към терена. Десет броя от бунгалата са подредени в два реда по 5 бр.; към три от тях са изградени свързано санитарни помещения с приблизителни размери 1,50 м/ 2,50 м; както и четири бетонови площадки между бунгалата с положени тръби за канализация и водопровод с размери 1,50 м/ 2,50 м с вероятно предназначение за санитарни възли, които не са предмет на административния акт. За премахването на така установеното строителство като незаконно е издадена оспорената заповед РД-01-67/04.02.2021 г. на кмета на община Царево. Съобразно дадените указания с отменителното решение по настоящото дело от административния орган е представена заповед РД-01-941/30.11.2009 г. на кмета на община Царево, с която е одобрен проект за подробен устройствен план план за регулация и застрояване за ПИ с идентификатор 48619.64.45, като се обособява нов УПИ VII-45 с отреждане "за ваканционно селище" при посочени устройствени показатели, ведно с графичните части, неразделна част от нея. От приетото заключение на назначената в настоящото производство съдебно техническа експертиза се установява следното: процесните бунгала не са нанесени в одобрената кадастрална карта на м. Нестинарка община Царево. Според вещото лице между ПИ с идентификатор 48619.64.45 (бивш) и нов имот с идентификатор 48619.64.120 е налице частична идентичност, като от стария имот с площ 4587 кв. м при неговото урегулиране със заповед РД-01-941/30.11.2009 г. на кмета на община Царево, са отделени 206 кв. м в югозападната му част за второстепенна улица (приложение 1 към експертизата ) и е образувано УПИ VII с отреждане за ваканционно селище с площ 4381 кв. м. Установено е, че след одобряването на ПУП-ПРЗ, със заповед КД-14-02-99/.29.06.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК имотът е нанесен с нов идентификатор 48619.64.120, а второстепенната улица е отразена с идентификатор 48619.64.119, с което обосновава и становището си за частична идентичност на имотите. Според експерта и видно от графичната част в одобрения ПУП - ПРЗ не са нанесени като съществуващи сграда за обществено хранене, представляваща самостоятелен обект с идентификатор 48619.64.120.1, като и процесните бунгала, т. е. УПИ VII фигурира като празен имот, от което следва, че съществуващите постройки не се запазват. Застрояването в него е предвидено с прекъсната ограничителна линия на отстояние 5 м към страничната регулационна граница и на 10 м към дъното на имота (приложение 2 от експертизата) и устройствени показатели, както следва: плътност на застрояване 30%, Кинт 1.2, озеленяване мин. 50% и височина до 10 м. При комбиниране на геодезическото заснемане, кадастралната карта и ограничителните линии по плана за застрояване, процесните бунгала, обозначени условно от вещото лице с номера 7-19 попадат в частта от имота, в която се допуска застрояване, с незначително засягане на терасите на бунгала 7, 8 и 9. При така установените факти настоящият съдебен състав приема следното от правна страна: Жалбата на Оренда тур ЕООД е допустима като подадена от лице с правен интерес - адресат на заповедта, срещу годен за обжалване индивидуален административен акт в посочената част и в законоустановения 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 ЗУТ. Разгледана по същество е частично основателна. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Според чл. 225а, ал. 1 ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, или на части от тях. В случая се касае за строеж пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ, съответстваща на посочената в административния акт. Спазена е предвидената в закона форма и заповедта е с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК. Изпълнена е установената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура. От длъжностни лица при община Царево е съставен констативен акт, с който е установено извършеното незаконно строителство без издадени строителни книжа. Изготвените към констативния акт, въз основа на който е издадена заповедта, геодезическо заснемане и снимки на строежите отразяват разположението им с достатъчно ясно обозначаване на техните параметри, приети за изпълнени при липса на одобрени инвестиционни проекти и строително разрешение. Констативният акт е съставен в отсъствието на оспорващия и липсват данни за надлежното му връчване. Нарушението на процедурата не е от категорията на съществените, доколкото дружеството чрез подаването на жалба до съда навежда всички свои възражения и представя исканите от него доказателства, поради което правото му на защита не е нарушено. Предвид изложеното при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспореният административен акт е частично материално незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 4 АПК по следните съображения: По делото е безспорно установено, че предвид характерискитите им бунгала 1 до 13 и 3 бр. санитарни помещения, предмет на оспорената заповед (без бунгало 14, разположено частично в ПИ с идентификатор 48619.64.37 и ПИ с идентификатор 48619.64.120 по КК на гр. Царево), представляват строежи по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Съгласно окомерната скица към съставения констативен акт и приложенията към изготвената съдебно-техническата експертиза, нареденото за премахване представлява разположени по северозападната граница на имота бунгало 13 и санитарно помещение до него, на юг от тях разположени два реда от по 5 бр. бунгала, с номера по констативен акт от 1 до 10, с разположени непосредствено от източната страна на бунгало 5 и бунгало 10 два броя санитарни помещения, и на юг от тях обект, който в зависимост от заключението на вещото лице, съдържанието на констативния акт или мотивите на оспорената заповед, представлява комбинация от две или три бунгала, отбелязано в окомерната скица към констативния акт като един обект с два номера - 11 и 12, а в приложението към съдебно-техническата експертиза като обекти 17, 18 и 19. За тях не са издавани строителни книжа - одобрени проекти и разрешения за строеж, поради което са незаконни. Жалбоподателят твърди, че бунгалата се изпълнени в периода 1970-1972 г. С оглед посочения период и при липсата на данни за изграждането им в по-късен момент преценката за търпимост следва да се извърши в хипотезата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба, строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Отсъствието на предпоставките на цитираната разпоредба не може да бъде мотивирано единствено с постановен отказ за издаване на удостоверение за търпимост, доколкото предназначението на визирания акт се ограничава единствено до нотариалното производство по прехвърляне на собствеността върху строежа, но същото, респективно отказът за издаването му не разрешава с обвързваща сила въпросите относно неговата законност и търпимост. Затова независимо от обстоятелството, че в оспорената заповед административният орган се позовава на влязлото в сила решение, потвърждаващо постановения по искане на жалбоподателя отказ от 20.02.2019 г. за издаване на удостоверение за търпимост на процесния строеж, то съдът дължи проверка и произнасяне по въпроса относно неговата допустимост. Това е така и защото компетентен да издаде или откаже издаване на удостоверение за търпимост е друг орган главният архитект на общината, а процедурата по премахване на незаконен строеж от четвърта до шеста категория протича по реда на чл. 225а ЗУТ, като компетентен да издаде заповедта е кметът на общината или упълномощено от него лице. Данните по делото сочат, че към периода на изграждането им процесните бунгала попадат в неурегулирана територия, извън строителните граници на населеното място. Територията е отредена за къмпинг Нестинарка със заповед 648 от 01.07.1972 г. на председателя на Окръжен народен съвет- Бургас съгласно териториалната схема за разпределяне на курортното строителство, утвърдена с ПМС 9/21.02.1966г. В тази хипотеза застрояването е допустимо съгласно §181, ал. 2 ППЗПИНМ (отм.), като видът, размерът и разположението на строежите се определя с приетите на основание чл. 52 ЗПИНМ (отм.) Строителни правила и норми за изграждане на населените места (СПНИНМ, отм). В случая описаните бунгала са изградени в нарушение на § 104а, ал. 2 във вр с ал. 1 СПНИНМ (отм.), тъй като са построени без строително разрешение, издадено въз основа на типов проект. Постройките са в противоречие и с изискванията на § 97 във вр. с §104а, ал. 1 от СПНИНМ, според които летните постройки в имоти, подходящи за летовищно ползване, не могат да имат бетонни или железобетонни основи и стени или железни конструкции. По делото е безспорно установено, че процесните бунгала представляват постройки, трайно свързани с терена посредством бетонови фундаменти. Следователно, те не са били допустими по правилата и нормативите, действали по време на извършването им. Видно от събраните в настоящото производство доказателства строежите са изпълнени в имот, за който е одобрен ПУП - ПРЗ със заповед РД-01-941/30.11.2009 г., като за новообразувания УПИ VII - за ваканционно селище се предвиждат единствено външните и вътрешни ограничителни линии на застрояване, т. е. до които може да се разположи застрояването, без конкретизация на отделните сгради. Доколкото бунгалата с номерация по скицата към констативен акт от 1 до 12 и 2 бр. санитарни помещения, съответно до бунгало 5 и бунгало 10, отговарят на определеното отреждане на УПИ VII - за ваканционно селище и не се надхвърлят предвидените устройствени показатели, разположени са в ограничителните линии на застрояване на имота, отстоят на 5 м от регулационната граница и 10 метра към неговото дъно (с незначително застъпване по отношение терасите на бунгала 1, 2 и 3), съответно е спазено изискването по чл. 35, ал. 2 ЗУТ, описаните незаконни строежи са допустими спрямо действащите правила, норми и подробния устройствен план за имота. Ето защо, посочените бунгала отговарят на условията за търпимост съгласно § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, между които не е собствеността върху земята, нито правото на строеж върху нея, нито запазването им по действащия ПУП. След като в случая не се предвиждат конкретни сгради, а застрояването е обозначено с ограничителни линии, то съществуващите строежи в техните рамки са допустими по този застроителен план. Като допустими, но невключени в него, те биха подлежали на премахване след възникване на инвестиционна инициатива за предвиденото в действащия ПУП строителство. Извън ограничителните линии на застрояване е разположено единствено бунгало 13 и санитарно помещение до него по окомерната скица в констативния акт и комбинираната скица, които в приложенията към приетото в настоящото производство заключение на вещото лице е обозначено с 6. Бунгало 13 и санитарният възел до него се намират в непосредствена близост до северозападната граница на имота, т. е. извън застроителното петно и в нарушение на изискването за отстояние 3 м към съседните имоти (приложение 2 от експертизата), поради което не е спазена сега действащата разпоредба на чл. 35, ал. 2 ЗУТ. Като недопустими по правилата и нормативите по сега действащите разпоредби на ЗУТ, съответно и към момента на изграждането им предвид липсата на подробен устройствен план за имота към 1972 г., бунгало 13 и санитарно помещение до него по окомерната скица в констативния акт не са търпими и подлежат на премахване. По изложените съображения оспорената заповед, с която е разпоредено премахването на строеж 14 бр. дървени бунгала и 3 бр. санитарни помещения , с изключение на бунгало 13 и санитарно помещение до него, е издадена в противоречие с материалния закон, поради което следва да се отмени на основание чл. 146, т. 4 АПК. В частта относно нареденото премахване на бунгало 13 и санитарно помещение до него, заповедта е в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и жалбата срещу нея в тази част следва да се отхвърли. В частта, в която е разпоредено премахването на незаконна постройка тип бунгало 14, разположена частично в ПИ с идентификатор 48619.64.37 и ПИ с идентификатор 48619.64.120 по КК на гр. Царево административният акт вече е отменен с влязло в сила съдебно решение. При този изход на делото и предвид частичната отмяна на заповедта, претендираните от страните разноски се дължат в половин размер, както следва: община Царево следва да заплати на Оренда тур ООД такива, направени при първоначалното и повторното разглеждане на делото пред административния съд, както и в двете производства пред Върховния административен съд, в общ размер на 2770 лева, съставляващи заплатени държавни такси, депозити за вещи лица и адвокатски възнаграждения съобразно представените договори за правна защита и съдействие и списъци по чл. 80 ГПК. Оренда тур ООД следва да заплати на община Царево направените разноски при първоначалното и повторното разглеждане на делото пред административния съд, както и в двете касационни производства в общ размер на 2450 лева, съставляващи депозити за вещи лица и адвокатски възнаграждения съобразно представените договори за правна защита и съдействие и списъци по чл. 80 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 227, ал. 2 във вр. с чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение