Решение № 1027 от 10.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5410/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на РЗОК Пловдив срещу Решение 3195/08.04.2024г., постановено по адм.дело 1177/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта, с която е отменена Заповед за налагане на санкция РД-26-01-354/11.04.2023 г. на Директора на РЗОК- Пловдив, в частта й по т.6, т.7, т.8, т.9, т.10.г., с която на МБАЛ"Д-р Киро Попов-КарловоЕООД, с ЕИК 115518099, със седалище и адрес на управление гр. Карлово, на основание чл.416, ал.3 от Националния рамков договор 2020-2022 г. за медицински дейности са наложени финансови неустойки в размер на 200 лева за нарушение на чл. 292, т. 10 от НРД 2020-2022 г. за МД, във връзка с чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, както и по отношение присъждане на разноски. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната на решението в обжалваната част и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът МБАЛ"Д-р Киро Попов-КарловоЕООД, с ЕИК 115518099, със седалище и адрес на управление гр. Карлово, чрез пълномощника си адв.Царев оспорва касационна жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е частично основателна. Предмет на разглеждане пред Административен съд Пловдив е заповед за налагане на санкции РД-26-01-354/11.04.2023г. издадена от директора на РЗОК Пловдив, с която на лечебното заведение са наложени финансови неустойки в общ размер на 2000 лева, за 10 броя нарушения по точки от 1 до 10, като за всяко нарушение е определена финансова неустойка в размер на 200 лева - за нарушение на чл.295, т.2 (т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5) и чл. 292, т. 10 (т. 6, т. 7, т. 8, т. 9 и т. 10) от НРД за МД 2020-2022 г. (отм.), във връзка с чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО. С процесното решение административният съд е отменил Заповед РД-26-01-354/11.04.2023г. на директор на РЗОК Пловдив в частта, с която е наложена санкция в т. 6, т. 7, т. 8, т. 9 и т. 10 и е отхвърлил жалба на МБАЛ Д-р Киро Попов Карлово ЕООД против Заповед РД-26-01-354/11.04.2023г. на директор на РЗОК Пловдив в частта, с която е наложена санкция в т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5. За да постанови акт с процесното съдържание във връзка със санкциите по т.6 - т.10 първоинстанционният съд е приел, че за всички посочени ИЗ в т.6 - 9 е констатирано, че в ИЗ, в частта "Анамнеза" е отразено, че анамнезата е снета на съответната дата, от посочения лекар специалист, като действително не е посочено от кого е снета тази анамнеза. В случаите обаче били приложени към ИЗ всички необходими декларации и съгласия на придружаващите пациентите под 18 г. лица, които са били при приема им в лечебното заведение и житейската логика сочила, че анамнезата е снета от тях, като придружаващи ги лица, които са подписали другите съпровождащи приема медицински документи. При тези данни съда е направил извода, че е налице маловажно нарушение, което да бъде подведено в хипотезата на §. 1, т. 4, подт. 4.2, бувка в от ДР на НРД 2020-2022 г.(техническа грешка). По отношение посоченото в т. 10 от заповедта се касаело за попълнен лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка (Документ 2), където в част Въпросник на пациента: за т.3 Имате ли придружаващи заболявания? е попълнен чек бокс НЕ, което не отговаряло на вписаните придружаващи заболявания в титулната част на ИЗ 871/2023г., епикриза и Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури (бланка МЗ-НЗОК 7). Съдът е приел, че в случая във Въпросник към пациента се записва отговор, даден от самия пациент, поради което не следвало да бъде свързан със заключение, че специалистът не е взел предвид придружаващите заболявания в становището си за анестезиологичната консултация. Той само бил отразил чужд отговор, което не можело да бъде квалифицирано като административно нарушение по чл. 292, т. 10, във вр. с чл. 294, ал. 2, т. 1 от НМД 2020-2022 г. С оглед на това, че не следвало отговорите на пациентите (било то и некоректни, които може да са такива с оглед здравната култура, здравната образованост, уплаха и т.н на пациента), да се вменяват за некоректно попълнена документация от анестезиолога, а от там за административно нарушение по чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО на ЛЗ. Била извършена консултация, дадено било становище от анестезиолога, като не се установявало нарушение при изготвяне на документацията, за което е наложена санкция в т. 10 от заповедта. В тази връзка съдът е отменил заповедта за налагане на санкции в частта по т. 6, т. 7, т. 8, т. 9 и т. 10. Решението е валидно, допустимо и правилно. Същото в обжалваната част е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните. Спорът пред първата инстанция е изцяло правен и настоящият състав напълно споделя крайния извод на административния съд за незаконосъобразност на административния акт като издаден в нарушение на материалния закон, а именно § 1, т. 4. 2 от ДР на НРД за МД 2020-2022 г. (отм.) във връзка с чл. 408, ал. 4 от НРД за МД 2020-2022 г. (отм.), тъй като описаните в заповедта нарушения по т. 6, т. 7, т. 8, т. 9 и т. 10 изцяло попадат в хипотезата на "маловажен случай", при наличието на който административният орган е следвало да не налага наказание, а да издаде предписание на ЛЗ за отстраняване на съответното нарушение и да го предупреди, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложена санкция. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт в посочената част, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК, на всички основания по чл. 146 от АПК. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях и е отговорено на всички относими възражения. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Настоящият състав намира за правилни изводите на административния съдия, че четирите идентични случая т. 6, т. 7, т. 8, т. 9 всъщност разкриват хипотези, за които приложение може да намери и института на "маловажния случай" по см. на чл. 408, ал. 4 от същия НРД, за който е налице и дефинитивна норма тази на § 1, т. 4. 2 от ДР на договора, според която за болничната помощ са посочени хипотезите: липса на подпис на декурзус от лекуващ лекар; липса на декурзус в почивни дни на нетежко болни; технически грешки в медицинската документация и липса на печат върху епикризата. Разглежданите случаи са отнесени към допуснати технически грешки при попълване на ИЗ (в частта Анамнеза и конкретно непосочване от кого е снета тази анамнеза при пациенти под 18 годишна възраст). Самата норма не сочи какво следва да се разбира под техническа грешка, нито дава примери или дори насоки. При това положение следва да се заключи, че установяването и приемането на наличие на техническа грешка следва да се преценя конкретно за всеки случай, като се оцени дали сгрешеното се отразява по някакъв начин на лечението на ЗОЛ и изпълнението на диагностично-лечебния алгоритъм по съответната клинична пътека, има ли значение за отчитане и заплащане на дейността, или най-малкото нарушава изрично предвидени в нормативен акт условия, които следва да са изпълнени, за да се приеме, че документът е съставен в унисон с нормативно дължимото. В настоящият случай е налице именно такава хипотеза и тя е такава, резултат от една страна на база твърде общата уредба, дадена с отменения НРД, която се обсъди вече по-горе, а от друга доколкото няма спор, че от всички останали медицински документи, съдържащи се в процесните ИЗ-та, са ясни обстоятелствата за времето на постъпване на ЗОЛ от началото на техните заболявания. Това документиране не касае лечението на лицата, вкл. изпълнението и отразяването на ДЛА, нито се отнася до заплащането на съответната клинична пътека, а има информативно значение. По т. 10 от заповедта, на лечебното заведение е наложена санкция финансова неустойка от 200 лева за нарушение, свързано с документиране на дейности по КП 195, поради некоректно попълнен Лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка (Документ 2). В частта Въпросник на пациента, въпрос 3 (Имате ли придружаващи заболявания?) не са били отразени съществуващите придружаващи заболявания. Нарушението е квалифицирано по чл. 292, т. 10, вр. чл. 294, ал. 2, т. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. (отм.) и чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО. Правилно съдът е заключил, че документ 2 е попълнен съгласно изискванията на НРД за МД за 2020-2022 г. (отм.) и включва отговорите на пациента, които се записват във Въпросник за пациента. Тъй като тази част се попълва от самият пациент и в нея се обективира единствено неговото волеизявление, лечебното заведение не носи отговорност за верността на посочените отговори. На това основание Административен съд Пловдив правилно е отменил заповедта по отношение на тази точка. Оплакването за незаконосъобразност на решението на административния съд в частта за разноски, с която искането на административния орган е оставено без уважение, е основателно. Производството пред съда е по повод жалба на МБАЛ Д-р Киро Попов - Карлово, ЕООД срещу заповед за налагане на санкция на директор РЗОК Пловдив. Първоинстанционният съд незаконосъобразно е приел, че искането е неоснователно в условията на чл. 143, ал. 3 от АПК. Напротив, оспорването на ответника по касационната жалба е отхвърлено в частта по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 от оспорваната изцяло заповед за налагане на санкции. Съобразно частично отхвърленото оспорване по жалбата срещу издадената заповед, в полза на административният орган е следвало да бъдат присъдени разноски пропорционално на отхвърлената част от жалбата. Предвид това, следва да се отмени решението в частта, с която административният съд е оставил искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на представител на РЗОК Пловдив без уважение и да се постанови решение, с което да бъде осъдена МБАЛ Д-р Киро Попов Карлово, ЕООД да заплати на Районна здравно осигурителна каса Пловдив разноски в размер на 100 лева. Размерът се определя в условието на чл. 37, ал. 1 от ЗПП във вр. чл. 24 от НЗПП. Дължимото юрисконсултско възнаграждение е 200 лева, а присъдената сума е пропорционална на частта, с която е отхвърлена жалбата. Искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в максимален размер, за тази инстанция предвид правните изводи на съда е неоснователно. Искането на ответника по касацията за присъждане на разноски е основателно, като такива следва да се присъдят в размер на 500 лв. Мотивиран от изложеното, Върховен административен съд, шесто отделение