Решение № 4920 от 10.5.2023 г. на ВАС, III о.

aл. 1 да придобие следната редакция: ,,В случаите, кодато не е превишена предоставената мощност за обект. ЧЕЗ Разпределение БългарияАД дължи неустойка на клиентите при доказано отклонение на параметрите на доставяната електрическа енергия от допустимите показатели за качество на електрическата енергия в размер на 5 лв. на ден от датата на получаване на искането на клиента за проверка на качеството на доставяната електрическа енергия до отстраняване на причините за регистрираните отклонения. Отклоненията на параметрите на електрическата енергия от допустимите показатели за качество следва да са измерени и регистрирани от изправни регистриращи устройства, монтирани на място, съгласно действащото законодателство.. Съдът е посочил, още че мотиви за това задължително указание са изложени в т. 52 от мотивната част на Решение ОУ-3 от 07.10.2020г. Съставът е приел за неоснователно твърдението, че не са налице мотиви за оспорваната клауза от ОУ. Първоинстанционният съд е аргументирал решението си с позоваване на норми от Закона за енергетиката и Наредбата, относими за процедурите по одобряване общите условия на договорите. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. При извършената служебна проверка касационната инстанция установи следното: Решението е валидно. То е допустимо и правилно в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу решение ОУ-02/04.06.2021г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което се одобряват Общи условия на договорите за използване на електроразпределителната мрежа на ЧЕЗ Разпределение БългарияАД с приложение одобрен проект на общите условия, относно чл. 59, ал. 1 от Общите условия и недопустимо като постановено свръх петитум в останалата част. Първоинстанционния съд е бил сезиран с жалба от ЧЕЗ Разпределение БългарияАД (понастоящем Електроразпределителни мрежи Запад АД) срещу решение ОУ-02/04.06.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което се одобряват Общи условия на договорите за използване на електроразпределителната мрежа на ЧЕЗ Разпределение БългарияАД с приложение одобрен проект на общите условия, в частта по чл. 59, ал. 1 от Общите условия, в който е предвидена неустойка дължима от ЧЕЗ Разпределение БългарияАД (понастоящем Електроразпределителни мрежи Запад АД). С решението съдът отхвърля жалбата на ЧЕЗ Разпределение БългарияАД срещу решение ОУ-02/04.06.2021г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което се одобряват: 1/ представения с писмо с вх. Е-13-62-73 от 05.03.2021г. коригиран проект на Общи условия на договорите за използване на електроразпределителната мрежа на ЧЕЗ Разпределение БългарияАД; 2/ представения с писмо с вх. Е-13-62-121 от 23.10.2020г. коригиран проект на Правила за работа с потребители на енергийни услуги на ЧЕЗ Разпределение БългарияАД като неоснователна. Решението с изключение на частта, с която се отхвърля жалбата на дружеството относно одобрените Общи условия на договорите за използване на електроразпределителната мрежа на ЧЕЗ Разпределение България АД, относно чл. 59, ал. 1 от тях, като постановено свръх петитум следва да се обезсили, като в тази част делото следва и да се прекрати. По отношение на допустимата част от решението относно одобрения с атакуваното решение чл. 59 от Общите условия, настоящата инстанция напълно споделя мотивите изложени от АССГ, предвид което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК препраща към тях и не следва да ги преповтаря От материалноправна страна правилно административният съд е изследвал предоставената по ЗЕ и НЛДЕ компетентност на КЕВР за одобряване на общи условия за достъп и пренос до електроразпределителните мрежи на лицензираните дружества, както и наличието на определени предпоставки за издаване на решение за приемане, изменение или отказ за приемане на предложения проект за общи условия. В съответствие с чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ КЕВР одобрява общите условия на договорите, предвидени в този закон, като съгласно чл.104а, ал.1 от ЗЕ крайните клиенти използват електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни общи условия. Съгласно чл.60 от ЗЕ условията и редът за одобряване на общите условия на договорите по този закон, се определят с наредба, приета от комисията. Съгласно чл.1, ал.1, т.5 от Наредба 3 с нея се урежда редът и условията за одобряване и изменение на общите условия на договорите по ЗЕ. В съответствие с чл.126, ал.1 от НЛДЕ Комисията одобрява общи условия за пренос/разпределение на електрическа енергия по чл. 104а ЗЕ, като правилата за одобряване са уредени с чл.127 и чл.129 от НЛДЕ. Съгласно чл.129, ал.2 от НЛДЕ при разглеждане на предложените проекти на общи условия комисията може да изисква от енергийните предприятия допълнителна информация и да дава задължителни указания и срок за изменение и допълнение на проектите за общи условия с оглед привеждането им в съответствие с изискванията на закона и осигуряване на равнопоставеност. Съгласно чл. 130, ал.1 от Наредбата КЕВР се произнася с решение по искането за одобряване на ОУ в 30-дневен срок от представяне на информацията или изпълнение на указанията, като в съответствие с ал.2, с решението комисията: 1. одобрява общите условия; 2. в случаите, когато дружеството не е изпълнило задължителните указания в определения срок и общите условия не осигуряват равнопоставеност между страните по договора, одобрява общите условия съобразно дадените указания или отказва да одобри общите условия. Въз основа на материалноправната уредба КЕВР може да постанови три вида решения - 1. да одобри предложените ОУ, 2. да одобри ОУ съобразно дадените указания по реда на чл. 129, ал. 2 от НЛДЕ и т.3 да постанови отказ за одобрение на ОУ. Съдът правилно е приел, че въпреки липсата на мотиви в самия административен акт, такива се съдържат в решение ОУ-3/07.10.2020 г. (с което са дадени указанията по чл. 129, ал. 2 от Наредбата), същото е постановено в рамките на административното производство и към съдържанието, на което препраща процесното решение. За да приеме последното, съдът е съобразил Тълкувателно решение 16/31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд. Мотивирани са съжденията на решаващия състав относно характера на неустойката, предвидена в чл. 59, ал. 1 от ОУ, която би се дължала при условие, на доказано неизпълнение от страна на лицензианта на задължения и предоставяне на услуга с влошено качество. По така изложените съображения, в допустимата част, решението като правилно, следва да бъде оставено в сила. Не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. Предвид изхода на спора, разноски на Електроразпределителни мрежи Запад АД за касационното производство не се следват. В ползва на ответника по касацията - Комисия за енергийно и водно регулиране се дължи сума в размер на 100 лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Комисия за защита на потребителите не се представлява, респективно разноски не се дължат.