Решение № 3228 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11830/2010 г.

Решение № 3228 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11830/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Многопрофилна транспортна болница (МТБ) - Пловдив, представлявана от директора д-р Пламенка Анастасова Каракашева, против решение № 985 от 5.07.2010 г., постановено по административно дело № 565 по описа за 2010 г. на Административния съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-09-92/19.02.2010 г. на Директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) - Пловдив, с която последният отказва да сключи договор с лечебното заведение за осъществяване на медико-диагностични изследвания по пакет "Образна диагностика" и високоспециализирани медико-диагностични изследвания по пакети "Образна диагностика" - 10.01 Компютърна аксиална и спирална томография; 10.03 Мамография на двете млечни жлези; 10.58 Хистеросалпингография; 10.59 Интравенозна холангиография; 10.60 Венозна урография; и високоспециализирани медико-диагностични изследвания по пакет "Клинична лаборатория" - 10.08 FТ4, 10.09 ТSН, 10.10 РSА, 10.11 СА-15-3, 10.12 СА-19-9, 10.13 СА-125, 10.14 Алфа-фетопротеин, 10.15 Бета-хорионгонадотропин, 10.16 Карбамазепин, 10.17 Валпроева киселина, 10.18 Фенитоин, 10.19 Дигоксин, 10.20 Микроалбуминурия, 10.21 Ргоlaсtin, 10.22 LН, 10.23 FSН, 10.24 Ргоlaсtin, 10.25 Еstradiol, 10.26 Теstosteron, 10.34 Маркер за костно разграждане за диагностика на остеопороза, 10.61 СЕА. Посочените пороци от касатора се свеждат до неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Ответникът - Директора на Районна здравноосигурителна каса - Пловдив, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага същата да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административния съд Пловдив е отказът на Директора на Районната здравноосигурителна каса - Пловдив, обективиран в заповед № РД-09-92/19.02.2010 г., да сключи договор за 2010 г. с Многопрофилна транспортна болница - Пловдив за осъществяване на медико-диагностични изследвания по пакет "Образна диагностика" и високоспециализирани медико-диагностични изследвания по пакети "Образна диагностика" - 10.01 Компютърна аксиална и спирална томография; 10.03 Мамография на двете млечни жлези; 10.58 Хистеросалпингография; 10.59 Интравенозна холангиография; 10.60 Венозна урография; и високоспециализирани медико-диагностични изследвания по пакет "Клинична лаборатория" - 10.08 FТ4, 10.09 ТSН, 10.10 РSА, 10.11 СА-15-3, 10.12 СА-19-9, 10.13 СА-125, 10.14 Алфа-фетопротеин, 10.15 Бета-хорионгонадотропин, 10.16 Карбамазепин, 10.17 Валпроева киселина, 10.18 Фенитоин, 10.19 Дигоксин, 10.20 Микроалбуминурия, 10.21 Ргоlaсtin, 10.22 LН, 10.23 FSН, 10.24 Ргоlaсtin, 10.25 Еstradiol, 10.26 Теstosteron, 10.34 Маркер за костно разграждане за диагностика на остеопороза, 10.61 СЕА. Административният орган е мотивирал отказа с обстоятелството, че на територията на община Пловдив има 11 лечебни заведения за извънболнична медицинска помощ, изпълняващи цитираните по-горе специализирани и високоспециализирани медико-диагностични изследвания, сключили договор с НЗОК (РЗОК). За да отхвърли жалбата като неоснователна Пловдивският административен съд е приел, че в съответствие с правомощията си по чл. 2, ал. 1, т. 3 от НРД за 2010 г. Директорът на РЗОК - Пловдив законосъобразно е отказал сключване на договор с жалбоподателя, тъй като не отговарял на условията на чл. 107 на НРД-2010 г. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Обосновано е прието за установено, че в конкретния случай по делото няма спор, че жалбоподателят е "Лечебно заведение" по смисъла на чл. 19 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) и МТБ - Пловдив е създадена на основание чл. 5, ал. 1 от ЗЛЗ от държавата, както и че дейността й е уредена с Правилник за устройството и дейността на многопрофилните транспортни болници към Министерството на транспорта, приет с ПМС № 163/2001 г. на Министерския съвет. От събраните в хода на процеса доказателства е било установено, че здравната каса вече е сключила 11 договори с изпълнители на извънболнична медицинска помощ, изпълняващи същите специализирани и високоспециализирани медико-диагностични изследвания, за които касаторът е заявил сключване на договор. Съгласно чл. 107 от НРД 2010 г. договори с лечебните заведения по чл. 12, ал. 1, т. 2 могат да се сключват само ако на територията на разглеждания здравен район няма лечебни заведения за ИМП, изпълняващи МДД и дейности по пакет "Физикална и рехабилитационна медицина". Първата от цитираните разпоредби указва на оперативната самостоятелност на органа да преценява необходимия обем от изпълнители на този вид помощ. В случая директорът на РЗОК е преценил, че са налице достатъчно по брой изпълнители на такъв вид ИМП, която ще покрие потребностите на здравно-осигурените лица. Националният рамков договор за 2010 г. допуска изключение от правилото, че извънболнична медицинска помощ могат да осъществяват само лечебните заведения за извънболнична помощ, лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от ЗЛЗ, които осъществяват извънболнична помощ, и НЦПОБ. Изключението се състои в това, че договор за дейности и/или изследвания от пакетите по специалности, включени в приложение № 2 "Основен пакет СИМП" към член единствен на Наредба № 40 от 2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, с лечебните заведения за болнична помощ може да се сключи при условие, че лечебните заведения за специализираната извънболнична медицинска помощ, сключили договор с НЗОК, не могат да задоволят потребностите на ЗЗОЛ от: 1. специализирани медико-диагностични изследвания; 2. високоспециализирани медико-диагностични изследвания; 3. високоспециализирани медицински дейности; 4. пакет "Физикална и рехабилитационна медицина" (чл. 12, ал. 2 от НРД 2010 г.). В тези случаи НЗОК може да сключи договор за извършване на медико-диагностични изследвания по специалности и специализирани медицински дейности по пакет "Физикална и рехабилитационна медицина" с лечебно заведение за болнична помощ от даден здравен район само ако на територията на този здравен район няма лечебни заведения за извънболнична медицинска помощ, изпълняващи тези медико-диагностични дейности и дейностите от пакет "Физикална и рехабилитационна медицина" по договор с НЗОК (чл. 107 от НРД 2010 г.). В касационната жалба са развити доводи, че "съдът не успял да проумее, че макар и да се нарича Транспортна многопрофилна болница, това лечебно заведение е изпълнител и на извънболнична медицинска помощ". Тези доводи са неоснователни. Съдът обосновано е счел за правилно приетото от органа, че МТБ - Пловдив е лечебно заведение за болнична помощ и попада в ограничителната разпоредба на чл. 107 във връзка с чл. 12, ал. 2 от НРД. Като такава тя може да осъществява както болнична, така и извънболнична медицинска помощ, но само в случаите и по смисъла на чл. 107 от НРД 2010 г., и статутът й на лечебно заведение за болнична помощ не се променя съобразно осъществяваната дейност. Неоснователен е и доводът на касатора, че предвид особения статут на МТБ - Пловдив, директорът на РЗОК - Пловдив е следвало на основание чл. 12, ал. 1 от НРД 2010 г. и на чл. 5, ал. 1 от ЗЛЗ да сключи процесния договор. Не се спори по факта, че касаторът е лечебно заведение по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗЛЗ, като единствената особеност е, че тези заведения се създават от държавата. В разглежданият случай видът на собствеността не води до привилегировано отношение или възможност за избягване на ограниченията, предвидени в НРД 2010 г. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от НРД за 2010 г. НЗОК, респ. Директорът на РЗОК - Пловдив, има право да отказва сключване на договори за оказване на медицинска или дентална помощ с изпълнители на такава помощ, които не отговарят на условията, изискванията и реда за сключване на договори, определени в Закона за здравното осигуряване, Закона за лечебните заведения, Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г. и НРД за 2010 г. От горното явства правилността на формулираните от решаващия съдебен състав на първата инстанция изводи в насока, че атакуваният пред нея административен акт е издаден от компетентен орган и в установената форма, при вярно посочени правни основания - чл. 12, ал. 2 и чл. 107 от НРД 2010 г. и чл. 59б, ал. 2 от ЗЗО, и фактически такива, при спазване на процесуалноправните и материалноправните законови изисквания. Ето защо, като е отхвърлил подадената жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Правните му доводи са обосновани и съобразени с материалноправните норми, поради което и при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, оспореният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,