Решение № 9970 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5637/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Н., гражданин на Афганистан, подадена чрез адв. К. Конов против решение № 11764 от 25.03.2026 г., постановено по адм. дело № 2539 / 2026 г. на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 229 от 11.02.2026 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. В касационната жалба са наведени доводи, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново по същество на спора, с което да се отмени административния акт, а алтернативно се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане и произнасяне от Административен съд – София-град. Ответникът – председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), чрез юрисконсулт Кръстева, оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за липса на предпоставки за предоставяне на международна закрила. Моли за оставяне в сила на обжалваното решение. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба, подадена от Д. Н., гражданин на Афганистан, срещу решение № № 229 от 11.02.2026 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Д. Н., гражданин на Афганистан, срещу процесния отказ. За да постанови този резултат, решаващия състав на Административен съд – София-град е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Съдът е счел за правилна преценката на административният орган, че с оглед проведените интервюта на 03.12.2025 г. и на 19.12.2025 г. с чуждия гражданин не се установява спрямо него да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставяне на бежански статут, тъй като не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които може да се обоснове наличието на опасения от преследване основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Заплахи не са били отправяне и към семейството му. Соченият от кандидата за предоставяне на международна закрила мотив за напускане на страната си на произход е, че бил заплашван от талибаните, поради заниманията му с пеене, а талибаните забранявали пеенето. Посочил, че напуснал Афганистан преди около четири години, като преминал нелегално през Иран и Турция, след което е продължил към Европа. В Турция пребивавал около две години в гр. Анкара, където работил в хлебарница. Напуснал Турция поради страх от депортиране в Афганистан. Влязъл нелегално на територията на Република България около пет месеца преди проведеното интервю и бил задържан от полицейските органи и настанен в затворен център за срок от 20 дни. Впоследствие напуснал България като преминал транзитно през Сърбия, Унгария и Австрия. Твърди, че не е изчакал решението по подадената от него молба за международна закрила в България, тъй като е получил информация от други лица, че решенията се постановяват след продължителен период от време. Посочва, че целта му е била да отиде във Франция, където вуйчо му имал статут. Твърди, че е съществувала реална опасност за живота му, защото бил заплашван от талибаните. Направил е опит да се премести в друг град, но и там е бил заплашван, поради което се върнал в родното си място. Твърди, че талибаните отрязали пръстите на вуйчо му, с когото свирели и пеели, а него го заплашили, че ще му отрежат езика. Твърди, че талибаните го преследвали и заплашвали и в гр. Анкара, но не разполага с доказателства, защото турската полиция е взела телефона му. Заявява, че не е имал други проблеми, освен свързаните с преследването от талибаните. Не е политически ангажиран и никога не е членувал в политическа партия или организация, не е бил съден или осъждан, не е имал проблеми във връзка с етническата си принадлежност и религията, която изповядва. При тези данни съдът е приел, че не се установява по отношение на Д. Н. да са били нарушени основни човешки права, до такава степен тежки по своето естество или повторяемост, за да се приеме, че е налице преследване съобразно относимите правни норми. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е счетено, че не са налице и основанията по чл. 9 ЗУБ. Според решаващия съд не може да се обоснове извод, че Д. Н. е напуснал Афганистан поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или други тежки посегателства срещу личността. Обстоятелството, че не е изчакал приключването на административното производство по подадена молба за закрила, води до извода, че мотивите за напускане на Афганистан са с икономически характер и с цел миграция. Решението е правилно. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от състава на АССГ нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване бежанската история на чужденеца. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира, че събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от АССГ, обосновават извода му, че не са налице фактически основания за предоставяне статут на бежанец на жалбоподателя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Изнесените от него причини да напусне страната си правилно не са кредитирани като преследване поради някое от изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ основания. Законът изисква опасението да е основателно, т. е. трябва да е стъпило на конкретни събития, лично касаещи чужденеца, за да се приеме, че тази заплаха е реална спрямо него. Същото се отнася и до сочената като причина за предоставяне на статут принадлежност към определена социална група, тъй като касационния жалбоподател е с етническа принадлежност [етническа принадлежност]. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не са изложени конкретни твърдения как лично е засегнат от тези обстоятелства. Липсата на каквито и да било твърдения за преследвания и/или заплахи лично към кандидата за закрила, не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1-3 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка за обстановката в Афганистан и е мотивирал решението си именно с установеното в нея актуално положение в държавата на произход на чужденеца. На база тези данни съдът обосновано е приел, че в Афганистан към настоящия момент липсва основание да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква "д" от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. От представената пред настоящата съдебна инстанция справка не може да се приеме, че са налице "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт" по смисъла на посоченото решение С-465/2007 г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 ЕО. Не са налице и условията за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Съгласно цитираната разпоредба хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер или на други основания, предвидени в българското законодателство, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на ООН за бежанците, като тази законова хипотеза представлява особена закрила, която се предоставя в изключителни случаи. Под "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. В конкретния случай такива не се изтъкват. Преценката на съда е направена въз основа на установената по делото фактическа обстановка, а правните изводи в съдебното решение са съответни на приложимия материален закон. Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,