Решение № 9869 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5899/2013 г.

Решение № 9869 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5899/2013 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на началника на РДНСК - Североизточен район, гр. Варна, подадена от ст. юрк. Кунева против решение № 254/7.02.2013 г. по адм. д. № 1862/12 г. по описа на Административен съд - Варна. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество, ведно със законните последици. Ответникът оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила на решението като обосновано и законосъобразно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № ДК-02-СИР-66/23.04.2012 г. на началника на РДНСК - Североизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено на Хасан Рюстемов да премахне незаконен строеж "пристройка към фурна" в ПИ 354, кв. 19, с. Лопушна, общ. Дългопол, обл. Варна, извършен без строителни книжа и учредено право на строеж в чужд имот. Прието е, че се касае за строеж в режим на търпимост по § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, тъй като сградата на фурната е изградена преди 1987 г. в УПИ I-за магазин, услуги и фурна по плана, одобрен със заповед № 2010/16.12.1987 г., т.е. съответства на ПУП и действалите към момента на изграждане нормативи и тези по ЗУТ - чл. 31, ал. 1 ЗУТ и чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5/77 г. за правила и норми по ТСУ, поради което не подлежи на премахване. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Административният съд е събрал доказателства, сочещи на годината на изграждане на процесната "фурна" и липсата на пристройка към нея. Установено е, че сградата съставлява цяла монолитна едноетажна сграда с общ двускатен покрив, без функционално и техническо наличие на пристрояване, т.е. не се установява да е налице предмета на оспорената заповед. Установено е по безспорен начин от представените декларации, гласните доказателства и констатациите на приетата без оспорване съдебно-техническа експертиза, че "фурната" в нейната цялост и във вида, в който съществува към момента е изградена преди м. 04.1987 г. от праводателя на жалбоподателя във съответствие с действащия ПУП /ПРЗ/, одобрен със заповед № 2010/16.12.1987 г. и попада в съсобствен УПИ I, образуван от части от няколко ПИ-ти, между които и ПИ 354,собственост на жалбоподателя и съседния ПИ 355, в който е прието от административния орган, че попада визираната в заповедта пристройка от около 41 кв. м. Тези имоти обаче са в общ УПИ и по отношение на общата им границата е налице висящ съдебен спор за собственост. Вещото лице е установило и несъответствие в квадратурата, попадаща в ПИ 355 - 21,45 кв. м., а не посочените в оспорения акт 41 кв. м. Сградата на фурната е в съответствие с предвиждането по плана за УПИ I, а именно: за магазин, услуги и фурна. Предвид така изяснената по делото фактическа обстановка, решаващият извод на съда за незаконосъобразност на процесната заповед се явява обоснован и съответен на нормата на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, която регламентира, че незаконни строежи в режим на търпимост не подлежат на премахване и забрана за ползване. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на различна квадратура на сградата "фурна" по нот. акт и Удостоверението за търпимост /80 кв. м./ и съществуващата на място /121,40 кв. м./, тъй като тези обстоятелства не обосновават сами по себе си наличието на пристройка с квадратура, равна на разликата на описаните по документите квадратури. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,