Решение № 11408 от 13.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7151/2025 г.

Производството е във фазата на втора касация. Образувано е по касационна жалба на Мирад ООД, чрез процесуалния си представител адв. Б. Петров срещу решение 13043/14.04.2025 г., постановено по адм. дело 10382/2024 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) СФД22-РД77-98 от 18.08.2022 г., издаден от органи по приходите при дирекция Общински приходи на Столична община (СО), потвърден с Решение СОА22-РД28-41 от 10.11.2022 г. на кмета на СО, с който в тежест на дружеството са установени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за компонента по чл. 62, т. 3 ЗМДТ услугата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за периода 01.01.2017 г.-31.12.2021 г. В останалата част, в която РА е изменен и жалбата е отхвърлена за услугите по чл. 62, т.1 и т. 2 ЗМДТ, решението не се обжалва и е влязло в сила. В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се несъразмерност на таксата за услугата по чл. 62, т. 3 ЗМДТ- поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Касаторът се позовава на решение С-254/08 на Съда на ЕС, според което националната юрисдикция следва да определи от фактическа и правна страна дали таксата не води до положение, при което на определени притежатели се разпределят явно несъразмерни разходи спрямо обема или естеството на отпадъците, които те могат да произведат. Иска отмяната на съдебния акт в оспорената част. Претендира адвокатското възнаграждение за двете съдебни инстанции и държавна такса за касационното производство. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. Ответната страна кметът на Столична община, представлявана от юрк. Дакова, оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди доводите и възраженията на страните и наведените от касатора отменителни основания, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, за която оспореният акт в съответната част е неблагоприятен. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил РА СФД22-РД77-98 от 18.08.2022 г., издаден от органи по приходите при дирекция Общински приходи на Столична община (СО), потвърден с Решение СОА22-РД28-41 от 10.11.2022 г. на кмета на СО, с който на Мирад ООД са установени задължения и лихвите за просрочие върху тях общо в размер на 74 422,14 лева, в т.ч. за данък недвижими имоти (ДНИ) 30 610,93 лева; за лихви ДНИ - 9 217,43 лева; за такса битови отпадъци (ТБО) - 30 389,40 лева; за лихви ТБО в размер на 4 204,38 лева, за ревизирания период от 01.01.2017 г. до 31.12.2021 г., дължими по отношение на собствените на дружеството недвижими нежилищни имоти, находящи се на територията на Столична община. Производството пред АССГ е второ по ред в изпълнение на указанията, дадени с отменително решение 10942 от 15.10.2024 г. по адм. дело 3848/2024 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение. С процесното решение е отменено предходно решение 1228 от 26.02.2024 г. постановено по адм. дело 10956 по описа на Административен съд София град за 2022 г. и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на Административен съд София град. С решението по адм. дело 10956/2022 г. по описа на АССГ, първостепенният съд е обявил за нищожен процесния РА и е изпратил преписката на кмета на СО за възлагане на нова ревизия на Мирад ООД, по ЗМДТ. С решението, постановено в производство по чл. 226 АПК, административният съд е изменил РА СФД22-РД77-98 от 18.08.2022 г., издаден от органи по приходите при дирекция Общински приходи на СО, потвърден с Решение СОА22-РД28-41 от 10.11.2022 г. на кмета на СО, в частта за ДНИ за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2021 г., като е намалил същите от 30 610,93 лева на 27 299,30 лева и дължимите лихви върху главницата от 9 217,43 лева на 5 929,19 лева. В останалата част е отхвърлил жалбата на дружеството срещу РА. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че Мирад ООД е собственик на следните нежилищни недвижими имоти, както следвa:1.Аптека (търговски обект), находя ща се на ул. Баку 3, УПИ IV кв.71.; 2. Конферентна зала и обслужващо помещение, към нея, находя ща се на ул. Баку 3, УПИ IV кв.71.;3.Лоби бар, находящ се на ул. Баку 3, УПИ IV кв.71.; 4. ПИ с идентификатор 68134.1601.4746 по КККР и заведение за бърза закуска /бистро/, заедно с намиращото се в него съоръжение, представляващо три броя тенис кортове, находящи се на ул. Баку /Акад. Стефан Младенов, УПИ IV - за спорт, кв.70 А; 5. ПИ с идентификатор 68134.1601.4748 по КККР, ведно с 10 етажна сграда - ПАРК ХОТЕЛ ВИТОША с идентификатор 68134.1601.4748.1 по КККР, находящи се в район Студентски, УПИ V, кв.71а, ул. Росарио 1; 6. ПИ с идентификатор 68134.1601.4071 по КККР и постоената върху него сграда - детска градина с идентификатор 68134.16014071.1 по КККР, находящи се в район Студентски, УПИ I, кв. 71, ул. Баку Зв; 7. гараж 58, гараж 5, гараж 60, гараж 61, гараж 62, гараж 63, гараж 64, гараж 65, гараж 66, гараж 67, гараж 68, и заведение /пиано бар/, находящи се в район Студентски, Упи v-1803, кв.172, ул. Проф. Петър Джидров блок 3; За долупосочените имоти таксата за битови отпадъци е определена по реда на чл. 22, т. 2 от НОАМЦУПСО като на основание чл. 24, ал. 3 от НОАМЦУПСО са издадени Заповеди за допускане на пряко договаряне за услугата сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци: ПИ с идентификатор 68134.1601.4172, находящ се в район Студентски, местността Кандзоверица - дупките", планоснимачен 4172, кв.71, ул. Проф. Георги Брадиславов; ПИ, находящ се в район Студентски, м. Кондзовереци - Прекото, УПИ IV, кв. 71; ПИ с идентификатор 68134.1601.4749по КККР, находящ се в район Студентски, ул. Баку 3 УПИ IV, кв.71; ПИ с идентификатор 68134.1601.3577 по КККР, находящ се в район Студентски УПИ I, кв.71, планоснимачен 3577; За нежилищен имот- офис 1 е подадена декларация по чл. 27, ал. 2 от НОАМЦУПСО, съгласно, която имотът няма да се ползва през 2017 година, а за 2018 г. няма доказателства за подадени декларации по чл. 23, ал. 1 и чл. 27, ал. 4 от НОАМТЦУПСО, респ. няма подадена молба за допускане на пряко договаряне, поради което за 2017 г. не е събирана такса за сметосъбиране и сметоизвозване, а за 2018 г. таксата е определена по реда на чл. 22, т. 3 от НОАМЦУПСО - пропорционално в промили. Няма подавани декларации по чл. 23, ал. 1, не е декларирано обстоятелство по чл. 27, ал. 2 от НОАМЦУПСО и няма заповеди за допускане на пряко договаряне за следните обекти на ревизията: 1. подземни паркоместа В12 - В14, С1-С9, A5, A15, A16. B3, B16, B1, B2, B4, B5-B11, B15, B17, A1-A4, A6, A7, A9, A10, A11a, A12-A14, A17, A18, A11bc, 3 броя складове, oбслужващо помещение - находящи се в район Студентски, ул. Баку 3, УПИ IV кв.71; 2.14,917% ид.ч. от дворно място - ПИ с идентификатор 68134.1605.4756 по КККР, находящо се в район Студентски УПИ V-1803, 1903,2161,1876,1875,1877,2162,2163 кв.172 с площ от 8562 кв.м., находящо се в район Студентски УПИ V-1803, 1903,2161,1876,1875,1877,2162,2163, кв.172, ул. Проф. Петър Джидров 2в; За да отхвърли жалбата на дружеството срещу РА в частта на задълженията за ТБО за 01.01.2017 г. до 31.12.2021 г. в съответните размери, съдът е обсъдил доказателствата по делото и е приел, че таксата се дължи по трите компонента (услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, за обезвреждане на битови отпадъци в депо или други съоръжения и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване) съгласно чл.64 ЗМДТ. Предмет на спора в настоящото касационно производство е решението, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА относно определянето на ТБО само относно компонента по чл. 62, т. 3 ЗМДТ - услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" във връзка със собствените на дружеството недвижими нежилищни имоти. АССГ е изложил съображения, от една страна, с оглед на принципа замърсителят плаща", възпроизведен в чл.14 от Директива 2008/98/ЕО/, а от друга страна невъзможността за преценка относно персоналността и количеството на възпроизведените битова отпадъци и е приел, че доколкото производството на отпадъци е свързано пряко или косвено с ползването на имотите, а задължените за плащане на ТБО е за собствениците като ползватели на имотите не е в противоречие на чл.14 от Директива 2008/ЕО/98. Решението в обжалваната пред настоящата касационна инстанция част е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Административният съд е изложил конкретни фактически установявания. Очертан е правилно спорният предмет по делото, както и правилно е разпределена тежестта за доказване на релевантните за спора факти. Съдът е описал подробно какво приема за установено на базата на приетите по делото доказателства. Въз основа на това са изградени обоснован правен извод по спорния по делото въпрос за наличие на основания за установяване на задължения за ТБО за услугата по чл. 62, т. 3 ЗМДТ, както и лихви за просрочие. На основание чл.67, ал. 2 ЗМДТ и чл. 23, ал. 4 НОАМТЦУПСО освен таксата по ал. 3 предприятията заплащат и такса за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в размер, пропорционален в промили на отчетната стойност на имотите. Съгласно решения на Столичния общински съвет за 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. са определени 4,00 промила от отчетната стойност на имотите на предприятието, като за 2021 г. съответно са определени по 4, 30 промила за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Предпоставките, при наличието на които възниква задължението за такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, са правният субект да е лице по чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11 от ЗМДТ, каквото задължено лице се явява Мирад ООД съгласно декларациите по чл. 14 ЗМДТ. Общинският съвет да е определил размер на таксата по услугата и същата да е фактически предоставяна от общината. За целта обосновано първостепенният съд е ценил представените доказателства сключените договори за изпълнение на обществена поръчка между СО и консорциум Титан София Център 1 ДЗЗД за територията на район Студентски с предмет лятно и зимно почистване на улици и други места за обществено ползване в изпълнение на които са налице съставени протоколи ежедневни и обобщени месечни за извършената дейност, актове за установяване извършените и подлежащи на заплащане видове натурални работи относно почистването на обществените места и инфраструктурата, фактури, хронологични оборотни ведомости и други документи за извършените и разплатени разходи от бюджета на Столична община за дейностите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места чрез предоставени писма, картони, справки и др. от дирекция Финанси при СО. На следващо място, услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на отпадъците в депа или други съоръжения не са обвързани с конкретен имот, а целта на тяхното предоставяне обслужва интересите на населението на цялата община/район, свързани с поддържане на чистотата на териториите и обезвреждането на отпадъците, генерирани от жизнената дейност на населението и от съответните имоти на територията й. Без значение за определяне на дължимата ТБО по отношение на тези два вида услуги е обстоятелството дали имотът е бил ползван и дали генерира битови отпадъци от ползването му. Освобождаване от заплащането на такса за една от образуващите ТБО услуги изисква своевременно деклариране на това обстоятелство. Поради това, при доказана престация на услугите, са налице предпоставките за начисляване на суми за ТБО в тежест на собственика на недвижимите имоти. В тази връзка не може да бъде възприето като основателно твърдението на касационния жалбоподател, че с определянето на ТБО за процесните имоти се разпределят явно несъразмерни разходи спрямо обема или естеството на отпадъците, които те могат да произведат. В случая са касае за определяне на ТБО за компонента на услугата по чл. 62, т. 3 ЗМДТ за гореописаните обекти на облагане за период от 2017 до 2021 . в размер, който не може да бъде определен като несъразмерен на обема и отпадъците, които обектите могат да произведат, като доказателства в този смисъл не са ангажирани от оспорващия в рамките на съдебното производство. Следва да се съобрази, че за понятието битовите отпадъци разбирането е, че те се определят като отпадъци от домакинства и отпадъци от други източници, като например търговия на дребно, администрация, образование, здравни услуги, настаняване, заведения за хранене и други услуги и дейности, които са подобни по естество и състав на отпадъците от домакинствата /така и възприетата от националния законодател дефиниция в § 1, т. 7 от ДР на ЗМДТ/. Разбирането е и, че битовите отпадъци включват, наред с другото, отпадъци от поддържането на паркове и градини, като листа, окосена трева и подрязани клони, и отпадъци от почистването на пазари и улици, като съдържанието на кошчетата за боклук и боклук, събран след метене, с изключение на материали, като пясък, камъни, кал или прах, като е посочено в съображение 10 от Директива (ЕС) 2018/851 на Европейския парламент и на съвета от 30 май 2018г. за изменение на Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците. Задължено за заплащането на ТБО лице е собственикът на имота /чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11 от ЗМДТ/, което не влиза в противоречие с понятието притежател на отпадъци, респ. принципът замърсителят плаща, а отделно от това дейностите по поддържане чистотата на уличните платна, площадите, алеите и парковете и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване безспорно съставляват дейности по управление на отпадъците, по смисъла на легалното определение дадено в чл. 3, § 1, т. 9 от Директива 2008/98/ЕО. Така в Решение на СЕС от 30 март 2016г. по дело С-335/16, т. 24 изрично е прието, че Съгласно член 14 от Директива 2008/98 и в съответствие с принципа замърсителят плаща" разходите за управлението на отпадъци се понасят от първоначалния причинител на отпадъците или от настоящите или предишните притежатели на отпадъците. Притежателите на отпадъци са обвързани с това финансово задължение поради участието им в създаването на посочените отпадъци (вж. по аналогия решения от 24 юни 2008 г., Commune de Mesquer, C-188/07, EU:C:2008:359, т. 77 и от 16 юли 2009 г., Futura Immobiliare и др., C-254/08, EU:C:2009:479, т. 45). В решение по дело С-254/08 в т. 46 изрично е прието, че що се отнася до финансирането на разходите за управление и обезвреждане на битовите отпадъци, доколкото това е услуга, колективно предоставяна на група притежатели", по силата на член 15, буква а) от Директива 2006/12 държавите-членки са длъжни да гарантират, че по принцип всички ползватели на тази услуга в качеството им на притежатели" по смисъла на член 1 от същата директива понасят колективно общия размер на разходите за обезвреждането на посочените отпадъци., като е прието, че при положение, че определянето на точния обем битови отпадъци, които се предават за събиране от всеки притежател", често е трудно, а и скъпо, е допустимо използването на критерии, които се основават на производствения капацитет на притежателя", изчислен в зависимост от площта на ползваните от него недвижими имоти, както и от предназначението им, от една страна, и/или на естеството на произведените отпадъци, от друга, може да позволи да се изчислят разходите за обезвреждането на тези отпадъци и да се разпределят между отделните притежатели", доколкото тези два параметъра могат да се отразят пряко на размера на посочените разходи /т.49 и т.50/. Следователно, като е достигнал до извода за материална законосъобразност на РА в посочената част, АССГ е постановил правилен съдебен акт. По изложените съображения касационният състав приема, че решението в обжалваната му част не е засегнато от наведените в жалбата касационни основания и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното искане, право на разноски има само ответникът, комуто се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 800 лв. съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, като се съобрази обема на осъществената от страната процесуална защита и с оглед тълкуването, дадено в решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение