Решение № 11900 от 23.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8184/2021 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално поделение на НОИ Бургас (ТП на НОИ Бургас) против Решение 887 от 17.06.2021 г. на Административен съд Бургас по адм. дело 721/2021 г. С него е отменено Решение 1012-02-52#1/12.03.2021 г. на директора на ТП на НОИ Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане Ц2113-02-2021#3/03.02.2021 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Бургас, с което на основание чл. 68, ал. 1-3 от КСО, във връзка с чл. 9а, ал. 2 от КСО е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на С. Кръстев. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие на нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, С. Кръстев, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на С. Кръстев против Решение 1012-02-52#1/12.03.2021 г. на директора на ТП на НОИ Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане Ц2113-02-2021#3/03.02.2021 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Бургас, с което на основание чл. 68, ал. 1-3 от КСО, във връзка с чл. 9а, ал. 2 от КСО е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на С. Кръстев. Възраженията са за незаконосъобразност на решението и разпореждането с искане за отмяната им. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна. Установено е, че С. Кръстев е подал в ТП на НОИ Бургас Заявление вх. Ц2113-02-2021/25.09.2020 г. с искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, заедно с изискуемите документи, удостоверяващи наличието на трудов стаж. С Разпореждане Ц2113-02-2021#3/03.02.2021 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Бургас е постановен отказ за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на ответника. За да постанови този отказ, ръководителят на пенсионното осигуряване е приел, че към датата на заявлението лицето е навършило [възраст], като осигурителния му стаж е следния: от І категория 00г., 08м. и 06 дни; от ІІ категория 02г., 06м. и 29 дни; от ІІІ категория 09г., 08м. и 03 дни. На основание чл. 104 от КСО, общия осигурителен стаж, превърнат към ІІІ категория трудя е определен на 14г., 00м. и 14 дни. Приет е и потвърдения стаж от Швейцария от 01г., 11м. и 00 дни и потвърден стаж от Норвегия 01г., 00м. и 00 дни. С оглед така установените данни е прието, че общия стаж на за осигурителен стаж и възраст на С. Кръстев е 15г., 10м. и 08 дни, от който действителния осигурителен стаж е 12г., 02м. и 04 дни. В този смисъл е обоснован извода, че на лицето не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 от КСО, тъй като не отговаря на условието за 38 години и 10 месеца осигурителен стаж. Прието е, че за осигурителен стаж и възраст на С. Кръстев не може да се възползва и от разпоредбата на чл. 9а, ал. 2 от КСО, тъй като има недостигащ стаж повече от 5 години. Обоснован е и извод, че на лицето не се следва и пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като не отговаря на условието за наличие на 15 години действителен стаж. Разпореждането е обжалвано по административен ред, като е оставено в сила с Решение 1012-02-52#1/12.03.2021 г. на директора на ТП на НОИ Бургас, който изцяло е възприел аргументите на ръководителя на пенсионното осигуряване. При тези данни административният съд е приел, че административният акт е постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон, относно незачитането на времето за отбиване на редовна военна служба за действителен осигурителен стаж. Ето защо, решението на директора на ТП на НОИ Бургас е отменено, а делото е върнато като преписка за ново произнасяне с указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. Решението е правилно. Съгласно чл. 9, ал. 7 КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд Пенсии за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. В този смисъл е и нормата на чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, съгласно която за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба, като за този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. При наличие на изрична нормативна уредба на цитирания осигурителен стаж, то липсва правно основание за коментар дали той е действителен или не по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Периодът на наборна военна служба е от 06.10.1973 г. до 31.10.1976 г. и зачитането на осигурителния стаж е било регламентирано от чл. 81 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите. След като стажът е положен при действието на цитирания текст, допълнителен аргумент за признаването му се черпи и от нормата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, изм. обн. ДВ, бр. 102 от 2005 г., в сила от 20.12.2005 г. В този смисъл е и посочената от съда практика на Върховния административен съд. Като е отменил решението на директора на ТП на НОИ Бургас, съдът е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. При проверката на решението се споделят мотивите на административния съд на основание чл. 221, ал. 2 пр. последно АПК от фактическа и правна страна. Воден от горното Върховен административен съд шесто отделение