Решение № 13496 от 11.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3090/2010 г.

Решение № 13496 от 11.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3090/2010 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на адв. Румен Николов, пълномощник на "Мей лили" ЕООД, гр. София, срещу решение № 106 от 19.12.2009 г. по адм. д. № 2330/2009 г. на Административен съд София град, Първо отделение, 15 състав, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се уважи първоначалната претенция изцяло. Ответникът СДВР, чрез процесуалния си представител ю. р. Красимир Койчев, поддържа, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Разноски не се претендират. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че по отношение на оспореното решение не са налице касационни основания по чл. 209 от АПК и затова същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Трето отделение, като взема предвид наведените доводи и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК, е отхвърлен иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от "Мей Лили" ЕООД, гр. София, представлявано от управителя Лиляна Кирилова Иванова, срещу Столична дирекция на вътрешните работи, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 122623 лева, заедно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, като ищецът е осъден да заплати по сметка на съда сумата 150 лева разноски по делото. Прието е, че макар и настъпването на вреди за дружеството да е доказано, след като те не са последица от незаконосъобразен административен акт, обективиран чрез действия / извършване на претърсване и изземване с предаване на иззетите вещи на конкретно лице /, съответно бездействия / неизпълнение на акт на прокурор / на държавен орган при осъществяване на административна дейност, отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ не може да възникне. За да отхвърли претенцията на това основание, съдът е направил подробен анализ на събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че съдът неправилно е преценил причините за настъпване на вредата, като е приел, че разпореждането на СРС има задължителен характер за разследващите органи. Изземването от ищеца, респективно предаването на представителите на "Българска роза - 16" ООД, на процесното количество розово масло не представлява административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а е процесуално - следствено действие, извършено при условията на обвързана компетентност, по нареждане на прокурор, след разрешение от съдия от СРС. В тази насока правилно е позоваването на т. 10 от Тълкувателно решение № 3 от 2005 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд, според която в случаите, когато се касае до действие или акт на администрацията, осъществени по нареждане на органите на следствието или на прокуратурата, административният орган, който действа при условията на обвързана компетентност, не носи отговорност за вреди. Неоснователен е и доводът, че СДВР не е изпълнила указанията на прокуратурата, като в резултат на бездействието й розовото масло е продадено. По делото са представени доказателства, въз основа на които правилно е прието, че служителите на ответника не са бездействали във връзка със задълженията си да изпълнят прокурорските постановления. Продажбата на розовото масло от представителите на "Българска роза - 16" ООД не е в резултат на бездействие на държавен орган при осъществяване на административна дейност, от където и правилният извод, че в конкретния случай отговорност на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ не може да възникне. При така установеното от фактическа и правна страна, като е отхвърлил предявената на посоченото основание претенция, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение