Решение № 9240 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3461/2015 г.

Решение № 9240 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3461/2015 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Р. Ф. 1" ООД, гр. С. против решение № 8119 от 22.12.2014 г., постановено от Административния съд С.-град по адм. д. № 9640 по описа за 2014. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение. Посочени са всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила, които са съществени и необоснованост. Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявените искове, и присъждане на разноски. Ответникът - Комисията за енергийно и водно регулиране оспорва касационната жалба по съображения в писмено становище и поддържани в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Касационната жалба е неоснователна. Административният съд е сезиран с два обективно съединени иска - иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 81 404,24 лева лева, изразяващи се в заплатени такси за достъп за периода 30.09.2012 г. -31.05.2013 г. по цени, определени с отмененото Решение Ц-33 на ДКЕВР и иск за заплащане на мораторна лихва върху тази сума за периода от 23.10.2013 г. до предявяване на исковата молба, в размер на 7909,69 лева. С обжалваното решение Административният съд е отхвърли исковете. Съдът е установил, че ищецът произвежда електрическа енергия чрез фотоволтаична електрическа централа, която енергия продава на "ЧЕЗ Е. Б." по силата на сключен договор между тях със срок на действие до 19.06.2032 г., като същевременно е сключил и договор с "ЧЕЗ Р. Б." за пренос на енергията през разпределителната мрежа. Установено е, че с решение № Ц-33/14.09.2012 г. ДКЕВР е определил временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, като цената за производители с характеристиките на ищеца е 189,32 лв на месец - р. III, т. 12 от решението. Установено е също така, че решението на ДКЕВР в посочената част е отменено с влязло в сила съдебно решение. Въз основа на представени по делото фактури, съдът е приел, че за процесния период, таксата за достъп е платена от ищеца по 9 броя фактури, индивидуализирани в мотивите. Въз основа на така установената фактическа обстановка по спора, съдът е приел, че не са налице основанията, посочени в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата. Съображенията му са, че отмененият административен акт не е породил административно властническо правоотношение между издателя на акта -ДКЕВР и ищеца. Съдът е приел, че има друго самостоятелно правоотношение във връзка с предоставянето на услугата за достъп до електроразпределителната мрежа между ищеца и "ЧЕЗ Р. Б.". Съдът е кредитирал представените пред него договори, сключени от ищеца с "ЧЕЗ Е. Б." АД за изкупуване на електрическа енергия и с "ЧЕЗ Р. Б." АД за използване не електроразпределителната мрежа, приемайки, че задължението на ищеца за заплащане на цена за достъп е възникнало на основание юридическия факт на гражданското право-сделка и актът на ДКЕВР не е самостоятелен източник на задължение за плащане на цена за достъп до електроразпределителната мрежа. Също така съдът е посочил, че Законът за енергетиката предвижда специален ред, по който да се търсят и компенсират имуществените размествания, настъпили в правната сфера на участниците в електроенергийния пазар при приложението на чл. 32, ал. 4., който в случая е приложен с приемането на решение № КМ-1/13.03.2014 г. на ДКЕВР. Съдът е продължил в разсъжденията си, приемайки, че заплатените от ищеца суми не представляват загуба за дружеството, тъй като срещу тях то е получило насрещна престация - достъп до електроразпределителната мрежа. Според съда, вреди биха могли да бъдат налице в случай, че се установи несъответствие между стойността на услугата и заплатената за това цена, което не било установено по делото. Съдът е посочил, че евентуални вреди за ищеца могат да произтекат пряко единствено от договорните взаимоотношения с "ЧЕЗ Р. Б." АД и вследствие на реализирания достъп до електроразпределителната мрежа на ЕРД. По тези съображения съдът е преценил като неоснователен главния иск. Като неоснователен е преценен и акцесорния иск за мораторни лихви. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. Въз основа на обективно установена фактическа обстановка по спора, съдът е формирал обосновани изводи. Неоснователно е оплакването на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Писменият отговор на ответника по исковете е докладван от съда в проведеното по делото заседание, на което, на ищеца е дадена възможност да се запознае с него и изрази становището си. В този смисъл, писменият отговор на ответника е станал известен на ищеца като съдържание, поради което ищецът е имал възможност да организира своевременно защитата си във връзка с твърденията, възраженията и доводите в отговора. Административният съд не е допуснал нарушение и на принципа на служебното начало, залегнал в чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 АПК. Съдът е отхвърлил главния иск, не поради неговата недоказаност, а поради това, че установените по делото факти и обстоятелства не осъществяват хипотезата на чл. 1 от ЗОДОВ. Основателно е прието от съда, че заплатените суми за достъп до мрежата не могат и не следва да се приемат за имуществени вреди. Задължението за заплащане на такса за осъществен достъп до електроразпределителната мрежа не произтича пряко от отменения административен акт, а от нормативно установеното задължение за заплащане на такса и въз основа на договор, както е прието и в обжалваното решение. В конкретния случай, ДКЕВР след сезиране от "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН Б. Е." АД, "Е.-П. М." АД и "ЧЕЗ Р. Б." АД е използвал правомощието си по закон и е определил временни цени за достъп. Заплатената от ищеца такса за достъп през процесния период на стойност, определена с решението на ДКЕВР не е предизвикала вреда в неговия патримониум, тъй като той е получил насрещна престация. Вредата е налице тогава, когато е налице намаляване на патримониума на ищеца. В конкретния случай, ищецът не оспорва, че през процесния период е получавал услугата - достъп до електроразпределителната мрежа, респективно е продавал произведената от него електроенергия, поради което не може да се приеме, че в резултат на заплатените от него такси за достъп, той е ощетен и имуществото му е намаляло. С отмененото Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР са определени временни цени за достъп, считано от 18.09.2012 г. Решението е взето на осн. чл. 32, ал. 4, чл. 30, ал. 1, т. 13 и чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за енергетиката. Тоест, ДКЕВР е осъществила регулиране на цените за достъп и /или за пренос през електроразпределителните мрежи, чрез определяне на временни цени поради забавяне на операторите на преносни или разпределителни мрежи при определянето на цените за достъп, пренос и разпределение. Видно от самото решение на ДКЕВР е, че то е издадено в процедура, инициирана по заявления на "Електроенергийния системен оператор " ЕАД, "ЕВН Б. Е." АД, "Е.-П. М." АД и "ЧЕЗ Р. Б." АД, поради което след отмяната на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. в оспорените му части, производството пред ДКЕВР не е приключило. Съдът е обсъдил в мотивите си Решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР за определяне на окончателни цени за достъп, както и решение № КМ-1/13.03.2014 г. на ДКЕВР, с което комисията е определила компенсаторни мерки в полза на производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия, както и за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, различни от вятърна и слънчева енергия, във връзка с изпълнението на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, чрез възстановяване на суми. Тези решения на ДКЕВР се представят с касационната жалба. Видно от второто решение е, че Комисията в изпълнение на правомощието си по чл. 32, ал. 4 ЗЕ е предвидила компенсаторни мерки, които да покрият разликите между временните и окончателните цени за достъп. По възражението на касатора, че решението на ДКЕВР, предвиждащо компенсаторните механизми има ограничен субективен обхват, тъй като обхваща само производители на електрическа енергия, които не са оспорили решение № Ц-33 следва да се посочи, че на съда е служебно известно влязлото в сила на 16.06.2016 г. решение № 6286/21.10.2015 г., постановено от АССГ, по адм. д. № 5288/15 г., с което решение № КМ-1 от 13.03.2014 г. на ДКЕВР, в частта, касаеща отказа на административния орган да определи компенсаторен механизъм за страните оспорили по съдебен път решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР е отменен и преписката е върната на КЕВР за ново произнасяне съгласно указанията за тълкуване и прилагане на закона, посочени в мотивите на решението. Въз основа на установеното, следва да се приеме, че дори да бе установено, че през процесния период ищецът не е следвало да заплаща такса за достъп или, макар и да е дължал такава, тя е следвало да бъде в по-нисък размер от заплащаната, то ищецът разполага с друг законоустановен ред за защита на имуществените си интересите, поради което и на осн. чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, редът по чл. 1 от ЗОДОВ е неприложим. По тези съображения, Върховният административен съд преценява обжалваното решение като правилно, поради което следва да го потвърди. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд,