Решение № 15142 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9324/2020 г.

Решение № 15142 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9324/2020 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Би Джи Енджиниър" ЕООД, ЕИК 204032862 със седалище и адрес на управление: гр. Петрич, ул. "Цар Борис III" № 39, подадена чрез пълномощника му адв. Димитров, против решение № 3209 от 24.06.2020 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по административно дело № 13024/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-22000117000747-091-001/14.09.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 2/02.01.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - София при ЦУ на НАП, и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 426. 92 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното първоинстанционно решение поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ АПК. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП – оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Николова. Иска от съда да остави в сила решението на административния съд и да му присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението на АССГ с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № Р-22000117000747-091-001/14.09.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 2/02.01.2018 г. на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, с който на ревизираното дружество "Би Джи Енджиниър" ЕООД е отказано право на приспадане на ДДС в размер на 42 632. 54 лв. за данъчния период м. ноември 2016 г. по 26 фактури, издадени от "Елрос 16" ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. чл. 6 ЗДДС и изложени мотиви за липсата на доставки. АССГ е отхвърлил жалбата против РА като е обосновал изводи за неговата валидност и материална законосъобразност, които настоящата касационна инстанция преценява като правилни. Правилно административният съд е обсъдил двете основни предпоставки за надлежното упражняване на правото на приспадане на ДДС, регламентирани в чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, точно транспониращи чл. 168, б. "а" от Директива 2006/112, - данъкът да е дължим или платен от данъчно задълженото лице във връзка с осъществени облагаеми доставки на стоки или услуги и тези стоки или услуги да се използват от него за целите на неговите облагаеми доставки. Тежестта на доказването им е върху жалбоподателя /виж т. 44 от определение на СЕС от 15 юли 2015 по дело С-123/14, Италес, т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-87/12, Евита К, решение на СЕС от 15 септември 2016 г. по дело С-516/14, Barlis 06, т. 46/. Ако жалбоподателят е доказал, че спорните доставки на услуги са реално осъществени и са използвани от него за целите на неговите облагаеми сделки, правото на приспадане следва да бъде признато /т. 33 от решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело C-285/11, Боник/, освен ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба. В хода на ревизионното производство от страна на ревизираното дружество са представени фактурите за доставки основно на черни и поцинковани тръби, фланци, колена и др. Същите съдържат подпис само на лицето, което ги е съставило. Като доказателство за предаването им и приемането им са представени приемо-предавателни протоколи, подписани от Д. С. от името на доставчика, посочен отново както съставител, както при фактурите, а не за предаващ. От данните в Търговския регистър се установява, че в процесните периоди Д. С. е едноличен собственик на капитала на "Елрос 16" ЕООД, негов управител и представляващ. Протоколите като частни свидетелстващи документи са оспорени от ответника като неавтентични. В откритото производство по оспорването им по реда на чл. 193, ал. 2 ГПК вр. пар. 2 ДР ДОПК жалбоподателят не е доказал, че подписите в протоколите са на посоченото в тях лице – Д. С.. С оглед на това и в изпълнение на дадените от Върховния административен съд в неговото решение № 15270 от 12.11.2019 г. по адм. д. № 7229/2019 г. указания административният съд правилно е изключил оспорените документи от доказателствата по делото. Установено е също така, че на 12.09.2016 г. Д. С. е упълномощил с пълномощно рег. № 3078 М. Х. да представлява "Елрос 16" ЕООД навсякъде, където е необходимо. М. Х. не е посочен обаче в протоколите като лице, което ги е подписало и е предало стоките, нито пък жалбоподателят е доказал, че те носят неговия подпис. Правилно съдът и ревизиращият екип са приели, че не е доказано от жалбоподателя осъществяването на ВОД на същите стоки към ERGOPERIVALLON, Гърция, въпреки представените международни товарителници. Констатациите при извършените от органите на приходната администрация в хода на ревизията проверки на адреса, изрично посочен в протоколите, като място, където са предадени стоките от "Елрос 16" ЕООД на "Би Джи Енджиниър" ЕООД, потвърждават, че е невъзможно съхраняването и натоварването на тръби в количествата, с размерите и тонажа на описаните във фактурите. В международните товарителници адресът на управление на дружеството - жалбоподател, вписан в търговския регистър – гр. Петрич, ул. "Христо Ботев" № 12, е посочен в клетка 1, съдържаща данните за изпращач. В кл. 14 е вписано място на натоварване – гр. Петрич, ул. "Пере Тошев" № 14, на който се намира офис, нает от представляващия гръцкото дружество ERGOPERIVALLON от името на жалбоподателя. Този адрес също е бил посетен от органите на приходната администрация и по отношение на него също е констатирано, че е невъзможно съхраняването и натоварването на стоки от вида на процесните. Тезата на жалбоподателя, че тези стоки са натоварени на камион с гръцка регистрация на адреса, вписан в протоколите, а не на адреса, вписан в товарителниците, се опровергава както от данните в самите товарителници, така и от данните в протокола за проверката, според който не само, че на този адрес е невъзможно съхраняването на стоки от вида на процесните, но е невъзможно да достигне до него камион, на които тези стоки би могло да бъдат натоварени. Данните в протокола не са опровергани. С оглед безспорния факт, че единствен доставчик в процесните периоди от време на "Би Джи Енджиниър" ЕООД е "Елрос 16" ЕООД, а единствен клиент е ERGOPERIVALLON, Гърция, както и с оглед наличието на пълномощно за управителя и представляващ гръцкото дружество, даващо право на представителство и на българското дружество "Би Джи Енджиниър" ЕООД, както и редица други данни, обсъдени в мотивите на първоинстанционното решение, правилни са изводите и на съда, и на приходната администрация за злоупотреба от страна на "Би Джи Енджиниър" ЕООД при упражняване правото на данъчен кредит по процесните фактури, целящо неправомерно възстановяване на ДДС в размер на 42 632. 54 лв. като резултат за един данъчен период с оглед неначисляването на ДДС по фактурите към ERGOPERIVALLON, Гърция. Неоснователен е доводът на касатора, че след като с РА не е начислен ДДС за ВОД, то те са признати, което означава, че следва да се признаят и доставките от "Елрос 16" ЕООД. ДДС за ВОД с РА не е начислен, тъй като не се твърди от приходната администрация доставка на такива стоки на територията на страната, която да облагаема. Неоснователен и доводът му за допуснато от съда съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на собствени мотиви и на даден отговор на всички възражения, направени от жалбоподателя. Напротив, доказателствата по делото са обсъди подробно в мотивите на оспореното решение, въз основа на тях съдът е установил правилно фактите по делото и е извел своите правни изводи, които са в съответствие с приложимите материално правни норми. Решението е правилно и в частта му за разноските. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. пар. 2 ДОПК съдът правилно се е произнесъл по искането за разноски на ответника в първото касационно производство. Размерът съответства на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По така изложените съображения решението на АССГ следва да бъде оставено в сила, а на ответника да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Мотивиран така, Върховният административен съд, първо отделение