Решение № 855 от 21.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4846/2018 г.

Решение № 855 от 21.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4846/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ срещу решение № 650 от 6.02.2018 г., постановено по административно дело № 11266/2017 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменена негова заповед № 415/25.08.2017 г. С посочената заповед е прекратено служебното правоотношение с В. Момчилов, на длъжност старши експерт, с ранг V-ти младши, в ДФЗ- областна дирекция София-град, отдел "Регионален технически инспекторат", на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от Закона за държавния служител/ЗДСл/, поради съкращаване на длъжността. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост- касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ответникът по касационната жалба– В. Момчилов, чрез процесуален представител оспорва същата. Съображения излага в писмен отговор. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административен съд София-град е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и съдържание на акта, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимите материално правни норми. Решението е валидно, допустимо и правилно. От приетите по делото доказателства е видно, че с влязло в сила на 07.08.2017 г. решение № 2585/15.04.2016 г., постановено по адм. дело № 2811/2015 г. на АССГ, е отменена заповед № 214/24.02.2015 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ за прекратяване на служебното правоотношение на Момчилов на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл., след което и по повод негово заявление вх. № 02-6500/5482/16.08.2017 г., със заповед № 414/25.08.2017 г. на органа по назначаване, служителя е възстановен и допуснат на работа на длъжност "старши експерт" в Областна дирекция- София-град, отдел "Регионален технически инспекторат", с ранг V младши, считано от същата дата. За да отмени оспорената заповед АССГ е извършил съпоставка на представените длъжности разписания в сила от датата на издаване на процесната заповед – 25.08.2017 г., предходните такива в сила от 5.01.2015 г., 18.03.2015 г., 28.04.2015 г., 1.01.2016 г., 28.04.2016 г., 7.05.2016 г., 3.01.2017 г., 21.02.2017 г., 27.06.2017 г., заповед № 03-РД/2719 от 9.08.2017 г. за изменения считано от 10.08.2017 г. в утвърдените длъжностни разписания на ДФЗ в дирекции "Административно-стопанско обслужване", "Инвестиционни схеми за подпомагане" в Областна дирекция- Русе, Областна дирекция-Силистра, Областна дирекция –София град и Областна дирекция София област, Заповед № 03-РД/2994 от 24.08.2017 г. за изменения считано от 25.08.2017 г. на утвърденото длъжностно разписание в Областна дирекция – София град и Областна дирекция Ямбол, и съпоставка на числеността на персонала през процесните периоди, относимо към длъжността "старши експерт" в отдел "Регионален технически инспекторат", при което законосъобразно и обосновано е достигнал до извод, че липсва реално съкращение на процесната длъжност-"старши експерт" в отдел "Регионален технически инспекторат", т. е. като система от функции, задължения и изисквания тази длъжност продължава да съществува, а органа по назначаване не може да се позовава на предходни длъжностни разписания, утвърдени за периоди, през които държавния служител не е бил на работа поради незаконното му уволнение. В този смисъл настоящия състав споделя извода на съда, че в процесния казус липсва съкращаване на заеманата от служителя длъжност и материалноправните предпоставки за прилагане нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл към момента на издаване на оспорената пред първоинстанционния съд заповед не са били налице. На следващо място, правилно АССГ е счел, че дори всички щатни бройки за процесната длъжност да са заети към момента на възстановяване на работа на незаконно уволнения служителя В. Момчилов, /какъвто е процесния случай/, административния орган следва по реда на чл. 107, ал. 1, т. 6 от ЗДСЛ, да освободи заеманата от служителя длъжност с цел възстановяване на незаконно уволнения държавен служител, който е заемал преди това същата длъжност. Не се кредитират възраженията в касационната жалба. Действително административния орган има право да извършва промени в управляваната от него администрация, но извършените от органа промени в длъжностните разписания по време на висящ процес по оспорване на заповед за уволнение, включително направените такива в момента на възстановяване на служителя на длъжност са ирелевантни относно задължението на органа след отмяна на незаконосъобразна заповед за уволнение с влязло в сила съдебно решение и при наличие предпоставките по чл. 122, ал. 1 ЗДСл., да възстанови служителя на длъжността, която е заемал преди прекратяване на служебното му правоотношение. Неоснователни са доводите за необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора направеното искане в отговора на касационната жалба от процесуалния представител на В. Момчилов за присъждане на разноски не следва да се уважава, тъй като липсват доказателства за направени такива пред касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение