Решение № 169 от 31.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 670/2016 г.

Решение № 169 от 31.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 670/2016 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], за отмяна на влязло в сила решение № 1098 по гр. д. № 2158/2015 г. на Старозагорски районен съд. Молителят твърди, че неправилно по отношение на дружеството е приложена фикцията на чл. 50, ал. 2 ГПК /за връчване на искова молба и приложения към същата, за първото по делото съдебно заседание и за постановеното решение/, тъй като не е напускало адреса по седалището си, вписан в търговския регистър, в установяване на което представя писмени документи, изпратени му от други податели на същия, вписан в търговския регистър, адрес. Позовава се, като евентуално основание за отмяната в сочената хипотеза, на обстоятелството, че съдът изобщо не е изпратил до него, в качеството на ответник, препис от допълнителната искова молба от 17.08.2015 г., предвид уточнени в същата основание и петитум на претенцията на ищеца, нито е съобщил на страната проекто-доклада, съгласно чл. 140, ал. 3 ГПК. Ответната страна - [фирма] - оспорва молбата за отмяна като неоснователна, предвид правилно приложена от първоинстанционния съд фикция на чл. 50, ал. 2 ГПК. Молбата за отмяна е допустима, като подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, считано от твърдяната от ищеца дата на връчване на запорно съобщение на ЧСИ Р. М., по изп. дело № 20157900400485, с изх. № 3917/3.02.2016 г., а именно - от 4.02.2016 г. /дата фигурираща върху пощенското клеймо на приложения плик, с който съобщението е било изпратено/. Именно от съдържанието на същото - за налагане запор върху вземане на длъжника [фирма] от ищеца [фирма], се сочи узнато обстоятелството за постановяване на съдебното решение, чиято отмяна се иска. За да се произнесе по молбата за отмяна, настоящият състав съобрази следното: Молителят - ответник в производството по гр. д. № 2158/2015 г. на Старозагорски районен съд - е призоваван от адреса по седалището на дружеството, вписан и понастоящем в търговския регистър. До същия са изпратени препис от искова молба и приложения, призовка за първото насрочено съдебно заседание, ведно с препис от определението по проекто-доклада на съда и за постановеното решение. Върху всяко от върнатите съобщения /тъй като при всяко от тях е посещаван адреса на страната от призовкар, независимо от формално разпореденото приложение на чл. 50, ал. 2 ГПК/ е удостоверено, че "на адреса няма офис, длъжностни или упълномощени лица на [фирма]" както и че "управителят се е преместил от адреса", по сведение на лицето Ж. Ж., живущ на същия. След неоткриване страната на адреса по седалището й, при първото посещение - за връчването на искова молба и приложенията към същата, съдът е разпоредил поставяне на уведомление по реда на чл. 50, ал. 4 вр. с чл. 47, ал. 1 ГПК - в пощенската кутия и на входната врата на имота. По делото липсва удостоверено явяване на представител на [фирма], за получаване на съдебни книжа и съобщения от деловодството на съда. В настоящото производство, за установяване обстоятелството за ненапускане на адреса по седалището на дружеството, са представени изходящи от Частен съдебен изпълнител, Национален осигурителен институт - Териториално поделение [населено място] и Бюро по труда - [населено място] съобщения и писма до [фирма], с посочен адрес, идентичен на вписания в търговския регистър и на който съдът е изпращал съобщения и призовки. За установяване твърдението на молителя, че далото сведенията лице е с психично увреждане, е приложена изходяща от служител на дружеството декларация, че лицето Ж. Ж. "не е добре психически, страда от епилепсия и приема силни успокоителни медикаменти". В декларацията е потвърдено местонахождение на офиса на [фирма], на който адрес се получава цялата кореспонденция на дружеството и който се сочи обитаван от деклараторката Т. М. от назначаването й като служител на дружеството и до момента - в [населено място], на ул. "Б." № 5, в къща, с два входа. Деклараторката не е ангажирана като свидетел за същите обстоятелства. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК визира няколко самостоятелни хипотези, първата от които е предявена в настоящия спор - лишаване страната от възможност да участва в делото, като последица от нарушаване на съответни процесуални правила, в случая - приложението на чл. 50, ал. 2 ГПК. Действително не са били налице предпоставките за прилагане фикцията на чл. 50, ал. 2 ГПК, независимо от недоказаното, с надлежни доказателствени средства, предвид принципа за непосредственост и устност на гласните такива, психично заболяване на далият данните за обитаването на адреса от молителя - Ж. Ж. Същият не е заявил знание за напускане адреса по седалището, вписан в търговския регистър, от дружеството, а единствено за напускането му от физическото лице С. А., макар едноличен собственик и управител на [фирма], съставляващ и негов личен адрес /справка по лична карта/. От това обстоятелство не би могъл да се обоснове категоричен извод за преместване седалището на дружеството на друг адрес, доколкото липсва разпоредба, изискваща съвпадане адреса по седалището на еднолично дружество с ограничена отговорност, с личния адрес на собственика и/или управителя на дружеството. Независимо от неправилното приложение на фикцията на чл. 50, ал. 2 ГПК, обаче, съдът надлежно е разпоредил поставяне на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, приложимо при предпоставките на чл. 50, ал. 4 ГПК. Такива са налице, предвид удостоверената от призовкаря липса на лице, на което да бъде връчена призовката, както и предвид несъбирането от призовкаря на сведения за напускане на адреса от дружеството, а не единствено от физическото лице - негов едноличен собственик и управител, противно на възприетото в реш. № 126 по т. д. № 1825/2014 г. и реш. № 177 по т. д. № 1866/2015 г. на II т. о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, по приложението на чл. 50 ГПК. Съгласно чл. 50, ал. 4 пр. второ ГПК второ уведомление не се поставя. В решение № 803 по гр. д. № 1236/2010 г. на III г. о. на ВКС, е прието следното: когато при констатирани обстоятелства по чл. 50, ал. 4 ГПК е поставено веднъж уведомление със съдържанието за налични книжа на разположение на страната, бездействието при получаването им от канцеларията на съда не обуславя задължение съобщенията и за последващи процесуални действия в хода на делото, невръчени на адреса по същите причини, да се обявяват на страната идентично - с нови уведомления по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, в който смисъл съставът е тълкувал чл. 50, ал. 4 пр. второ ГПК. Разбирането се споделя и от настоящия състав, тъй като уведомлението по чл. 47, ал. 1 ГПК има за съдържание единствено известие до страната за налични в канцеларията на съда книжа за същата, по конкретно дело. Ако в който и да е последващ момент /ако действително се касае за временна липса на достъп до канцеларията на търговеца или временна липса на лице, за получаване на съобщенията/ до знанието на страната достигне съдържанието на първото /и единствено/ уведомление, то би изпълнило предназначението си, да й предостави възможност, упражнявайки добросъвестно процесуалните си права, да получи всички налични към този момент, предназначени за нея, съдебни книжа и съобщения. В конкретния случай молителят не се е позовал на неистинност на удостоверения факт за поставяне на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, в пощенската кутия и на входната врата на имота /"къща", както е посочено в писмената декларация на служителката Т. М./, в съответствие с изискванията на същата разпоредба. Съдът, макар неправилно позовавайки се на чл. 50, ал. 2 ГПК, при липса на изискуемите в тази хипотеза предпоставки, фактически е изпращал призовки и съобщения на адреса и за последващите процесуални действия - проекто-доклад, призовка за първо съдебно заседание, съобщение за постановеното решение. Предвид правните последици на поставеното уведомление /което и при действително обитаване от страната на адреса по седалището на дружеството и само временно препятстван достъп до канцеларията или неосигурено присъствие на лица, съгласни да получат призовката, би й предоставило възможността за снабдяване с всякакви налични книжа по делото/, доколкото това уведомление винаги предпоставя търсимост на съдебни книжа и съобщения от страната в канцеларията на съда, несъстоятелен се явява довода на молителя за нарушение относно задължението на съда за уведомяването му за допълнителната /уточнена в обстоятелствена част и петитум/ искова молба. Следователно, не е налице нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 50 ГПК от решаващия съд, независимо от формалното му погрешно позоваване на чл. 50, ал. 2 ГПК, с оглед осигуреното кумулативно приложение на чл. 50, ал. 4 вр. с чл. 47, ал. 1 ГПК, предпоставките за което са установени. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение