Решение № 9236 от 19.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2594/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба В. Христова, в качеството й на управител на "Доминант БГ" ООД, чрез процесуалния представител адв.Г. Амуджиев, срещу решение 933 от 19.11.2020 г. по адм.дело 814 по описа за 2020 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу Уведомително писмо изх. 02-130-2600/235 от 02.06.2020 г. на зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 "Биологично земеделие" от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 г., кампания 2018 г. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което делото бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - зам.-изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" оспорва същата като неоснователна чрез депозирана писмена защита от процесуалния представител юрисконсулт П. Маршавелска. Претендира присъждане на съдебни разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от касационния жалбоподател. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е било Уведомително писмо изх. 02-130-2600/235 от 02.06.2020 г. на зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 "Биологично земеделие" от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) за кампания 2018 г. Административното производство е започнало по повод подаване на заявление за подпомагане с УИН 13/130618/99170 за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР за периода 2014-2020 г. и е за трета поредна година. Заявлението не е попадало в извадката на Риск за анализ за проверка на място и и такава не е извършвана, съгласно чл.37, ал.3 от Закон за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Кандидатът е заявил обща площ от 31.62 ха и код на дейност БРП-3 - за биологично растениевъдство в преход - орехи, съгласно Приложение към чл.7, ал.1 от Наредба 4 от 24.02.205 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от посочената програма и период. Към заявлението от кандидата е приложена таблица за използваните парцели, като е посочен номерът на всеки блок на земеделско стопанство (БЗС) и землището, в което се намират недвижимите имоти. Извършени са административни проверки, на основание чл.37 от ЗПЗП, вкл. и кръстосани проверки от Интеграционната система за администриране и контрол (ИСАК), като не са установени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин. Не е било спорно, че заявлението е преценявано при окончателни данни, след разгледани възражения, за допустимост за подпомагане, съгласно заповед РД 09-229 от 01.03.2019 г. на министъра на земеделието и храните, т.е. са използвани актуализираните данни за слой при извършване на окончателна оторизация на заявленията, подадени за кампания 2018 г. Конкретно по процесното заявление е констатирана недопустима за подпомагане площ за посочения код дейност в размер на 7.45 ха, което представлява 30.82 % спрямо установената допустима за подпомагане площ (24.17 ха). Административният съд е направил извод, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, по което няма спор и в изискващите се писмена форма, и съдържание, съгласно чл.59 от АПК. Според него в него се съдържат фактически и правни основания за издаването му, видно от текстовата му част и тази негова част, която представлява таблици, респ. дадените обяснения в тях. Преценяването им, както и данните от административната преписка обосновават ясната воля да административния орган, което осигурява и правната възможност за защита на адресата на издадения от него акт. При формирането на извода си за материалната законосъобразност на акта, както и за отсъствие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съдът се е позовал на чл.43 от ЗПЗП, според която разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления при определени, установени в разпоредбата обстоятелства. Обосновал се и след анализ на разпоредби от приложимата Наредба 4 от 24.02.205 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от посочената ПРСР за период 2014-2020 г. Според чл.46 от Наредбата, ДФ "Земеделие" одобрява, намалява или отказва изплащане на годишната финансова помощ след извършване на административни проверки и проверки на място за изпълнение на изискванията за подпомаганите дейности. Според чл.13 от Наредбата, когато при проверка на място или от административни проверки се установи, че за съответните парцели не са спазени изискванията по управление, плащанията за биологични дейности се отказват или намаляват, съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието, храните и горите. Конкретно приложимата Методика за намаляване и отказване на плащания е утвърдена със заповед РД 09-144 от 23.02.2017 г. на този орган и според нея земеделските стопани се подпомагат за извършването на дейности, установени в тази Наредба 4 от 24.02.2015 г. при спазване на изисквания за управление, които надхвърлят съответните базови изисквания. Конкретно съдът е посочил, че общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез ИСАК, след извършена задължителни административни проверки на данните, предоставени от заявителя. В приложената таблица "Площи с констатирани несъответствия" след извършени проверки по чл.37 от ЗПЗП в колона 10 "Площ на парцела след намаление за неспазени базови и други изисквания" са включени 4 парцела с идентификатори, отговарящи на тези посочени в таблицата с площите по заявлението на кандидата за 2018 г. В колона 9 за всеки от парцелите са посочени и установените наддекларирани площи. Според обясненията под нея е посочено, че неспазването на базовите изисквания е било установено чрез извършена административна проверка или проверка на място. Въз основа на тези констатации в таблицата за установяване на размер за подпомагане е посочена - 1) санкция и редукция в общ размер на 45 516.00 лв. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като основното касационно възражение е за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила при цененето на писменото доказателство, а именно Протокол VAR-06-MM-20498 от 16.01.2019 г. (стр.49 от съд.досие) за специализирана теренна проверка на място на физически блокове в землищата на Девня, Кипра и Падина при община Девня, проведена от служители на Областна дирекция на ДФ "Земеделие"-Варна. Според него по отношение на физически блок/парцел с номер 20482-1830/20482-1830-1, за който е установено, че декларираната площ на парцела съвпада с границата на физическия блок не е установено никакво несъответствие по отношение на посочения БЗС. Това възражение е било направено в първоинстанционното производство, като този протокол е приложен към първоинстанционната жалба и е събран като доказателства в единственото проведено съдебно заседание по делото пред административния съд. В него не е участвал процесуален представител на ответната страна по жалбата - административният орган, издал акта. Същият е депозирал молба - становище, с която общо оспорва жалбата. Защитната теза, която се поддържа и в касационната жалба от жалбоподателя, е че по отношение на парцел с идентификатор с 20482-1830/20482-1830-1 не е налице несъответствие. Съдът правилно е приел, че видно от този протокол е извършена специализирана теренна проверка на място на физически блокове в землищата на посочените населени места. В него е записано за него, че допустимата площ за подпомагане съвпада с границите на физическия блок. Приел е също, че предмет на оспорения административен акт обаче са парцели с идентификатори 20482-1830-3-1 и 20482-1830-4-1, които са различни от парцела по протокола. Според него с процесното заявления са декларирани парцели с номера на БЗС от ИСАК 20482-1830-3-1, 20482-1830-4-1 и 20482-1830-2-1, но не и такъв с номер 20482-1830/20482-1830-1, и същият е извън обхвата на оспореното уведомително писмо. Този извод на административния съд следва да бъде споделен, понеже след като оспорва актът адресатът му носи доказателствената тежест при оспорване на фактическите констатации в акта, които са изложени и доказани от административния орган. Касационния жалбоподател твърди идентичност на физически блок/парцел с номер 20482-1830/20482-1830-1, поради което е следвало да докаже този факт с допустими доказателствени средства, понеже се изискват и специални знания за това, освен направената преценка в акта, респ. в заявлението относно индивидуализацията на процесните земеделски площи, за които е прието, че е налице неспазване на базовите изисквания, респ. това е дало основание за редукция и санкция по отношение на замеделския стопанин. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съобразно изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение