Решение № 6767 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8157/2016 г.

Решение № 6767 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8157/2016 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ЗВД СЕТ" ООД, град С., срещу решение № 2399/11.04.2016 г. по адм. дело № 10767/2015 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена неговата жалба против Уведомително писмо /УП/, изх. № 02-220-2600/4345 от 29.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., издадено от зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/-Разплащателна агенция /РА/, в частта, с която на жалбоподателя изцяло е отказано финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и са му наложени санкции за бъдещ период в размер на 17052.31 лева във връзка със същата схема. Наведени са доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с основни съображения, че съдът неправилно и необосновано преценил обжалвания административен акт за валиден и законосъобразен, въпреки че е немотивиран, освен че бил постановен в нарушение на административно-производствените правила. Развити са и съображения, че съдът допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, предвид безкритично съобразяване на изводите му с приетата съдебно-техническа експертиза. Касационният жалбоподател моли решението да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени като незаконосъобразен оспорения в първоинстанционното производство административен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Заместник-изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба с доводи, че не са налице нарушения на материално-правните норми, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд С.-град е образувано по жалба на настоящия касатор против Уведомително писмо /УП/, изх. № 02-220-2600/4345 от 29.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., издадено от зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/-Разплащателна агенция /РА/, в частта, с която на жалбоподателя изцяло е отказано финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и са му наложени санкции за бъдещ период в размер на 17052.31 лева във връзка със същата схема. Навел е доводи, че от обжалваното писмо не ставало ясно по какъв начин е счетено, че площите не са стопанисвани, нито по какъв начин са изключени от слоя ПДЗС и на какво основание. Административният акт е немотивиран, тъй като не са посочени фактическите, а единствено правните основания за издаването му. При издаването на писмото е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а именно нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК - не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, не са събрани и служебно доказателства. Посочва се, че проверка на място от техническия инспекторат на ДФЗ-РА не е извършвана на жалбоподателя. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган-заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. Компетентността на органа произтича от чл. 20, ал. 2 ЗПЗП и Заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015 г., допълнена със заповед от 11.06.2015 г., с която изпълнителният директор е делегирал на заместник-изпълнителния директор правомощието да издава уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане. Актът е издаден в предвидената от закона форма - чл. 59, ал. 2 АПК. Приел е също, че условията и редът за създаване, поддържане, достъп и ползване на системата за идентификация на земеделските парцели са регламентирани в Глава трета от Наредба № 105. В тази система за идентификация на земеделските парцели се създава специализираният слой, за да се използва от Разплащателната агенция за административни проверки на подадените заявления за подпомагане по чл. 37, ал. 2 ЗПЗП и за да улесни земеделските стопани при заявяването на земеделските парцели за подпомагане - чл. 16а Наредба № 105. Производството по създаването и одобряването на окончателния специализиран слой се провежда от Министерството на земеделието и храните и представлява сложен фактически състав от действия на администрацията, чрез който се подпомагат земеделските стопани да заявят своите парцели за участие в съответната кампания за подпомагане. За земеделския производител е от решаващо значение дали стопанисваната от него земя е включена в слоя или не, тъй като от една страна това обуславя правото му да получи субсидия, а от друга - да не наруши изискването за коректно заявяване на площите за подпомагане и свързаното с това евентуално санкциониране. Ежегодно, след обновяване на специализирания слой по реда на чл. 16а от Наредбата, Министерството на земеделието и храните на основание чл. 16б открива процедура по чл. 66 от АПК за одобряване на изготвения специализиран слой. Предвидено е производството да се открие по реда на процедурата за издаване на общ административен акт - поради необходимостта от по-голяма публичност предвид характера на производството и необходимостта в него да се включат по възможност всички земеделски стопани, които кандидатстват за подпомагане по различните схеми и мерки. Целта е да се обхванат възможно най-голям брой земеделски стопани, които да заявят съответните площи /земеделска земя или пасища/, с които ще кандидатстват за подпомагане. Всеки заинтересован може да се запознае с включените в специализирания слой физически блокове или на части от тях и да установи дали стопанисваните от него земеделски площи са включени. По силата на чл. 16в, ал. 3 от Наредбата земеделският производител може да подава предложения и възражения до министъра на земеделието и храните по одобрен образец за включване на определени физически блокове или на части от тях в специализирания слой, ако констатира пропуски и грешки в слоя. В настоящия случай, жалбоподателят се е възползвал от това си право и е подал възражение, във връзка с което е издадено писмо изх. № 70-2712/29.05.2015 г. на министъра на земеделието и храните, от което е видно, че промени в допустимите за подпомагане площи не са направени. След извършване на проверки на получените предложения и възражения и отстраняване на установените пропуски и грешки, Министерството на земеделието и храните изготвя окончателен специализиран слой, който се одобрява със заповед на министъра на земеделието и храните, издавана на основание чл. 16г, ал. 4 /предишна ал. 2, изм. ДВ, бр. 16/2015 г./ от Наредба № 105. Окончателно определеният слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г. е одобрен със Заповед № РД-46-287/06.03.2015 г., като очертаните в нея площи са тези, за които РА извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година. Агенцията действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответна година и да приеме заявление за подпомагане за следващата година, ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105 / ТР № 8 от 11.12.2015 г. на О. от I и II колегия на ВАС/. Съдът е съобразил, че в случая изхода на спора не се влияе от ТР № 8/12.11.2015 г. на ОСС на I и II колегия на ВАС, тъй като дори и ДФЗ-РА да не действаше в условията на обвързана компетентност, жалбоподателят в хода на съдебното производство не обори констатациите относно допустимия слой. От приетото по делото заключение на ВЛ се установи, че недопустимата площ е общо 41.92 ха или 93 %, а при процентно отношение на наддекларирана площ към установена площ над 50 %, санкционираната площ е равна на установената площ, не се изплаща субсидия за годината и се налага санкция за бъдещ период до сумата, отговаряща на наддекларираната площ /разликата между декларирана и установена площ/- чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. Въз основа на гореизложеното, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "ЗВД СЕТ" ООД срещу Уведомително писмо, изх. № 02-220-2600/4345 от 29.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., издадено от зам.-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, в частта, с която изцяло е отказано финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ и са наложени санкции за бъдещ период в размер на 17052.31 лева във връзка със същата схема. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с приложимата материалноправна уредба и е обосновано. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател с твърдение, че съдът игнорирал липсата на мотиви, обосноваващи основания за отказано финансиране и "допълнил мотивировката на оспореното УП с експертиза" . Този извод се налага от посоченото по-горе съдържание на оспореното УП, с приложените две таблици, като в уведомителното писмо изрично е посочено правното основание за отказа по двете схеми, и фактическите основания, мотивирали административния орган да вземе решението- съответни на цитираните в акта правни основания. В случая няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК актът да съдържа фактически и правни основания, тъй като изложените основания в оспореното уведомително писмо и таблиците към него, посочените в таблиците парцели, както и площ, която е приета за недопустима за подпомагане по всяка схема, ведно с данните от административната преписка, обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на оспорващия, а и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт. Неоснователни са и възраженията в касационната жалба, че неправилно съдът е направил извод за спазване на административнопроизводствените правила при издаване на уведомителното писмо. Те не намират опора в доказателствата по делото и закона, тъй като писмените доказателства и заключението на вещото лице безспорно установяват, че процесните БЗС-та, заявени за подпомагане от жалбоподателя, са изцяло или частично недопустими за подпомагане и не попадат в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г. Т. е. не е налице нарушение, още по-малко съществено, каквото е само това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. В случая тези признаци не са налице, откъдето следва, че е липсвало отменителното основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Обоснован е изводът на съда, че по подаденото от жалбоподателя общо заявление за подпомагане са извършени всички задължителни административни проверки за допустимост на заявените площи, въз основа на данните, които се съдържат в системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/, която съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредба № 105 се създава и поддържа от министерството на земеделието и храните. Фондът е нормативно задължен да ползва данните, които се съдържат в СИЗП, като част от интегрираната информационна система по чл. 28, ал. 1 от Наредбата. Той няма правомощия да променя, проверява или да отказва да ползва въведените в системата данни за земеделските парцели, които отразяват състоянието на земеделските земи и съответно допустимостта на тяхното подпомагане. Не е допуснато нарушение на материалния закон, предвид следното: Съобразно чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП, кандидатите за подпомагане, които съгласно § 1, т. 18 от Допълнителни разпоредби на ЗПЗП са земеделски стопани и други физически или юридически лица, които могат да участват в схеми за подпомагане по Общата селскостопанска политика, подават заявление за подпомагане по образец. Относимата за случая редакция на разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 от ЗПЗП, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато: т. 4 кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40 или когато: т. 5 - за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. Противно на твърдяното от касатора, по делото не е налице нито едно доказателство в обратния смисъл, т. е. липсват основания на жалбоподателя да бъде оторизирана сума за подпомагане за процесните площи. В случая, с оглед на конкретния размер на наддеклариране 93% и съгласно чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията - законосъобразен е отказът на административния орган за отпускане на помощ по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и налагане санкции за бъдещ период. Следва да бъде посочено, че по делото е установено от вещото лице, че процесните площи са в състояние, което по нито един критерий не попада в понятието площи в добро земеделско състояние. Обосновано, с оглед на установените по делото факти, съдът е заключил, че декларираните от заявителя площи, макар и пасища, не са в такова състояние, за да се приеме, че са допустими за подпомагане. Следва да се отбележи, че и при извършените специализирани теренни проверки на физическите блокове, в които са заявените площи за подпомагане, както и от заключението по СТЕ се установява, че заявените парцели представляват предимно площи, които са ивици между блокове с обработваема земя или между обработваема земя и горска територия и на места са тесни до 7-9 м., като през тях преминават и полски пътища, обслужващи обработваемата земя. Изводите на съда са съобразени с безспорно установения по делото с експертизата факт, че в случая са налице посочените по-горе несъответствия между заявените за подпомагане и реално установените площи, и като такива недопустими за подпомагане. Неоснователни са доводите на касатора за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не били събрани всички относими доказателства. Видно от заключението на вещото лице е, че то се позовало на протоколите за извършени теренни проверки, както и на докладите на длъжностните лица. В тази връзка, жалбоподателят е имал възможност да поиска от съда откриване на процедура по чл. 193 ГПК и да оспори истинността на документите, с които е работило вещото лице. След като не го е сторил, правилно съда е кредитирал заключението на съдебно-техническата експертиза и обосновано е обсъдил всички доказателства по делото. Неоснователно в жалбата се твърди и че неправилно административният орган при издаване на оспорения акт се е позовал на извършени теренни проверки. Оторизирането на заявените за подпомагане площи се извършва след административна проверка чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Тази проверка представлява пространствено съпоставяне на данните от заявленията за подпомагане с данните от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). Този регистър се създава, поддържа и обновява от Министерството на земеделието и храните - чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП. По законовата делегация на чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП министърът на земеделието и храните определя с наредба условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на системите по ал. 2, в това число и системата за идентификация на земеделските парцели - чл. 30, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП. В изпълнение на тази делегация е приета Наредба № 105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г., в сила от 11.03.2014 г., данните в СИЗП за физическите блокове и специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" се обновяват ежегодно чрез дешифрация (дистанционно разчитане) на актуална цифрова ортофотокарта, изготвена чрез самолетно или сателитно заснемане или чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и на допустимата за подпомагане площ в тях. В чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г. е предвидено, че теренните проверки се извършват въз основа на заповед на министъра на земеделието и храните и не са проверки на място по смисъла на чл. 37 ЗПЗП. Резултатите от тях се отразяват в контролни доклади, които служат за обновяване на информацията в СИЗП. При тази подзаконова регламентация, настоящият състав намира, че за разглежданата кампания е било допустимо актуализиране на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" чрез извършване на теренни проверки. Този нормативен текст е отменен с решение № 1155 от 02.02.2015 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 10538/2014 г., но това решение има действие от датата на обнародването му в Д. вестник - чл. 194 от АПК. Решението е обнародвано в Д. вестник на 03.07.2015 г., бр. 50/2015 г. и от тази дата отмяната има действие. Видно от доказателствата по делото е, че тези теренни проверки са извършени при действието на разпоредбата на чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г. преди отмяна на израза "чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и допустимата за подпомагане площ в тях", поради което актуализацията на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" по този метод е бил допустим. Горното обосновава извод, че обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимата материалноправна уредба. Оттук следва, че е липсвало отменителното основание по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Не е налице и порокът на допуснати от административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението, предвид "неправилно кредитиране" на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза. Първо - защото по заключението на вещото лице, макар и оспорено от пълномощника на жалбоподателя, не са ангажирани други доказателства, които да го опровергаят. На следващо място, отново противно на твърдяното, съдът обосновано е съобразил решението си с него, поради това, че е компетентно и обективно изготвено, а и с оглед обстоятелството, че констатациите в него кореспондират на данните от извършените проверки. Решението на съда е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон и е обосновано, т. е. не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, основателно е своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника по касация, искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Поради това и касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ДФ "Земеделие" такова възнаграждение, в размер на 100 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,