Решение № 691 от 23.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2669/2008 г.

Решение № 691 от 23.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2669/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 218а и сл. ГПК (отм.) С решение № 239 от 12.12.2007 г. по гр.д. № 550/2007 г. на Софийски апелативен съд ответниците П. Д. Б. и "А" - Б. са осъдени солидарно на основание чл. 45 и чл. 49 ЗЗД да заплатят на ищцата Г. В. М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 500 лв. за инцидент, станал на 30.03.2005 г. в час по английски език, ведно с лихвите и разноски по делото от 118 лв. Ответниците са подали касационни жалби срещу решението на въззивния съд, като поддържат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон и искане за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. Ищцата оспорва жалбите като неоснователни. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: По делото е установено, че първият ответник П. Б. работи в А. у. като преподавател. На 30.03.2005 г. в час по английски език възникнал инцидент между него и ищцата Г по повод нейно закъснение и забележка от страна на ответника, при което той блъснал един чин, ч. него ударил ищцата по ръката, изгонил я от час и изхвърлил ключовете й. За претърпените от това му поведение вреди съдът присъдил по справедливост обезщетение на ищцата в размер на 1 500 лв. Прието е, че поведението на преподавателя е доказано от показанията на свидетелите- съкурсисти на ищцата и косвено от тези на св. Е, които са разговаряли с ответника непосредствено след инцидента, както и от показанията на бащата и брата на ищцата, също повикани веднага, които са ценени по реда на чл. 136 ГПК за евентуална заинтересованост. Действията на ответника са преценени като противоправни с оглед нарушаване на задълженията му като преподавател по чл. 129 от П. за прилагане на Закона за народната просвета, според който са забранени форми на физическо или психическо насилие. С оглед на тези данни е прието, че спрямо първия ответник са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 45 ЗЗД за непозволено увреждане, а с това се ангажира отговорността и на работодателя му- втория ответник по чл. 49 ЗЗД, като спрямо пострадалия двамата ответници отговарят солидарно. Неоснователно е оплакването за недопустимост на решението поради нередовна искова молба, тъй като преживяния стрес и физическото нараняване не са отделни състави на непозволеното увреждане, за да се предявяват два отделни иска, а изразяват вида на вредите, претърпени от ищцата и затова за тях правилно е присъдено едно общо обезщетение. Оплакванията за неправилност на решението също са неоснователни и следва да се оставят без уважение. Не е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната връзка с предмета на спора, подлежащ на изясняване, като е изложил обосновани съображения относно това кои доказателства приема за достоверни и на кои не дава вяра, показанията на разпитаните свидетели са съпоставени едни с други и с останалите доказателства по делото, като са съобразени констатираните противоречия и евентуалните основания за заинтересованост. Фактическите изводи на съда са изградени при спазване на процесуалните изисквания, гарантиращи разкриване на истината, поради което Върховният касационен съд не може да замести въззивния съд в тази дейност и да приеме други фактически положения. Изводите на въззивния съд са правилни и относно приложението на материалния закон- чл. 45 и чл. 49 ЗЗД, тъй като действията на преподавателя, извършени по повод възложената му от втория ответник работа ангажират отговорността и на двамата за репариране на вредите. С решението правилно е приложен и чл. 52 ЗЗД, тъй като обезщетението за неимуществени вреди е определено по справедливост и при съобразяване на всички обстоятелства, имащи значение за конкретизиране на вредите и съответстващото им обезщетение. Неоснователно е и становището, че следва да се признае съпричиняване от страна на пострадалата, извън конкретните обстоятелства, отчетени от въззивния съд. Последният е обсъдил подробно поведението на ищцата и е изложил обосновани аргументи защо не го квалифицира като съпричиняване, а като нормална реакция с оглед нейната възраст, конкретните обстоятелства и поведението на самия преподавател. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице касационни основания за отмяна на решението на въззивния съд и затова и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение