Решение № 4461 от 5.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10800/2017 г.

Решение № 4461 от 5.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10800/2017 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "С. - БГ 80" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Х. и ЕТ "Е. Р.-ЕМИ", гр. П., срещу решение № 1765/10.10.2016 г., постановено по адм. дело № 1136/2016 г. по описа на Административен съд-П., (поправено с решение № 1355/25.07.2017 г., след връщане от ВАС с определение по адм. дела № 12955/2016 г.), с което е отхвърлен иска на настоящите касатори с правно основание чл. 292 АПК, предявен срещу Началника на РДНСК-ЮЦР-П. - за признаване за установено, че не се дължи изпълнение на влязлата в сила заповед № ДК-02-ЮЦР-631/7.11.2011 г. на административния орган, за премахване на незаконен строеж. С доводи за незаконосъобразност на решението се иска неговата отмяна, с присъждане на разноски в касационното производство. Ответникът по касационната жалба - Началникът на РДНСК-ЮЦР-П., чрез юрк. Апостолова, оспорва жалбата, поддържа становище за нейната неоснователност по съображенията, изложени в писмения отговор, претендира юриконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението, като правилно, да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения: За да постанови горепосочения правен резултат, съдът е приел, че както новият режим за търпимост по § 127 ПЗР на ЗИДЗУТ, така и издаденото Удостоверение за търпимост на постройките "масивна второстепенна постройка и масивна плътна ограда" по този ред не съставляват факт по смисъла на чл. 292 АПК. Посочил е, че законодателната промяна от 26.11.2012 г. не се отнася до строежи, за които има влязла в сила заповед за премахването им, а и самата разпоредба не е факт с правопогасяващо или правоотлагащо действие спрямо изпълнението. В хода на съдебното производство е било установено, че строежът е изпълнен през 2006 г. и не попада в приложния обхват на § 127 ПЗР на ЗИДЗУТ. Решението е правилно. Съгласно нормата на чл. 292 АПК, задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание и то такива, сочещи на неизискуемост на дължимото изпълнение/изключване или погасяване/, разпоредено с влезлия в сила административен акт, който съставлява изпълнителното основание. В случая ищците са се позовали на законодателна промяна, с приемането на § 127 ПЗР на ЗИД ЗУТ и издадено по този ред от Гл. архитект на община-С., Удостоверение за търпимост от 18.07.2013 г., по отношение на което правилно и обосновано е прието, че не е факт по смисъла на чл. 292 АПК. То не сочи на неизискуемост на задължението за премахване на незаконния строеж, при безспорно установен с влязъл в сила административен акт незаконен строеж. Освен това, нормативно визираната относимост на удостоверението за търпимост е само и единствено в нотариалното охранително производство - за сключване на сделка за прехвърляне на собствеността върху строежа, то не е относимо към законосъобразността на изпълнителното основание /заповед за премахване на незаконния строеж/, поради нормативно въведеното задължение на органите на строителния контрол да изследват търпимостта на строежа в производството по издаването на акта и от съда, в хода на оспорването му. Узаконяването на незаконни строежи, по реда на § 127 ПЗР на ЗИДЗУТ /Дв. бр. 82/2012 г./, е приложимо след влизането на разпоредбата в сила - 26.11.2012 г., по отношение на незаконни строежи, за които няма издадени и влезли в сила заповеди за премахване до тази дата - 26.11.2012 г. С оглед тези съображения, касационни основания за отмяна на решението не са налице, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,