Решение № 187 от 16.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5772/2013 г.

Решение № 187 от 16.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5772/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. П. С. чрез пълномощник адв. А. К. срещу решение № 1356 от 21.06.13 г. по в. гр. дело № 815/13 г. на Варненския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 4573 от 13.11.12 г. и определение № 1149 от 22.01.13 г., постановени по гр. дело № 354/12 г. на IХ състав на Варненския районен съд и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, като повдигне спор за подсъдност между Районен съд - Варна и Административен съд - Варна. С определение № 186 от 6.02.14 г. на състав на IV г. о. на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос относно задължението на въззивния съд, с оглед фактите по делото и твърденията на ищеца, на които основава своето право, да даде правна квалификация на спорното материално право, като разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 45 от 20.04.10 г. по т. дело № 516/09 г. на ТК, 2-ро отд., постановено в производство по чл. 290 ГПК, за да определи действителното правно основание на спорното право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. Въззивната инстанция има аналогични задължения, тъй като съгласно указанията в т. 19 от ТР № 1/4.01.01 г. на ОСГК на ВКС нейната правораздавателна дейност е тъждествена с тази на първата инстанция, представлява нейно продължение и изисква извършване в същата последователност на всички процесуални действия, насочени към постановяване на решението по спора, в т. ч. и квалифициране на спорното право. В случай, че съдът възприеме различна от дадената в обжалваното първоинстанционно решение правна квалификация на предявения иск, той следва да реши спора в съответствие с действителното правно основание на исковата претенция. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като се иска неговата отмяна. Касаторът поддържа, че неправилно въззивният съд е квалифицирал иска по чл. 1, ал. 1, пр. 1 ЗОДОВ, вместо възприетата от първоинстанционния съд квалификация по чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД. Ответникът по касационната жалба А. "М." счита, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: За да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение, въззивният съд е изложил съображения, че Варненският районен съд неправилно е квалифицирал спорното материално право, като е приел, че отношенията между страните се уреждат съобразно правилата на непозволеното увреждане - чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, тъй като претендираните от ищеца вреди произтичат от незаконосъобразен акт на държавен орган и негови длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност и правното основание на предявения иск е чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Като е взел предвид разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ, съгласно която исковете по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се разглеждат по реда, установен в АПК, и факта, че делото е било прекратено пред Административен съд - гр. Варна, който е прекратил производството пред него и го е изпратил по подсъдност на Районен съд - Варна, е счел, че възникналият спор за подсъдност следва да бъде повдигнат от първоинстанционния съд, поради което делото му е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Правилно въззивният съд е квалифицирал спорното материално право по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. От изложените в исковата молба обстоятелства е видно, че се претендира обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения по договори за правна защита и съдействие, от установената по съдебен ред незаконосъобразност на актове /наказателни постановления/, издадени в резултат на дейност на административен орган - началника на М. В. Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Издаденото наказателно постановление не е административен акт, а юрисдикционен акт, но издателят му е административен орган, нямащ качеството на правозащитен орган, поради което и съгласно чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК, делото е подсъдно на Административен съд - гр. Варна. Въззивният съд обаче неправилно е приложил процесуалния закон, като е приел, че е възникнал спор за подсъдност, а не за подведомственост. Съгласно чл. 14, ал. 1 ГПК на съдилищата са подведомствени всички граждански спорове, а в случая административният характер на делото обуславя подведомствеността на административния съд. Правилно въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е разгледал непредявен иск по чл. 49 ЗЗД и е обезсилил първоинстанционното решение като недопустимо, но в нарушение на съдопроизводствените правила /чл. 14, чл. 15 и чл. 122 ГПК/ е върнал делото на първостепенния съд с указания да повдигне спор за подсъдност между Районен съд - гр. Варна и Административен съд - гр. Варна, вместо да го препрати по подведомственост на компетентния съд - Административен съд - гр. Варна. По изложените съображения настоящият състав на IV г. о. на ВКС намира, че на основание чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която делото е върнато на РС - Варна за повдигане на спор за подсъдност и вместо него следва да бъде постановено друго, с което делото да се изпрати на АС - Варна по подведомственост. В останалата обжалвана част решението следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховен касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение