Решение № 9617 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 851/2009 г.
ВАСII отделение14.07.2009 г.докладчик Таня Радкова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение№ 117/24.11.2008 г. по адм. д. № 198/2008 г. на Административен съд гр. Видин в частта, с която е отхвърлена жалбата на Николай Андреев Тошев срещу заповед № ДК-02-ВД-10/23.06.2008 г. на началника на РДНСК-Варна за премахване на незаконен строеж досежно "реконструкция на съществуващо мазе и предверие към него" и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед № ДК-02-ВД-10/23.06.2008 г. на началника на РДНСК-Варна в частта, с която е постановено премахване на незаконен строеж досежно "реконструкция на съществуващо мазе и предверие към него" в УПИ ХV-2085, кв. 18, по плана на гр. Видин. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 9617 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 851/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Николай Андреев Тошев чрез неговия процесуален представител срещу решение № 117/24.11.2008 г. по адм. д. № 198/2008 г. на Административен съд гр. Видин в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу заповед за премахване на незаконен строеж досежно "реконструкция на съществуващо мазе и предверие към него". Счита обжалваната в тази част заповед за неправилна и претендира отмяната й. Ответникът по касационната жалба - началникът на РДНСК-Видин чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на жалбата, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-02-ВД-10/23.06.2008 г. на началника на РДНСК-Варна, с която на основание чл. 225, 2, ал. 2 ЗУТ му е наредено да премахне незаконен строеж, представляващ "реконструкция на съществуващо мазе и предверие към него и надстрояване на предверието". С решението си съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е неправилно в обжалваната му част поради следното: Квалифицираното от административния орган като незаконен строеж е осъществено през 2001 г. От заключението на вещото лице се установява, че мазето и предверието към него са изпълнени през 1967 г. В този смисъл е и декларацията на праводателя на жалбоподателя. Като незаконен строеж по смисъла на закона според вещото лице може да се приеме само извършената надстройка над предверието. Извършеното по отношение на мазето и предверието следва да се квалифицира като текущ ремонт- без да се засяга реконструкцията на сградата, без да се премахват съществуващи зидове, без направени отвори в тях, според вещото лица. Поради това не може да се определено като основен ремонт, респективно като строеж. С оглед установения от вещото лице характер на строителството, същото не може да се квалифицира като реконструкция на мазе и предверие. Напротив, по същността си не представлява строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 ДРЗУТ, тъй като е текущ ремонт, за извършването на който не са необходими строителни книжа. Поради това заповедта е обоснована с факти, с които не са елемент от състава на приложимата правна норма на чл. 225, ал. 2, т. 2 във връзка с пар. 5, т. 38 ДРЗУТ. Липсата на тези предпоставки елиминира правната последица на премахването на строежа като незаконен. Като е приел оспорения акт в обжалваната му с касационната жалба част за валиден и законосъобразен такъв, съдът неправилно е приложил материалния закон. В обжалваната част решението следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго в смисъл на отмяната на административния акт. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение