Решение № 31 от 11.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 605/2009 г.

Решение № 31 от 11.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 605/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ивета Анадолска Производството е образувано по жалба на частните обвинители и граждански ищци Н. и П. К. и Б. К. В. против въззивно решение № 269/2.07.2009 г., по в. н. о. х. д. № 296/2009 г. на Софийски апелативен съд В касационната жалба, поддържана и в съдебно заседание, като основание за проверка на въззивното решение, е посочена процесуална и материална незаконосъобразност, свързани с явната несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода. Отправено е искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция за увеличаване размера на наказанието лишаване от свобода и отмяна приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Гражданският ищец Б. К. В., с писмена молба и чрез повереника заявява, че оттегля предявения от нея граждански иск. Подсъдимият лично и чрез защитника си изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата. Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С атакувания съдебен акт, е изменена присъда № 88 от 9.03.2009 г., постановена по н. о. х. д. № 545/09 г. на Софийски градски съд, досежно начина на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, с приложение института на "условното осъждане". С първоинстанционната присъда е признат за виновен и осъден подсъдимия А. Г. Н. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, пр. III-то, б"б", пр. I-во НК и му е наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК - две години лишаване от свобода, при първоначален "общ" режим на изтърпяване и лишаване от право да управлява МПС за срок от три години. Предявеният от Н. и П. К. граждански иск е уважен за сумата от по 100 000 лв. за всеки един от тях, а на Б. В. за сумата от 60 000 лв., суми представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, в резултат на деянието. Жалбата на частните обвинители е основателна. Съдебното производство е проведено по диференцираната процедура по глава 27 НПК. Изложени са в достатъчен обем съображения за установената по категоричен и несъмнен начин съпричастност на Н. към инкриминираното деяние, извод, изграден въз основа на неговото самопризнание, подкрепеното от останалия доказателствен материал - показанията на свидетелите Б. В., К. Д., Б., съдебно-медицинската и автотехническа експертизи. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, с акцент върху приложението на чл. 66, ал. 1 НК, намира опора в доказателствената съвкупност. Приложимостта на чл. 55 НК при индивидуализиране на наказанието, следва ex lege и размерът на санкцията е справедливо определен. Наказанието е не само съответното възмездие за извършеното престъпление, но и средство за постигане на посочените в закона цели. Не могат да бъдат възприети изтъкнатите от Софийски градски съд съображения за доминиращото значение на генералната превенция, при приоритетното значение, което законът отдава на личната такава. Но, за да се приложи институтът на "условното осъждане", следва да бъде направена констатация, че по този начин може да се въздейства предупредително и възпитателно и върху другите членове на обществото, нещо което липсва в анализа на въззивната инстанция. Вън от вниманието на съда са останали обстоятелства, съдържащи се в поведението на самия подсъдим преди причиняване на пътнотранспортното произшествие, по време на самото произшествие и настъпилия тежък съставомерен резултат. Грубото погазване на правилата за движение по пътищата и безразсъдното поведение на подсъдимия, не сочат на ниска степен на лична обществена опасност. Не е получил отговор въпросът, дали се явява обществено оправдано и целесъобразно за действителното поправяне на дееца, той да не изтърпи ефективно наложеното му наказание и че с "условното осъждане" може да се въздейства възпитателно и върху останалите членове на обществото. Не е извършена съпоставка с нуждите на генералната превенция, а тя също е цел на наказанието, пренебрегната е диалектическата връзка между тях, при която индивидуалната превенция трябва да се разглежда като средство за осъществяване на общата. За това, настоящият съдебен състав счита за незаконосъобразни изводите на въззивната инстанция, по отношение начина на изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода. Твърде схематично са анализирани двата аспекта на превантивното въздействие на определеното наказание. С оглед високата лична степен на обществена опасност на дееца и изключително високата на деянието, неправилно е преценено, че за постигане целите на наказанието в личен и обществен план, то не следва да бъде изтърпяно ефективно. Добрите характеристични данни и трудова ангажираност не намалят личната обществена опасност на дееца и неговото превъзпитание и поправяне може да бъде постигнато, без откъсването му от естествената семейна и социална среда. В съдебно заседание пред настоящата инстанция гражданският ищец Б. В., на основание чл. 232 ГПК е депозирала писмена молба, със заявление, че оттегля предявеният от нея граждански иск срещу подсъдимия. Последният е заявил съгласието си с това оттегляне, необходимо предвид обстоятелството, че процесуалното действие е след приключване на първото по делото заседание по смисъла на ГПК. Несъстоятелен е доводът на молителката, че в нарушение на чл. 82, ал. 2 НПК е конституирана като граждански ищец в настоящето производство, предвид предявяването на иска по ГПК, защото липсват каквито и да било доказателства в тази насока. С оглед изразената позиция на страната, въззивното решение в тази му част подлежи на отмяна, а производството-на прекратяване. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че жалбата на частните обвинители, като основателна, следва да бъде уважена, а въззивният съдебен акт - подлежи на отмяна и делото на връщане на Софийски апелативен съд за ново разглеждане, в частта, относно начина на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. При новото разглеждане на делото, е необходимо да се съобразят принципните положения, залегнали в решение № 37/9.06.1983 г. на ОСНК - "при решаване на въпроса за отлагане изпълнението на наложеното наказание по реда на чл. 66 НК, съдът трябва да има предвид не само личните качества на подсъдимия, но и конкретната обществена опасност на престъплението и дали с отлагане на наказанието биха се постигнали целите, посочени в чл. 36 НК". Действително указанията на касационната инстанция, относно определяне на наказанието и начина му на изтърпяване, в случаите, когато се отнасят до фактическите обстоятелства, въз основа на които са решени тези въпроси, не са задължителни за съда по същество. Но при опорочения оценъчен процес на фактическите положения, свързани с индивидуализация на наказанието, ВКС намира, че следва да бъдат съобразени изтъкнатите по-горе доводи за съвкупен анализ и се определи на подсъдимия съответно наказание, за постигане на целите му в личен и обществен план. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение