Решение № 132 от 26.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4849/2007 г.

Решение № 132 от 26.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4849/2007 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Обжалвано е въззивното решение на Б. окръжен съд, постановено под № 801 на 4.06.2007 г. по в. гр. дело № 885/2006 г. в частта, с която е оставено в сила решение № 349 от 28.07.2006 г. по гр. дело № 402/2005 г. на Р. районен съд за допускане делба на следните недвижими имоти, находящи се в землището на гр. Б. ливада с площ от 1.391 дка, находяща се в м."Г", VIII категория, заснета като имот № 0* ливада с площ от 3.023 дка, находяща се в м."М", VII категория, заснета като имот № 1* ливада с площ 1.431 дка, находяща се в м. "Ш", V категория, заснета като имот № 1* нива с площ от 3.177 дка, находяща се в м. "Г", заснета като имот № 1* нива с площ 1.796 дка, находяща се в м."Г" V категория, заснета като имот № 1* и овощна градина с площ от 1.329 дка, находяща се в м. "Ш", VII категория, заснета като имот № 152017. Недоволни от въззивното решение са касаторите(ответници по спора) Р. Т. Ц. и А. Х. Ц., двете от гр. Б., които го обжалват в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) като считат, че е недопустимо, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и е необосновано. Твърдят, че делбата е извършена без участие на трима от наследниците на И. Д. Ц., починал на 6.04.2006 г., при което не е обсъдено представеното удостоверение за наследници на Д. П. Ц. с оглед последиците по чл. 75, ал. 2 ЗН и не е съобразена изтеклата десетгодишна давност в полза на прекия им наследодател Х. относно посочените земеделски имоти. Процесуалният представител адвокат М от САК поддържа жалбата на А. Х. Ц. и по съображения в писмена защита. От ответниците по касация (ищци по спора) Е. Д. В. и И. Д. Ц., двамата от гр. Б., представлявани от адвокат Б от АК Б. е постъпил отговор по чл. 218г ГПК (отм.), в който се заявява становище за неоснователност на жалбата. Претендират за направените по делото разноски. Процесуалният представител на Е. Д. В. и С. И. Ц. адвокат Б поддържа оспорването и по съображения, изложени в писмена защита. Ответникът по касация (ответник по спора) Л. Х. П. от гр. Б. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените оплаквания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че в производството са конституирани всички наследници на общия наследодател Д, а с оглед незавършилата процедура по възстановяването на земеделските земи към 10.11.1994 г., когато е съставен протокол за разпределение на ползване (а не е извършена доброволна делба) придобивна давност би започнала да тече едва след окончателното им възстановяване през 2005 г. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано. Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. При посоченото процесуално поведение на страните(касатори) и с оглед правилно разпределената доказателствена тежест законосъобразно решаващият съд е приел, че е налице съсобственост между страните върху процесните земеделски земи като е съобразил равнопоставеността на страните в производството за делба. Показанията на разпитаните свидетели са кредитирани при отчитане изискването на чл. 136 ГПК (отм.). Сънаследникът, който сам ползва имота е владелец само на своята идеална част, а е държател на идеалните части на сънаследниците, затова за да се приеме, че той владее само за себе си цялата вещ е необходимо да обективира промененото отношение като извърши действия, които да достигнат до знанието на сънаследниците и да не оставят съмнение за новото субективно отношение към вещта. Въззивният съд не е контролноотменителна инстанция, която в дейността си се ръководи от отменителни основания. След като рамките на материалноправния спор са били определени п ред първоинстанционния съд от исковата молба и с оглед пределите на въззивната жалба, въззивният съд прави самостоятелните си изводи по съществото на спора, без да се съобразява с решаващата дейност на първата инстанция и по-специално с конкретните основания за порочност на нейните фактически и правни констатации, посочени в жалбата. Отчетено е, че с оглед незавършеността на земеделската реституция към 1994 г. поради липса на пълна индивидуализация на процесните ниви окончателно възстановяване е станало през 2005 г., от който момент може да се говори за легитимация на страните, а към смъртта на Х. Д. Ц. на 5.07.2004 г. няма данни да е изтекла 10-годишна давност, респ. 5-годишна такава и да е налице присъединяване на владение. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивният съд потвърди. Разноски не се присъждат с оглед фазата по допускане на делбата. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, хип. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение