Решение № 11582 от 15.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3443/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалбата на Столичен общински съвет чрез юрисконсулт Гошева срещу Решение 7314/ 16.12.2020г., постановено по адм. дело 11812/ 2019г. на Административен съд София-град, с което е отменена точка 1.10 от раздел III на Приложение 8г към Глава 2 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община разпоредба, приета с Решение на Столичен общински съвет 64 по Протокол 6 от 05.02.2008 г., изменена с Решение 313 по Протокол 19 от 28.06.2012 г. Въведено е касационното основание по чл.209, т. 3, предл. 1 - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, аргуменитрано с довод, че приложение 8г към Глава 2 от наредбата е прието при действието на чл. 63, ал. 3 от Закона за горите от 1997 г., отменен ДВ бр. 19/ 08.03.2011 г. Касаторът акцентира върху липсата в Закона за горите, обнародван в ДВ бр. 19/ 08.03.2011 г., на разпоредба, идентична с тази на чл. 63, ал. 3 от отменения закон, която да въвежда такси за ползване на недървесни горски продукти от горски територии общинска собственост. С анализ на разпоредбите на чл. 120, ал. 3 вр. ал. 1 от Закона за горите и чл. 81 от Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии държавна и общинска собственост и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти във връзка с чл. 119, ал. 2 от Закона за горите обосновава заключение, че доколкото приетите с т.1.10 цитираното приложение на наредбата такси се основават на Закона за горите, те са приложими само при ползване на недървесни горски продукти, когато това представлява стопанска дейност. Искането е за отмяна на решението и за отхвърляне на жалбата срещу оспорените разпоредби. Ответникът, М. Попов, чрез адв. Дацев, в подробен писмен отговор на касационната жалба оспорва основателността й с аргумент, че предложеното от Столичен общински съвет тълкуване противоречи на буквалния прочит на нормативния текст. Подчертава, че уредбата в подзаконовия акт е всякога вторична в изпълнение или по прилагане на закона. Предлаганият от касатора способ за тълкуване е прекомерно усложнен, като включва историческо, систематично тълкуване и тълкуване по аргумент за обратното на нормативни актове от последните 10 години. Нормите, въвеждащи тежест за адресатите си, следва да бъдат, ясни, конкретни и разбираеми. Без да оспорва, че по силата на чл. 192а, изр. 1 от АПК компетентността на органа се преценява към момента на издаване на акта, акцентира върху второто изречение на нормата съответствието на нормативния акт със закона се преценява към момента за постановяване на съдебното решение, а към цитираната дата не съществува правна норма, предвиждаща в полза на Столичния общински съвет правомощие да определя такса за събиране на гъби. Позовава се на фактическия извод на първоинстанционния съд, че актуалната редакция на оспорените разпоредби е приета с Протокол 19 от заседанието на СтОС, проведено на 28.06.2012 г. към цитираната дата общинският съвет не е имал компетентност да въвежда такса по силата на действащия и понастоящем Закон за горите. Специфичното в случая е, че по силата на § 38, ал. 1 от Заключителните разпоредби на Закона за горите /обн. ДВ бр. 19/ 08.03.2011 г./ издадените въз основа на отменения Закон за горите подзаконови нормативни актове се прилагат, доколкото не противоречат на закона, така и чл. 13, ал. 2 от ЗНА. Новият закон е изоставил уредбата, която се е съдържала в стария. Независимо от това Столичен общински съвет счита оспорените разпоредби от Наредбата за приложимо право, а щом те се прилагат като правни норми, тяхното оспорване без ограничение във времето е допустимо. По тези съображения ответникът отправя искане решението на АССГ да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноски за касационната инстанция съобразно чл. 38, ал 1, т. 3 ЗАдв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл.220 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Първоинстанционното съдебно производство пред АССГ е образувано по жалбата на М. Попов срещу точка 1.10 от раздел III на Приложение 8г към Глава 2 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община /накратко НОАМТЦУПСО/, приета с Решение 64 по Протокол 6 от 05.02.2008 г., изм. - Решение 313 по Протокол 19 от 28.06.2012 г. и регламентираща, че за ползвания от горите и земите от горски територии общинска собственост и за административно-технически услуги, относно горски територии собственост на Столична община се събират такси, съгласно Приложение 8г. Оспорената 1.10 от раздел III на Приложение 8г определя такси за добив на гъби от горски територии общинска собственост и извън тях, собственост на Столична община, както следва: смърчулка - 0,48 лв./кг., пачи крак - 0,34 лв./кг., манатарка - 0,26 лв./кг., сиво-жълт пачи крак - 0,12 лв./кг., рижика, челядинка - 0,07 лв./кг., масловка - 0,04 лв./кг., златист пачи крак - 0,12 лв./кг., тръбенка - 0,12 лв./кг., други - 0,07 лв./кг. Според задължителните за тази инстанция фактически установявания на АССГ М. Попов е с постоянен адрес в гр. София и адресат на задълженията, предвидени в НОАМТЦУПСО, производството по приемането на която е образувано въз основа на доклад с вх. 9300 311/ 04.09.2006 г. на кмета на Столична община, разгледан на заседания на Постоянната комисия по местно самоуправление и нормативна уредба, както и от Постоянната комисия по бюджет, финанси и общинска собственост. На 93-то заседание на СтОС, проведено на 03.11.2006 г., обсъждането на доклада е сторено по т. 8 от дневния ред. В съответствие с чл. 10, ал. 2 от ПОДСОС е прието решение 894, а тексът на Наредбата е удостоверен с подписа на председателя на Столичния общински съвет чл. 78, ал. 1, т. 2 АПК и чл. 34, т. 3 от Закона за нормативните актове. Оспорените от М. Попов правни норми са приети с Решение 64 по Протокол 6 от 05.02.2008 г. на Столичния общински съвет, с което е изменена и Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община и са изменени с Решение 313 по Протокол 19 от 28.06.2012 г. след съгласуване с постоянните комисии по местно самоуправление и нормативна уредба; по опазване на околната среда, земеделие и гори; по стопанска политика и обществена собственост; по финанси и бюджет; по устройство на територията и жилищна политика. При горната фактическа обстановка АССГ е приел, че М. Попов е адресат на нормите, уреждащи обществени отношения с местно значение, свързани с определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община. Разпоредбите на т.1.10 от раздел III на Приложение 8г към глава 2 на Наредбата не са били предмет на оспорване до момента на образуване на производството пред АССГ. Съдът е разгледал фактическия състав по приемането на подзаконовия нормативен акт и е заключил, че не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. За да отмени оспорената част от наредбата, съставът на АССГ е формирал извод, че дадената с нея уредба не е съобразена с материалния закон чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от Закона за горите. Според съда с разпоредбите на т.1.10 от раздел III на приложение 8г към глава 2 на Наредбата е въведено възмездно ползване на посочените в същите конкретни видове горски гъби, което противоречи на изключението, предвидено в чл. 119, ал. 2 от Закона за горите, определящ, че ползването на гъби, горски плодове, лечебни и ароматни растения или части от тях от горски територии, когато не представлява стопанска дейност, се извършва безвъзмездно и свободно. Оспореният съдебен акт е валиден, допустим и правилен. Правото на съдебно оспорване на М. Попов е съществувало и е надлежно упражнено /чл. 186, ал. 1 от АПК/, поради което е възникнало правомощието на съда да реши отнесения пред него правен спор и заключителният му акт е допустим. Мотивите на първостепенния съд относно процесуалната законосъобразност на Надредбата и оспорените норми се споделят от касационния съдебен състав, поради което препраща към тях чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. В чл. 60 от Конституцията на Република България е прогласен принципът за законоустановеност на задълженията за данъци и такси. Компетентността на общинските съвети за вторична уредба на местни такси е сведена до определянето на размера им по ред, установен със закон /чл. 141, ал. 4 КРБ/. Видовете местни такси са дефинирани в чл. 6, ал. 1 б. а и от ЗМДТ, а според б.к на цитираната разпоредба общините събират други местни такси, определени със закон. Първичната уредба на ползването на дървесината и недървесни горски продукти се съдържа в Закона за горите. Към датата на приемане на оспорените разпоредби от НОАМТЦУПСО - 05.02.2008 г. - в сила е Законът за горите, обн. ДВ. бр.125 от 29 декември 1997г., отм. ДВ. бр.19 от 8 март 2011г., в чл. 63, ал. 3 от който е предвидено, че страничните ползвания, когато представляват стопанска дейност, се извършват при условията и по реда, указани в писмено позволително. Позволителните за общински и държавни гори се издават след заплащане на такси. Размерът на таксите за страничните ползвания, добити от гори общинска собственост, се определят от общинските съвети в размер не по-малък от размера, определен с тарифа на Министерския съвет за ползванията от държавния горски фонд. Страничните ползвания по смисъла на този понастоящем отменен закон са дефинирани в чл. 63, ал. 1: ползванията от горите и земите от горския фонд, като добив на смола, борина, сено, листников фураж, лико, кори, семена, събиране на гъби, горски плодове, други растения и части от тях, улов на животни, които не са дивеч, паша на селскостопански животни, пчеларство и други, без ползване на дървесина. Следователно като вид местна такса тази за събиране на гъби, представляващоо странично ползване на горските територии е определена с разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от Закона за горите /отменен/. Към датата, на която от Столичния общински съвет са приети измененията в размера на местните такси по т.1.10 от Приложение 8г към глава 2 от Наредбата в сила е действащият понастоящем /обн. ДВ, бр. 19 от 08.03.2011 г./ Закон за горите, уреждащ в глава Пета ползването на дървесината и недървесните горски продукти. Така според чл. 117, ал. 1 ЗГ ползването на недървесни горски продукти е добивът на смола, борина, сено, кори, лико, семена, гъби, лечебни и ароматни растения или части от тях, лишеи, мъхове, горски плодове, зеленина, коледни елхи, листников фураж, улов на животни, които не са дивеч, както и разпореждането с тях. Принципът по чл. 117, ал. 2 ЗГ е, че ползването на недървесни горски продукти, когато представлява стопанска дейност, се извършва само ако това е предвидено в утвърдения горскостопански план. В съответствие с това в чл. 119, ал. 2 ЗГ е предвидено, че ползването на гъби, горски плодове, лечебни и ароматни растения или части от тях от горските територии, когато не представлява стопанска дейност, се извършва безвъзмездно и свободно. Уредбата на ползването на недървесните горски продукти се съдържа в глава Пета, раздел II от Закона за горите чл. 117 чл. 122. Две са разпоредбите, относими към добива на недървесни горски продукти от горски територии общинска собственост. Първата е чл. 120, ал. 3 от ЗГ, предвиждаща, че добивът и разпореждането с недървесни горски продукти от горски територии общинска собственост, се извършват по начините, определени в ал. 1 /те са три възлагане на добива и продажбата на продуктите в сурово или преработено състояние, предоставяне под наем на определени горски територии и чрез издаване на позволително за ползване на недървесни горски продукти/, след решение на общинския съвет. Втората относима към разглеждания случай разпоредба е тази на чл. 120, ал. 5 ЗГ, според която ползването на недървесни горски продукти от горсикте територии държавна и общинска собственост, по чл. 120, ал. 1 т. 1 и т. 3, се извършва по реда на наредбата по чл. 95, ал. 1 от същия закон. Изложената регламентация сочи, че действащият понастоящем Закон за горите не съдържа дефиниране на вид местна такса като предвидената в НОАМТЦУПСО. По изложените съображения правилно първоинстанционният съд при проверката по чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 196 АПК и след преценка по чл. 192а, изр. 2 АПК е възприел противоречието между оспорените разпоредби и тази на чл. 119, ал.2 ЗГ като основание за незаконосъобразност на подзаконовия административен акт от категорията на тези по чл. 146, т. 4 АПК. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски, заявена своевременно пред настоящия съд. Столична община следва да бъде осъдена да заплати на адв. Ю. Дацев 500 /пестотин/ лв. на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал.1, т.3 ЗАдв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение