Решение № 765 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9298/2011 г.

Решение № 765 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9298/2011 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Председателя на Общински съвет - Варна, против решение № 1135/12.05.2011 г., постановено по адм. дело № 3376/2010 г. на Административен съд - Варна, с което, по жалба от "Наба Ийстгруп" ООД, гр. Варна, представлявано от управителя Недялка Балачева, е отменено като незаконосъобразно решение № 2548-17, взето по Протокол № 25/28,29.07.2010 г. на Общински съвет - Варна, с което е одобрен ПУР-ПРЗ на ж. к. "Вл. Варненчик", II-ри м. р-н - Варна, в частта относно имоти с идентификатори 825, 826 и 827 и е изпратена преписката на административния орган за преработване и одобряване на плана, в частта, засягаща трите имота, при съобразяване с дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдебният акт се счита неправилен, претендира се отмяната му, като неконкретизирано и бланкетно се сочи, че в правомощията на административния орган е да вземе решение относно най-целесъобразния начин за прилагане на ПУП и икономично осъществимите предвиждания не плана. Преценката дали УПИ VI-826 е равностоен на неурегулираните имоти 826 и 827 е на административния орган, одобряващ проекта, поради което и в съдебното производство би следвало да се обсъди СТЕ, а не да се приема, че такава не е направена. В съдебното заседание касационният жалбоподател не изпраща представител. Ответната страна - "Наба Ийстгруп" ООД, не се представлява, постъпила е писмена защита, с искане решението да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Процесното решение на ОбС - Варна е издадено на основание чл. 16, ал. 1 ЗУТ. Както от графичния материал, така и от заключението на вещото лице по делото се установява, че част от площта на имот 826 (собственост на дружеството), се отнема за озеленяване и улица, друга част се отнема и придава към площта на имот 825 и по този начин се образува УПИ VII-825, друга част от имот 826 се обединява с имот 827 и се формира УПИ VI-826, а имот 827 в новия план не съществува. Освен това, не е спорно, но следва да бъде съобразено и че през трите имота преминава трасето на Харамийския водопровод, сервитутите на който налагат ограничения в застрояването, а общо от площта на имот 826 се отнемат 229 кв. м, или 24.8 %, като не става ясно УПИ VI-826 равностоен на кой от двата неурегулирани имота (826 или 827) се явява. Липсва и решение на комисия по чл. 210 ЗУТ, с което тази неяснота и по отношение на трите засегнати имота се засилва. При тези, най-общо посочени данни досежно разработката, съдът е направил правилни и обосновани изводи за незаконосъобразност на решението в оспорената му част, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. С основание е отчел нарушаване на императивното кумулативно условие на ал. 4 на чл. 16 ЗУТ, за определяне на равностоен урегулиран имот за всеки собственик, а от предвиждането досежно имота на дружеството се налага изводът, че за имот 826 не е определен равностоен УПИ. Самата жалба не сочи конкретни оплаквания за изложените в съдебния акт задълбочени и подробни съображения, изведени от точна преценка на доказателствата, включително и заключение на експерт, прецизирано в спорните му моменти. Дадените от съда указания са детайлни по отношение на констатираните несъответствия, затова и решението следва да се остави в сила. Доводът на касатора, че преценката относно най-целесъобразния и икономичен начин за прилагане на ПУП, е в правомощието на административния орган е несъстоятелен - тази преценка именно е предмет на съдебния контрол, след като самият закон изисква, при отнемане на площи, равностойно обезщетяване. Определя го и чл. 17, ал. 5 от Конституцията на РБ - принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди, може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение. Разноски за тази инстанция не са доказани, въпреки че е направено искане, затова и не се присъждат - договор за правна помощ не е приложен нито към възражението по жалбата, нито с писмената защита. С оглед изложените съображения, при липса на касационни основания за отмяна на решението, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,