Решение № 1586 от 5.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4876/2008 г.

Решение № 1586 от 5.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4876/2008 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството по делото е образувано по касационна жалба на ЕТ "Ивайло Борисов-2002" със седалище и адрес на управление: гр. София, район "Илинден", ж. к. "Св. Троица", бл. 375, вх. "Д", ет. 2, ап. 91, представлявано от Ивайло Иванов Борисов - управител и собственик на фирмата, срещу решение от 13.12.2007 г. по адм. д. № 728 от 2006 г. на Пловдивския окръжен съд. В жалбата се излагат съображения за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Ответникът по касационната жалба - кметът на община Пловдив, не взима отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди оплакванията в жалбата, констатира, че тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото по-горе решение окръжният съд е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед № ОА-894 от 2.05.2006 г. на кмета на община Пловдив. С нея на основание по чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е било постановено изземване на имот - частна общинска собственост, от ЕТ "Ивайло Борисов-2002". Съображенията за това са били, че между страните липсвал сключен наемен договор, имащ за предмет този имот, тъй като съществуващият такъв е бил прекратен. Направен е извод, че жалбоподателят държал същия без правно основание. Развити са съображения, че административният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия по чл. 65 от Закона за общинската собственост. Така приетото е законосъобразно. Изложените мотиви за наличие на условия за издаване на заповед за изземване се споделят напълно от Върховния административен съд - трето отделение. По силата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС заповеди за изземване се издават при кумулативното наличие на следните предпоставки: да се касае за общински имот и същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. В настоящия случай всичките тези изисквания са били налице. Това е така, защото между страните е имало сключен наемен договор за общинския имот, който е бил прекратен с писмо № 94-00-12699 от 4.04.2004 г., изпратено във връзка с изпълнение на изискването на § 7 от ПЗР на ЗОС. Възражението, че това уведомление не било стигнало да наемателя, е голословно. Това е така, защото то е било адресирано до и узнато от СД "Ню шанс-Николов и сие", което обаче е било прехвърлено на жалбоподателя с нотариална заверка на подписите при условията на ТЗ. Неоснователно е и второто твърдение, развито в касационната жалба, че сключеният договор бил безсрочен поради липса на срок, определен в него. Тава е така, защото по силата на посочения по-горе § 7 от ПЗР на ЗОС договорите за наем, сключени по установения ред до 1 юни 1996 г., чийто срок не е изтекъл, запазват действието си до края на договорения срок, но за не повече от три години от влизането в сила на този закон. При установената фактическа обстановка по делото явно са били налице основанията по чл. 65 от ЗДС за издаване на заповедта от кмета на общината, тъй като не е съществувало правно основание, на което жалбоподателят е държал имота - договор за наем. Това е така, защото срокът по § 7 от ПЗР на ЗОС се отнася само до договорите със срок. Действително, безсрочният наемен договор не може да бъде прекратен по силата на закона. Това може да бъде направено само при настъпване на изчерпателно изброените в чл. 46 ЗОС хипотези, което е било сторено с отправеното едномесечно предизвестие от наемодателя до наемателя. Като е достигнал до същия извод, окръжният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден и изложеното, Върховният административен съд - трето отделение,