Решение № 11463 от 6.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5162/2009 г.

Решение № 11463 от 6.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5162/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Производството е образувано по касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите (Д"ОУИ") против Решение № 68/24.02.09 г. по адм. д. 528/08 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с допусната поправка на очевидна фактическа грешка в него с Решение № 87/20.03.09 г. С обжалваното решение отменен Ревизионен акт (РА) № 657/10.04.08 г., издаден от главен инспектор по приходите в Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) - Габрово, потвърден в оспорената част с Решение № 236/23.06.08 г. на Д"ОУИ". Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и при съществени процесуални нарушения - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение по много подробни съображения в подкрепа на становището за законосъобразност на РА, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът "Петрургия" АД изразява становище да бъде оставена без уважение жалбата. Не претендира разноски и не са представени писмени бележки, цитирани в молба от 15.09.2009 г. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна. С обжалваното Решение № 68/24.02.09 г. по адм. д. 528/08 г. по описа на АС - Велико Търново, с допусната поправка на очевидна фактическа грешка в него с Решение № 87/20.03.09 г., е отменен РА № 657/10.04.08 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Габрово, потвърден в оспорената част с Решение № 236/23.06.08 г. на Д "ОУИ", с която на дружеството не е признато извършено от него намаление на финансовия резултат за 2003 г. на основание чл. 23, ал. 3, т. 3 от ЗКПО (отм.) в размер на 647 649, 90 лв. и в резултат на това са определени данъчни задължения корпоративен данък за довнасяне в размер на 145 588, 21 лв. и лихви в размер на 77 822, 94 лв. За да отмени обжалваната част от РА административният съд е приел, че РА е действителен данъчен акт, но при постановяването му данъчните органи са допуснали нарушение на материалния закон. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора като на практика страните на са спорили относно осъществените факти, а само относно тяхното правно значение и отражение върху данъчното облагане на дружеството. В този смисъл е и преценката на доказателствата, включително и заключението на вещото лице Добрева, осъществена от АС - Велико Търново при мотивиране на направените правни изводи въз основа на установените от доказателствата факти. Решаващият съд е приел, че през 2003 г. "Петрургия" АД без основание е извършило обезценка на притежаваните от дружеството акции, което представлява фундаментална грешка и законосъобразно тя е поправена по реда на чл. 75 от ЗКПО през 2007 г. В резултат от тези действия на дружеството за финансовата 2003 г. не е налице отрицателна величина на финансовия резултат и е законосъобразно извършеното в този период намаление по чл. 23, ал. 3, т. 3 от ЗКПО(отм.), което не е признато от данъчните органи в РА поради приложено ограничението по чл. 24, ал. 2 от ЗКПО (отм.). Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Безспорно е установено, че по принцип през 2003 г. "Петрургия" АД е осъществило сделка с акции на публично дружество като реализираната положителна разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на тези акции е в размер на 647 650 лв. Тази сума е включена в годишната данъчна декларация (ГДД) на дружеството в намаление при формиране на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 3, т. 3 от ЗКПО (отм.). Според първоначално подадената ГДД за 2003 г. дружеството е приключило периода с отрицателен финансов резултат след данъчното преобразуване, а именно загуба в размер на 364 лв. Този финансов резултат е формиран при вземане на предвид и счетоводното отразяване на Решение по Протокол от 15.01.04 г. на съвета на директорите на "Петрургия" АД за обезценка на притежавани от дружеството акции от капитала на "Север Холдинг" АД и "Техномагс" АД чрез осчетоводяване на разходи в размер на 1 207 355, 40 лв. Това решение на съвета на директорите от 15.01.04 г. е отменено с решение по Протокол от 14.11.07 г. на съвета на директорите на дружеството, като решението за отмяна на решението за обезценка е намерило отражение в ГДД за 2007 г. при спазване на процедурата по чл. 75 от ЗКПО. Касационната инстанция намира за правилни изводите на АС - Велико Търново, че Решението от 15.01.04 г. не е обосновано на обективни предпоставки, поради което извършената обезценка отговаря на критериите по НСС 8 за допусната фундаментална грешка. В този смисъл възражението в касационната жалба за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице, което е прието без оспорване в присъствието на процесуални представители на двете страни в съдебно заседание на 9.02.09 г., поради което не е допуснато процесуално нарушение при преценка доказателствата по делото. Касационната инстанция намира, че при извършване на обезценката на акциите през 2003 г. не са спазени правилата на НСС 36 "Обезценка на активи", действащ за периода, защото към този момент не са установени по категоричен и несъмнен начин такова реално спадане на цената на акциите, каквото не би могло да се очаква и са настъпили или се е очаквало да настъпят в близко бъдеще значителни негативни за предприятието изменения в технологичната, пазарната, икономическата или правната среда. В никакъв случай не може да се приеме обстоятелството, че дружеството е приключило периода 2003 г. - 2006 г. на загуба като доказателство за наличието на основание за обезценка на притежаваните от дружеството акции в други търговски субекти. Конкретно за 2003 г. финансовия резултат е деклариран първоначално като отрицателна величина именно поради неправилно извършеното обезценяване на притежавани акции. При липсата на информация за осъществени сделки с акции на дружествата т. е. действителен пазар, а само наличие на оповестени цени без данни за обем на сделки при различни ценови нива, вещото лице изрично е заявило, че определянето на справедлива стойност е в значителна степен субективно и основно в зависимост от целите на предприятието за използване на съответния актив в краткосрочен или дългосрочен план. В касационната жалба неоснователно се твърди, че съдът не е обсъдил съображенията на Д"ОУИ" в тази насока само защото съдът е възприел крайния извод на съдебния експерт, а не изолираните съображения, изложени в заключението като част от механизма на изготвяне на експертизата. Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато неправилно тълкуване на разпоредбите на Глава Дванадесета от ЗКПО (в сила от 1.01.07 г.). Неправилно е тълкуването в касационната жалба относно съдържанието на разпоредбата на чл. 75, ал. 7 от ЗКПО, която предвижда, че всички отчетени счетоводни приходи и разходи, отчетени през текущата година (2007 г.) във връзка с открита счетоводна грешка от минали периоди (2003 г.), не се признават за данъчни цели. Не се признават за данъчни цели през текущия период счетоводните приходи и разходи, произтичащи от открити счетоводни грешки именно, защото те се вземат предвид в миналия период и при съобразяване с материалния закон в миналия период, през който е допусната грешката. Именно по този начин е извършена корекцията и на допуснатата от дружеството счетоводна грешка. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е правилно, обосновано и законосъобразно, постановено при липса на допуснати процесуални нарушение, поради което следва при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК да бъде оставено в сила. Ответникът не е представил доказателства за направени разноски в настоящото производство, поради което независимо от изхода на спора, не следва да му бъдат присъждани разноски. По изложените съображения Върховният административен съд, Първо - А отделение,