Решение № 13762 от 5.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4330/2020 г.

Решение № 13762 от 5.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4330/2020 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Елмада-М. Гошева", [населено място], порив решение № 140 от 31.01.2020 г. по адм. д. № 1915/2019 г. на Административен съд - Бургас, с което съдът е отхвърлил жалбата на търговеца срещу отказ на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, обективиран в решение по т. 2. 234 по протокол № 16631/17 от 26.06.2017 г. Според касатора решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че актът не е мотивиран, дори с изготвените в хода на административната проверка документи; не е подписан от издателя на акта. Поддържа довод, че в дневния ред за заседанието на управителния съвет изобщо не е включена точка за разглеждане на разрешенията за специално ползване на пътищата. Сочи, че съдът не е изложил мотиви по неговото възражение за нищожност на административния акт като издаден от некомпетентен орган. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба – Управителният съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е установил подробно релевантната за спора фактическа обстановка. На едноличния търговeц са издадени разрешения за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламни съоръжения в обхвата на път I-9 - 8 броя, със срок до 26.06.2017 г., съгласно § 5 от ПЗР на Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата, вр. с чл. 16 от Наредба за специално ползване на пътищата. На 2.06.2017 г. ЕТ "Елмада – М. Гошева" е поискал преиздаване на разрешенията за специално ползване на изрично изброени рекламни съоръжения. Във връзка със заявлението служители на Областно пътно управление – Бургас са извършили проверка, включително и на процесното РС на път I-9 "Варна-Бургас", км 201+871 дясно (километрично положение 201+850, дясно), за констатациите от която е издаден протокол. В него е отразено, че РС отстои на 436 м от пътно кръстовище при км. 202+307, не ограничава видимостта на сигнализацията с пътни знаци, но е в противоречие с чл. 15, ал. 1, т. 2 НСПП и изискванията на чл. 17б от същата наредба. Директорът на дирекция "ППИ" с доклад до Управителния съвет на АПИ е предложил издаване на откази за преиздаване на разрешения за експлоатация на рекламни съоръжения, чиито срок изтича на 26.06.2017 г. По делото не е било спорно, че на 26.06.2017 г. е проведено заседание на Управителния съвет на АПИ, съдържанието на което е обективирано в протокол № 16631/17 от 26.06.2017 г. Съгласно т. 2. 1 от същия, докладът на директора и направените с него предложения са приети. С т. 2. 234 е одобрен проект на писмо за отказ за преиздаване на разрешение № 1619/26.06.2008 г. на жалбоподателя за рекламно съоръжение, изградено на път I-9 "Варна-Бургас" при км 201+850 дясно, а по т. 2. 235 изрично е възложено на председателя на УС на АПИ да подпише писмото. С писмо изх. № 53-00-4736-А от 26.06.2017 г. председателят на Управителния съвет на Агенцията е уведомил едноличния търговец за отказа за преиздаване на разрешение за СПП чрез експлоатация на РС № 1691 от 26.06.2008 г., изградено на път I-9 "Варна-Бургас", км 201+871, дясно/км 201+850. Според прието по делото като компетентно и обективно изготвено заключение на съдебно-техническа експертиза, растящият километър на път I-9 "Варна-Бургас" е в посока от гр. Варна към гр. Бургас, поради което РС се намира преди кръстовището при км 202+307 на I-9 "Варна-Бургас", или кръстовището на път I-9 "Варна-Бургас" с път III-9061 (разклона на път "Варна-Бургас" за с. Тънково), и отстои на 437 м от кръстовището при км. 202+307 дясно на път I-9 "Варна-Бургас" с път III-9061 (разклона на път "Варна-Бургас" за с. Тънково). Експертът е заключил, че съоръжението е разположено преди кръстовището, отстои на 437 м от кръстовището и е в обхвата на пътя. Съдът е разпитал като свидетел и експерт, участвал в проверката, който не оборва констатациите на вещото лице. Съдът е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Безспорно е установил, че пътят, за който се иска разрешение за специално ползване, е републикански - първокласен път I-9 "Варна-О. -о. п. Слънчев бряг-Бургас", и процесното рекламно съоръжение е изградено в неговия обхват, поради което и с оглед вида на исканото разрешение и разпоредбата на чл. 6, ал. 2 НСПП, компетентен да издаде процесния отказ е Управителният съвет на АПИ. Приел е, че е в конкретния случай е неотносима разпоредбата на § 4 ПЗР към ПМС № 294 от 8.11.2016 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет (ДВ, бр. 90/2016 г., в сила от 15.11.2016 г.), тъй като това правило се отнася до преиздадените към 15.11.2016 г. разрешения за експлоатация на рекламни съоръжения, а не тези, които ще се преиздават занапред. Според съда процедурата по издаването на отказа е спазена, а обстоятелството, че протоколите от проверките са издадени в последния момент е във връзка с предоставяне на възможност част от рекламните съоръжения да бъдат приведени към изискванията на чл. 15 НСПП, където това е било възможно. След подробен анализ на събраните доказателства съдът е приел, че изискването на чл. 15, ал. 1, т. 2 НСПП по отношение на конкретното рекламно съоръжение на търговеца не е изпълнено, поради което не е налице материалноправната предпоставка за преиздаване на разрешението, издаденият отказ е законосъобразен, а жалбата - неоснователна. Решението е правилно. Експлоатацията на рекламно съоръжение, поставено в обхвата на пътя, е специално ползване на пътя, което с оглед на чл. 18, ал. 1 ЗП се разрешава от собственика на пътя или от администрацията, която го управлява. Съгласно чл. 26, ал. 3 ЗП разрешението за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия се разрешава от Управителния съвет на АПИ или от упълномощено от съвета длъжностно лице за републиканските пътища. Идентична по съдържание е и разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от НСПП, а чл. 6, ал. 2 от НСПП изрично сочи, че компетентен да постанови отказ за издаване на разрешение за специално ползване на пътя е органът, компетентен да издаде разрешението. Законът изрично определя органът, компетентен да издаде отказ за специално ползване на пътя и това е Управителният съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". Възложеното задължение на председателя на Управителния съвет "да подпише писмата" до адресатите на решенията на съвета за отказ за подновяване на разрешение не е делегиране на правомощие да се издаде разрешение, съответно отказ, за специално ползване на пътищата. А избраният от Управителния съвет изказ на приетото решение – "одобрява проект на писмо за отказ", не може да промени същността на взетото решение, а именно - отказ от издаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, т. е. индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Ето защо правилен е изводът на първоинстанционният съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган Управителният съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". Видно от съдържанието на оспорения акт, органът не е изложил фактически и правни основания в него. Но с оглед на Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на Върховния съд мотивите на един акт могат "да бъдат изложени и допълнително", стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на акт. Мотивите могат да са изложени в допълнителен акт, включително такъв, проследяващ издаването на основания акт. В случая, целите на законовото изискване за мотивиране - да се даде възможност на адресата на акта да организира защитата си и да се позволи на съда да извърши контрол за законосъобразност на акта, са постигнати с излагането на фактическите и правни основания в документа, с който на касатора е съобщено за отказа да се преиздаде исканото разрешително. Там са посочени фактическите основания (отстоянието от 436 м от кръстовище на рекламното съоръжение) и правните основания - чл. 17б и чл. 15, ал. 1, т. 2 НСПП. Пръвоинстанционният съд е изложил подробни мотиви относно извършената проверка на място и е обосновал извод, че не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да налага отмяна на оспореното решение. Мотивите са подробни и съответни на доказателствата по делото и закона, поради което настоящият съд ги споделя и не е нужно да ги излага повторно. Касаторът счита за неправилен извода на съда, че неуведомяването му за установеното в констативния протокол не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и неучастието му в проверката на място. Действително органът не е уведомил касатора за предприетата проверка на място, какво е установена при нея, нито за съставянето на констативния протокол. Установените в него факти, обаче, не са нови и неизвестни за касатора, тъй като той е знаел за кръстовището и променените параметри на експлоатация на неговото рекламно съоръжение. Това е обективно съществуващ факт, който касаторът не може да промени при участието си в проверката. В хипотезата на чл. 17б, ал. 2 НСПП органът действа в условията на обвързана компетентност и доказването на установените в протокола факти в хода на съдебното производство правят акта материално законосъобразен. Касаторът не е оборил констатациите в протокола. Събраните от съда доказателства по безспорен начин установяват верността на фактите, посочени в протокола. Експертизата установява фактическата констатация на органа, че рекламното съоръжение се намира на по-малко от 500 м от кръстовището. Неоснователен е доводът, че в дневния ред на заседанието на УС на АПИ не е включен въпросът за преиздаване на разрешенията за СПП. Видно от приетия по делото протокол № 16631/17 от 26.06.2017 г., т. 2 е именно разглеждане на доклада на директора на Дирекция "ППИ" относно откази за издаване на разрешения. Касаторът твърди, че констативният протокол от проверката на служителите в ОПУ - Бургас е издаден след изготвяне на доклада. В тази връзка първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които касационната инстанция споделя и не следва да преповтаря. Правилен е и изводът на съда за съответствие на оспорения акт с материалния закон и неговата цел. Видно от мотивите на оспорения акт отказът е постановен на основание чл. 17б, във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 2 от НСПП. Съгласно чл. 17б, ал. 2 от Наредбата разрешение за експлоатация на рекламно съоръжение се издава при спазване на изискванията на чл. 15 и заплащане на дължимите такси. Член 15 от Наредбата регламентира изискванията към разрешителните за изграждане на рекламни съоръжения. Видно от разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредбата, за да се издаде разрешение за изграждане на рекламно съоръжение в обхвата на пътя, то трябва да отстои на не по-малко от 500 м от пътни възли и кръстовища за всички останали пътища с изключение на автомагистралите, за които изискването е за 1 500 м. Процесното рекламно съоръжение отстои на по-малко от 500 м от кръстовище при километър км 201+871. Този факт е достатъчен, за да обоснове правилността на извода на съда за материална законосъобразност на оспорения отказ. Изискването на закона е въведено с цел осигуряване сигурността на движението по пътя и в защита на здравето и живота на гражданите и тази цел има преимущество пред целта да се осигури търговската дейност и инициатива чрез разрешаване на специално ползване на пътя, чрез експлоатация на рекламно съоръжение, поред което не е предвидена правна възможност за спиране на действието на разрешението. Първоинстанционният съд правилно е установил релевантните за спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон и е достигнал до правилен и обоснован правен извод за законосъобразност на административния акт, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд