Решение № 9190 от 1.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4809/2014 г.

Решение № 9190 от 1.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4809/2014 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 323, ал. 1 и 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по жалба на Мирослава Стефанова Тодорова от гр. София, съдия в Софийски градски съд, срещу решението по т. 69 на протокол № 14 от заседание на Висшия съдебен съвет, проведено на 27.03.2014 г., с което й е наложено дисциплинарно наказание "понижаване в длъжност съдия в Софийски районен съд за срок от две години".

Жалбата е подадена в срока по чл. 323, ал. 1 ЗСВ от лице с правен интерес, поради което е допустима и заявеният с нея правен спор следва да бъде разрешен по същество въз основа на установените по делото обстоятелства и закона (чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК).

I. От данните по делото е видно, че:

1. В отговор на критични констатации по бързината и ефективността на правораздаването в Република България, направени в Доклада по механизма на сътрудничество на Европейската комисия от месец юли 2008 г., Висшият съдебен съвет с решение от 8.10.2008 г. е:

а) приел мерки за организацията на работата по делата с особен обществен интерес в органите на съдебната власт;

б) създал Работна група по изпълнение на мерките за организация на работата по делата с особен обществен интерес в органите на съдебната власт, която впоследствие е била трансформирана в постоянно действаща комисия с наименование Комисия по изпълнение на мерките за организация на работата по делата с особен обществен интерес (с абревиатура КИОМОРДООИ).

Делата, представляващи особен обществен интерес били групирани първоначално в два, а по-късно в три списъка:

• Списък № 1 - дела, наблюдавани от Висшия съдебен съвет и от Европейската комисия;

• Списък № 2 - дела с особен обществен интерес, определени въз основа на подадена информация от административните ръководители на съдилищата в страната и от ежеседмичните справки за публикациите по дела в централния и местния печат, изготвени от пресцентъра на Висшия съдебен съвет, и

• Списък № 3 (който е бил отделен от Списък № 2 през м. март 2010 г.) - делата с особен обществен интерес по чл. 321 от Наказателния кодекс (организирана престъпна група).

През 2010 г. КИОМОРДООИ въвела практика проблемите по движението на делата с висок обществен интерес да са предмет на широка дискусия, обхващаща магистратите от всички апелативни райони. За тази дискусия били провеждани два пъти годишно регионални срещи във всички апелативни райони, на които, освен членовете на Висшия съдебен съвет и административните ръководители, участвали съдии, прокурори и следователи, работещи по дела с особен обществен интерес.

(Данните са от протокол № 38 от заседанието на ВСС, проведено на 27.09.2012 г.).

2. Със заповед № 108 от 20.09.2010 г. главният инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) наредил "във връзка с постъпило писмо вх. № 5275 от 14.09.2010 г. на В. Пенгезов, председател на Софийския апелативен съд да се извърши проверка в Софийски градски съд - наказателна колегия относно необявените съдебни актове в тримесечен срок от съдиите в наказателно отделение на СГС". В изпълнение на заповедта били проверени срочните книги за 2008, 2009 и първото шестмесечие за 2010 г., а неизготвените съдебни актове били отчетени до 30.07.2010 г. Резултатите от проверката били отразени в "Акт за резултатите от проверката на наказателно отделение на Софийски градски съд" (актът се намира на л. 296 - 302 от адм. д. № 2028/2012 г. на ВАС - VII отд.). В него по съдии и по номера били посочени делата, по които не били изготвени в срок мотиви на съдебни актове. За съдия Мирослава Тодорова констатацията била за 8 първоинстанционни наказателни дела от общ характер (1916/2005 г., 174/2006 г., 3701/2008 г., 1172/2009 г., 1488/2009 г., 1957/2009 г., 4256/2009 г. и 5728/2009 г.) и 9 въззивни наказателни дела (1175/2008 г., 2973/2009 г., 3096/2009 г., 3949/2009 г., 4642/2009 г., 4762/2009 г., 4948/2009 г., 5000/2009 г. и 5372/2009 г.).

С акта за резултатите от проверката били дадени следните препоръки:

• председателят на Софийски градски съд да извършва системен и по-строг контрол на дейността на съдиите във връзка със спазване на процесуалните срокове;

• да се изготвят ежемесечни справки по наказателни състави за неизготвените в срок съдебни актове;

• на основание чл. 327 ЗСВ председателят на Софийски градски съд да обърне внимание на съдиите Петя Крънчева, Георги Ушев, Владимир Астарджиев, Мирослава Тодорова и Иван Коев за допуснато нарушение, изразяващо се в неспазване на сроковете по чл. 308 и чл. 340 НПК.

3. Със заповед № СС-01-3 от 14.06.2011 г. главният инспектор на ИВСС "във връзка с публикации в средствата за масова информация и сигнали, постъпили в Инспектората" наредил "да се извърши проверка в Софийски градски съд - Наказателна колегия по спазването на сроковете по НПК за 2010 г. и първото шестмесечие на 2011 г." (заповедта е на л. 225 от адм. д. № 2028/2011 г.).

Резултатите от тази проверка били отразени в "Акт с резултати от извършена проверка" (който се намира на л. 227 - 288 от адм. д. № 2028/2011 г.).

Констатациите за съдия Мирослава Тодорова (25-ти състав) са:

а) общо 218 броя постъпили наказателни дела за 2010 г., от които:

• НОХД - 18 броя;

• ЧНД I-ва инстанция - 138 бр.;

• въззивни наказателни дела - 31 бр.;

• ЧНД II-ра инстанция - 31 броя.

б) 43 бр. несвършени дела от минали периоди, висящи в началото на 2010 г., от които:

• НОХД - 8 броя;

• ЧНД I-ва инстанция - 0 бр.;

• въззивни наказателни дела - 31 бр.;

• ЧНД II-ра инстанция - 4 броя.

в) общо за разглеждане през 2010 г. - 261 бр. наказателни дела, от които:

• НОХД - 26 броя;

• ЧНД I-ва инстанция - 138 бр.;

• въззивни наказателни дела - 62 бр.;

• ЧНД II-ра инстанция - 35 броя.

г) От тези 261 наказателни дела през 2010 г. съдия Мирослава Тодорова приключила 212 бр., от които:

• решени - 201 бр. (НОХД - 12 бр., ЧНД I-ва инст. - 138 бр., въззивни наказателни дела - 28 бр. и ЧНД II-ра инст. - 23 бр.);

• прекратени - 11 бр., в т. ч. със споразумение 7 броя.

д) останали несвършени дела в края на 2010 г. (висящи в началото на 2011 г.) - 49 дела, от които:

• НОХД - 4 дела;

• ЧНД I-ва инстанция - 0 дела;

• въззивни наказателни дела - 34 дела;

• ЧНД II-ра инстанция - 11 дела.

е) новообразувани общо 130 бр. наказателни дела, постъпили през първото шестмесечие на 2011 г., от които:

• НОХД - 7 броя;

• ЧНД I-ва инстанция - 96 бр.;

• въззивни наказателни дела - 13 бр.;

• ЧНД II-ра инстанция - 14 броя.

ж) общо за разглеждане през първото шестмесечие на 2011 г. - 175 наказателни дела (а според изложените по-горе данни сборът на останалите несвършени дела в края на 2010 г. и на новообразуваните през I-то шестмесечие на 2011 г. дела е 179), от които:

• НОХД - 11 броя;

• ЧНД I-ва инстанция - 96 бр.;

• въззивни наказателни дела - 44 бр.;

• ЧНД II-ра инстанция - 24 броя.

з) от тези 175 наказателни дела съдия Мирослава Тодорова през първото шестмесечие на 2011 г. е приключила 121 дела, от които:

• решени - 116 бр. (НОХД - 7 бр., ЧНД I-ва инст. - 96 бр., въззивни наказателни дела - 3 бр. и ЧНД II-ра инст. - 10 бр.);

• прекратени - 5 бр., в т. ч. със споразумение 3 броя.

и) останали несвършени (висящи) към 30.06.2011 г. общо 54 наказателни дела, от които:

• НОХД - 0 броя;

• ЧНД I-ва инстанция - 0 бр.;

• въззивни наказателни дела - 41 бр.;

• ЧНД II-ра инстанция - 13 броя.

Тези данни, според настоящия състав на Върховния административен съд, шесто отделение, сочат на два извода:

Първият е, че съдия Мирослава Тодорова е приключвала общ брой наказателни дела по-малък от общия брой на новообразуваните за съответния период (съответната година) наказателни дела, а това означава натрупване във времето, имащо за последица непрекъснато увеличаване на броя на висящите наказателни дела. Впрочем такава констатация, но по отношение на всички съдии в СГС, НО, е била направена още при предходната проверка, разпоредена със заповед № 108 от 20.04.2010 г. на главния инспектор на ИВСС - един от изводите в Акта за резултатите от извършена проверка е: "съдиите покриват само постъплението (от дела), което е една постоянна тенденция, а не изчистват повече (по-голям брой) от постъпилите дела с цел намаляване на делата от предходни години".

Вторият извод е, че съдия Мирослава Тодорова е полагала повече усилия по възложените й първоинстанционни наказателни дела от общ характер и първоинстанционни частни наказателни дела - при несвършени 31 бр. въззивни наказателни дела и 4 бр. ЧНД II-ра инстанция от минали периоди, преминали за разглеждане в 2010 г., техният брой в началото на 2011 г. вече е 34 въззивни наказателни дела и 11 ЧНД II-ра инстанция, а в края на първото шестмесечие на 2011 г. е 41 бр. въззивни наказателни дела и 13 бр. ЧНД II-ра инстанция. В същото време данните за първоинстанционните НОХД и ЧНД са за "зануляване", т. е. броят на приключените (свършените) такива дела е равен на общия брой на останалите несвършени от минали периоди плюс новообразуваните за периода.

4. Другата, вече негативна по своя характер констатация за работата на съдия Мирослава Тодорова, отразена в Акта за извършена проверка по заповед № СС-01-3 от 14.06.2011 г., е логическо следствие на тези два извода:

а) от общо свършените 212 наказателни дела през 2010 г., съдия Мирослава Тодорова е забавила изготвянето или довършването на постановените по тях съдебни актове по 45 дела (21,23 % от свършените), от които:

• НОХД - 10 бр.;

• ВНОХД - 31 бр.;

• НЧД - 1 бр. и

• НАХД - 3 броя.

б) от общо свършените 121 наказателни дела през първото шестмесечие на 2011 г., съдия Мирослава Тодорова е забавила изготвянето или довършването на постановените по тях съдебни актове по 10 дела (8,26 % от общо свършените за периода, който % е значително по-малък от този за 2010 г.), от които 3 бр. НОХД и 7 бр. ВНД;

в) общо за проверявания период - 1.01.2010 г. - 30.06.2011 г. - съдия Мирослава Тодорова е забавила изготвянето или довършването на съдебните актове по общо 55 наказателни дела, като тази забава е от 3 месеца до 1 г. и 4 месеца (при спаднат едномесечен срок по чл. 308, ал. 2 или чл. 340, ал. 1 НПК за изготвяне на акта);

г) отделно в акта за извършена проверка по заповед № СС-01-3 от 14.06.2011 г. е отразена констатация за още две дела, приключени преди 2010 г., по които съдебните актове са довършени едва по време на проверката (на 14.06.2011 г.):

• НОХД № 681/2004 г., по което присъдата е постановена на 17.07.2007 г., а мотивите, както се каза, са изготвени окончателно на 14.06.2011 г. (3 години и 10 месеца след срока по чл. 308, ал. 2 НПК), и

• НОХД № 2055/2005 г., по което присъдата е постановена на 21.11.2007 г., а мотивите са изготвени на 14.06.2011 г. - 3 години и 5 месеца след срока по чл. 308, ал. 2 НПК.

5. В Акта за извършена проверка по заповед № СС-01-3 от 14.06.2011 г. е направен обобщен извод за забавени съдебни актове общо за наказателното отделение на СГС и по съдии така:

а) в наказателното отделение на Софийски градски съд през проверявания период 1.01.2010 г. - 30.06.2011 г. са работили 35 съдии, разпределени в 35 първоинстанционни и 17 въззивни съдебни състава;

б) от тях:

• 14 поименно изброени в акта съдии нямат допуснати нарушения на сроковете за разглеждане и решаване на делата и на сроковете за изготвяне и довършване на съдебните актове;

• 10 също поименно посочени в акта съдии са с минимален брой просрочени дела - по 1 или 2 дела, а съдиите А. Захариева, Д. Стоичкова и В. Вълева с по 4 и съдия Ив. Стойчев с 5 просрочени дела;

• 11 съдии, "при които се наблюдава не само значителен брой просрочени дела, но и голям период на забавата при изготвянето на актовете", подредени в списък по брой на просрочените дела така:

Мирослава Тодорова с 55 наказателни дела, по които мотивите са изготвени от 2 до 16 месеца след срока по чл. 308, ал. 2 НПК, при общо разгледани 436 дела и общо свършени 333 дела за проверявания период (към които следва да бъдат добавени и посочените по-горе две НОХД, по които мотивите са изготвени с повече от 3-годишно закъснение след срока по чл. 308, ал. 2 НПК);

Владимира Янева с 43 наказателни дела, по които мотивите са изготвени от 2 до 8 месеца след срока по чл. 308, ал. 2 НПК, при общо разгледани 369 дела и общо свършени 270 дела за проверявания период;

Мими Петрова с 34 наказателни дела, по които мотивите са изготвени от 2 до 16 месеца след срока по чл. 308, ал. 2 НПК, при общо разгледани 36 дела и общо свършени 333 дела за проверявания период;

Иван Коев с 32 наказателни дела, по които мотивите са изготвени от 2 до 11 месеца след срока по чл. 308, ал. 2 НПК, при общо разгледани 279 дела и от тях приключени 224 дела за проверявания период;

Владимир Астарджиев с 31 наказателни дела, по които мотивите са изготвени от 2 до 17 месеца след срока по чл. 308, ал. 2 НПК, при общо разгледани 368 дела и от тях свършени 293 дела за проверявания период;

Мариян Марков с 23 забавени между 2 и 15 месеца дела, при разгледани 407 и приключени 279;

Петя Крънчева с 23 забавени между 3 и 13 месеца дела, при разгледани 334 и приключени 176;

Георги Ушев с 21 забавени между 2 и 6 месеца дела, при разгледани 319 и приключени 268;

Костадинка Костадинова с 18 забавени между 2 и 4 месеца дела, при разгледани 347 и приключени 268;

Димитрина Ангелова с 11 забавени между 2 и 5 месеца дела, при разгледани 339 и приключени 296;

Румяна Ченалова с 11 наказателни дела, по които мотивите са изготвени от 2 до 9 месеца след срока по чл. 308, ал. 2 НПК, при общо разгледани 323 дела и от тях приключени 251 дела за проверявания период.

6. Въз основа на тези данни в Акта за извършена проверка Главният инспектор на ИВСС с писмо изх. № СС-01-3 от 26.07.2011 г. направил предложение до Висшия съдебен съвет за налагане на дисциплинарни наказания, а с решение от 28.07.2011 г. Висшият съдебен съвет "с пълно единодушие образува дисциплинарни производства и избра съответните дисциплинарни състави, които да се произнесат по направените предложения за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 308, ал. 1 от ЗСВ на Владимира Янева - председател на Софийски градски съд; на Иван Коев - съдия от същия съд; на Мирослава Тодорова - съдия от същия съд и на Владимир Астраджиев - съдия от съдия съд" (протокол № 27 от заседанието, проведено на 28.07.2011 г.).

Дисциплинарното производство срещу съдия Мирослава Тодорова било проведено по дисциплинарно дело № 9/2011 г.

7. С решение по т. 21 на протокол № 3 от заседанието, проведено на 19.01.2012 г., Висшият съдебен съвет наложил на съдия Мирослава Стефанова Тодорова дисциплинарно наказание "намаляване на трудовото възнаграждение с 15 на сто за срок от две години" за допуснатото от нея дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 ЗСВ - системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони.

С решение № 16249 от 18.12.2012 г. по адм. д. № 11498/2012 г. петчленен състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на Мирослава Тодорова срещу това решение на Висшия съдебен съвет. С посоченото решение на Върховния административен съд, петчленен състав, окончателно е разрешен спорът за законосъобразността на решението на Висшия съдебен съвет, с което на съдия Мирослава Стефанова Тодорова е наложено дисциплинарно наказание "намаляване на трудовото възнаграждение с 15 на сто за срок от две години" за системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони по 55 + 2 наказателни дела, описани по номера в Акта за извършена проверка на ИВСС и в решение № 10945 от 2.08.2012 г. по адм. д. № 2028/2012 г. на ВАС - VII отд. (отменено от петчленния състав на ВАС).

Но много преди окончателното разрешаване на този спор Висшият съдебен съвет през м. март и в края на м. април 2012 г. е образувал нови три дисциплинарни производства срещу съдия Мирослава Тодорова.

7. На 20.02.2012 г. във Висшия съдебен съвет - Комисия по изпълнение на мерките за организация на работата по делата с особен обществен интерес (КИОМОРДООИ), е постъпило писмо изх. № 1250 от същата дата (20.02.2012 г.), с което председателят на Софийския апелативен съд уведомил комисията, че с решение № 6 от 1.02.2012 г. по ВНОХД № 1240/2011 г. състав на този съд е отменил присъда № 34 от 16.06.2006 г. по НОХД № 3109/2003 г. на Софийски градски съд в частта, с която подсъдимият Стоян Йорданов Петров е признат за виновен за престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 5 НК и е прекратил наказателното производство срещу този подсъдим поради изтекла 15-годишна абсолютна давност (чл. 334, т. 4 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК). С последния абзац на писмото председателят на Софийския апелативен съд е изразил становище, "че се касае за фрапиращ случай на бавност на извършените от състава на СГС съдопроизводствени действия".

На 22.02.2012 г., в изпълнение на решение на КИМОРДООИОСВ по протокол № 9 от 20.02.2012 г., работна група в състав от двама членове на ВСС е извършила проверка по движението на НОХД № 3109/2003 г. на Софийски градски съд, при която е констатирала, че присъдата е произнесена на 16.06.2006 г., мотивите към нея са изготвени на 25.03.2011 г. (четири години, девет месеца и девет дни след обявяването й), а според решението на Софийския апелативен съд релевантната в случая 15-годишна абсолютна давност е изтекла на 5.04.2011 г. преди делото да бъде изпратено от Софийския градски съд на Софийския апелативен съд за разглеждане на подадената по него жалба от подсъдимия.

Въз основа на тези констатации петима членове на Висшия съдебен съвет са внесли предложение да се образува дисциплинарно производство срещу съдия Мирослава Тодорова за допуснати от нея дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 2 и 4 ЗСВ (действие или бездействие, което неоправдано забавя производството /т. 2/ и което накърнява престижа на съдебната власт /т. 4/). А с решение по т. 8 на протокол № 9 от 1.03.2012 г. Висшият съдебен съвет е образувал по това предложение дисциплинарно производство (дисциплинарно дело № 3 от 2012 г.).

8. С писмо изх. № 223 от 2.03.2012 г. председателят на СГС е уведомил ВСС за констатирани нередности при обявяване на резултатите в срочната книга по пет въззивни дела от общ и административен характер, по които докладчик е била съдия Мирослава Стефанова Тодорова. При проверката по този сигнал било установено и забавяне на изписването на мотивите към присъдата по НОХД № 490/2004 г., която е била обявена на 13.05.2005 г., а мотивите били обявени след четири години - на 20.05.2009 г.

По предложение на същите (по предходната т. 7) петима свои членове Висшият съдебен съвет с решение по протокол № 12 от 22.03.2012 г. образувал дисциплинарно дело № 4 от 2012 г. Впоследствие то било присъединено към дисциплинарно дело № 3 от 2012 г.

9. По предложение на свой чл. (председателят на КИОМОРДООИ) Висшият съдебен съвет с решение по т. 12 (допълнителна) на протокол № 7 от заседанието, проведено на 16.02.2012 г., е възложил на Инспектората към ВСС да извърши "проверка по хода на НОХД № С-328/2008 г. по описа на СГС, с подсъдим Васил Маникатов". С Акт за резултатите от извършена проверка е направена констатация, че съдебното производство по това дело е било образувано на 1.08.2008 г., разпределено е на докладчик съдия Мирослава Тодорова и е приключило на 9.07.2009 г. На 17.07.2009 г. е обявена присъдата по делото, а мотивите към нея са били предадени и обявени в срочната книга на 17.01.2012 г. - т. е. след 2 години и 5 месеца. Въз основа на тези констатации на 19.04.2012 г. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е внесъл предложение да бъде образувано дисциплинарно производство срещу Мирослава Тодорова за извършено от нея дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ.

С решение по т. 7 (допълнителна) на протокол № 18 от 26.04.2012 г. Висшият съдебен съвет е образувал дисциплинарно производство (дисциплинарно дело № 6 от 2012 г.), което присъединил към производството по дисциплинарно дело № 3 от 2012 г. (виж по-горе т. 2).

10. Производството по дисциплинарно дело № 3/2012 г. (към което били присъединени и дисциплинарни дела № 4 и № 6 от 2012 г.) е приключило с решение № 10-00-13 от 5.07.2012 г., с което дисциплинарният състав предлага на Висшия съдебен съвет да наложи на съдия Мирослава Тодорова дисциплинарното наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ "дисциплинарно освобождаване от длъжност". Висшият съдебен съвет, на свое заседание на 12.07.2012 г., е разгледал предложението на дисциплинарния състав за налагане на дисциплинарно наказание. След изслушване на докладчика по дисциплинарното дело е направено предложение от чл. на ВСС за друг вид наказание, различно от предложеното от дисциплинарния състав, а именно "понижаване в ранг" за срок от три години. След проведено тайно гласуване, с 19 гласа "за", 3 "против" и 2 "въздържал се" ВСС е приел, че съдия Мирослава Стефанова Тодорова е допуснала дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 1, т. 1 - 4 от ЗСВ, за което й наложил предложеното от дисциплинарния състав дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ - "дисциплинарно освобождаване от длъжност". След приемането на това решение, ВСС не е подложил на гласуване предложението направено от своя чл. за другото по вид дисциплинарно наказание.

11. С решение № 78 от 4.01.2013 г. по адм. дело № 9061/2012 г. тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, е отхвърлил жалбата на съдия Мирослава Тодорова срещу решението на Висшия съдебен съвет (по т. 54 на протокол № 29 от 12.07.2012 г.). За да постанови този резултат съдът е приел, че давността по чл. 310, ал. 1 ЗСВ, погасяваща дисциплинарната отговорност, е напълно изтекла само по отношение на НОХД № 490/2004 г. и частично - по отношение на НОХД № 3109/2003 г. за периода от 16.07.2006 г. до 1.04.2009 г. и поради това, макар че забавата за изписване на мотивите по това дело е продължила повече от 4 години и 6 месеца, дисциплинарно отговорното лице може да носи отговорност само за забава в размер на 1 г., 11 месеца. Също така по НОХД С-328/2008 г. забавата за изписване на мотивите съм постановената присъда е продължила 2 години и 11 месеца, поради което са налице приетите от Висшия съдебен съвет дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1 - 4 ЗСВ.

12. Сезиран с касационна жалба от Мирослава Тодорова, петчленен състав на Върховния административен съд с решение № 10813 от 16.07.2013 г. по адм. д. № 1749/2013 г. е приел, че дисциплинарното нарушение в случая се изразява в "неизпълнение на служебните задължения по чл. 210, т. 1 ЗСВ (според който съдиите, прокурорите и следователите са длъжни да решават разпределените им дела или преписки в определения срок) във връзка с чл. 308, ал. 2 НПК (според който по дела, които представляват фактическа или правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяването на присъдата, но не по-късно от тридесет дни) при изготвяне на мотивите към присъдите по НОХД № 3109/2003 г. и по НОХД № С-328/2008 г., като забавеното изписване на мотивите по първото дело е 1 г. и 11 месеца (поради погасяването по давност за периода преди 1.04.2009 г.), а по второто е 2 години и 11 месеца" и това нарушение следва да бъде квалифицирано единствено като дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ - бездействие, което неоправдано забавя производството. Поради това с посоченото по-горе решение петчленният състав на Върховния административен съд е отменил решение № 78 от 4.01.2013 г. по адм. дело № 9061/2012 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, в частите, с които е отхвърлена жалбата на Мирослава Стефанова Тодорова, от гр. София, против решението по т. 54.2 на протокол № 29 от 12.07.2012 г. на Висшия съдебен съвет, с което за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1, т. 3 и т. 4 ЗСВ на същата е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност" и вместо него в тази му част петчленният състав е постановил друго, с което е отменил посоченото решение на Висшия съдебен съвет. Със същото решение петчленният състав на Върховния административен съд е оставил в сила решение № 78 от 4.01.2013 г. по адм. дело № 9061/2012 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, в частта, с която е признато, че Мирослава Стефанова Тодорова е извършила дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ (бездействие, което неоправдано забавя производството) и на основание чл. 173, ал. 2 АПК е върнал делото на висшия съдебен съвет "за ново произнасяне само по отношение вида на дисциплинарното наказание, съобразно дадените указания" (с мотивите към съдебното решение).

13. Решението има сила (и е задължително) за страните по делото - чл. 177, ал. 1, изр. 1-во АПК. С него Върховният административен съд, петчленен състав, е установил, че съдия Мирослава Тодорова е допуснала вменените й дисциплинарни нарушения, но отговорността й за тях е погасена по давност, с изключение на отговорността за изготвянето на мотивите към присъдите по НОХД № 3109/2003 г. и по НОХД № С-328/2008 г. значително след изтичането на срока по чл. 308, ал. 2 НПК. Това забавено изготвяне на мотивите към двете присъди Върховният административен съд, петчленен състав е определил като бездействие, което неоправдано забавя производството - дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ и на основание чл. 173, ал. 2 АПК е изпратил делото като преписка на Висшия съдебен съвет, който да наложи за това нарушение дисциплинарно наказание, различно от дисциплинарното освобождаване от длъжност.

14. В изпълнение на решение № 10813 от 16.07.2013 г. по адм. д. № 1749/2013 г. на Върховния административен съд, дисциплинарен състав с ново решение № 10-00-003 от 12.03.2014 г. по дисциплинарно дело № 3 от 2012 г. е предложил на Висшия съдебен съвет да наложи на съдия Мирослава Тодорова дисциплинарното наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ намаляване на основното трудово възнаграждение в неговия максимален размер от 25 % за срок от две години.

Това предложение е било разгледано от Висшия съдебен съвет на заседанието от 27.03.2014 г. След доклада на дисциплинарния състав, чл. на Висшият съдебен съвет (Румен Боев) е предложил на съдия Мирослава Тодорова да бъде наложено по-тежкото дисциплинарно наказание "понижаване в длъжност районен съдия за срок от две години" по следните съображения (станали впоследствие част от мотивите на взетото от ВСС решение - арг. чл. 320, ал. 4, изр. 2-ро, предл. 2-ро ЗСВ):

" (...) тези нарушения са тежки и точно в този смисъл, за да бъде еднаква практиката, ми се струва, че трябва да бъде и малко по-тежко наказанието. Имам предвид и наказанието, което се наложи на колегата Марков и наказанията, които се наложиха на други колеги в не по-малко или в малко по-малко натоварени региони. Вие си спомняте, че се намаляват с 10 % за половин година за 19 преписки, просрочени между един и два месеца. Вие си спомняте, че наложихме наказание "понижаване в длъжност", предпоследното по тежест на прокурор, който само по едно дело беше допуснал над една година от общо четири дела, които бяха над един месец, а вижте тук какъв е случаят и най-важното - с много тежки, вредни последици в резултат на това ненаписване на актовете за хората, които са били пострадали от конкретните деяния, по които са се водили тези дела. Разполагам с една справка - да, тя колегата каза, че си пише делата вече в разумните срокове, но примерно откакто тя каза, че отскоро е на работа, има поне 6, 7 или 8 дела, които от края на октомври, началото на ноември миналата година не са изписани и до настоящия момент, което е вече пет или повече месеца. Малко започва да ми става пак неясно кой е разумният срок (...) Впрочем с тези кратки мотиви аз искам да предложа по-тежкото наказание по чл. 308, ал. 1, т. 4 - "понижаване в длъжност в същия орган на съдебната власт" - съдия в Районния съд София. Впрочем, както постъпихме и с колегата Марков, като там ми се струва, че нямаше чак толкова тежък резултат. Колеги, това нещо, което се е случило, особено по едно от делата, по никакъв начин не бихме могли да го обясним на обществото, налагайки едно по-леко наказание."

Съображения в подкрепа на това предложение е изказала членът на ВСС Светла Петкова: " (...) най-съразмерно, изхождайки също от нашата дисциплинарна практика в случая със съдия Марков, мисля че трябва да сме последователни и следващо, по-леко наказание от дисциплинарно уволнение, това е "понижаване в длъжност". Това наказание "понижаване в длъжност", именно за срок от три години в Районния съд, ще бъде съответно на допуснатото и признато от Върховния административен съд дисциплинарно нарушение."

Съображения против предложението на Румен Боев са изказали членовете на Висшия съдебен съвет Незабравка Стоева и Галина Карагьозова, според които:

• дисциплинарното наказание "понижаване в длъжност районен съдия" е било наложено на съдия Мариян Марков за значително повече просрочия, като две от просрочените дела са били с изтекла абсолютна погасителна давност и по трето дело тази давност е била пред изтичане;

• освен това съдия Марков е допуснал и други нарушения, а именно ненасрочване на възложени му съдебни производства в продължение на 8-10 месеца и отделно от това - висящи производства, неприключени в продължение на много години;

• съдия Марков е имал вече две други дисциплинарни наказания за такива нарушения в предходни периоди, както и "обръщане на внимание със заповед на административния ръководител, а при липсата на ефект от тези наказания, сега наложеното на съдия Марков понижаване в длъжност районен съдия е естествено продължение на опитите за неговото поправяне;

• двете просрочени дела, за които сега се предлага на съдия Мирослава Тодорова да бъде наложено същото дисциплинарно наказание, представляват значително по-малко по своя интензитет дисциплинарно нарушение; при това забавеното изготвяне на мотиви по тези две дела е осъществено в период, за който на съдия Тодорова вече е наложено дисциплинарно наказание;

• освен това съдия Мирослава Тодорова е била две години отстранена от длъжност, поради предварително приведено в изпълнение наказание "дисциплинарно отстраняване от длъжност", което впоследствие е отменено от Върховния административен съд и това обстоятелство задължително трябва да бъде отчетено при определянето сега на новото дисциплинарно наказание;

15. След тези разисквания е проведено гласуване. Първо е било гласувано предложението на дисциплинарния състав за дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ - намаляване на основното трудово възнаграждение в неговия максимален размер от 25 % за срок от две години. Това предложение е получило 4 гласа "за", 7 "против" и 10 "въздържали се" (един чл. на ВСС не е гласувал поради самоотвод, а двама членове на ВСС са отсъствали).

Предложението за налагане на дисциплинарно наказание "понижаване в длъжност съдия в Софийския районен съд за срок от две години" е получило 14 гласа "за" и 7 "против" при нито един въздържал се.

II. По някои въпроси във връзка с приложимия закон:

1. Дисциплинарно нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия, прокурор и следовател - чл. 307, ал. 3 ЗСВ. А според чл. 210, т. 1 и 3 ЗСВ съдиите, прокурорите и следователите са длъжни да решават разпределените им дела или преписки в определения срок, като при необходимост изпълняват служебните си задължения и в извънработно време. За наказателни дела от общ характер и за частни наказателни дела (първоинстанционни и въззивни) е приложимо правилото по чл. 22, ал. 1 и 3 НПК, според което съдът разглежда и решава делата в разумен срок, а делата, по които обвиняемият е задържан под стража, се разглеждат и решават с предимство пред останалите дела. За касационните административнонаказателни дела е приложимо идентичното правило по чл. 127, ал. 1 АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, според което съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат съобразно закона в разумен срок всяко подадено до тях искане.

Законодателят не е дал легална дефиниция на понятието "разумен срок", но съдебната практика е изработила критерии, въз основа на които се определя дали един срок, в който е разгледано и решено наказателно дело, е разумен и това са сложността на случая и процесуалното поведение на участниците в процеса. "Разумният характер на продължителността на производството се преценява с оглед специфичните обстоятелства по делото и по-специално - сложността на случая и процесуалното поведение на лицето" (реш. № 18 от 28.01.2009 г. по н. д. № 648/2008 г. на ВКС, III н. о. и др.).

Разумният срок по чл. 22, ал. 1 НПК и по чл. 127, ал. 1 АПК е за разглеждане и за решаване на делата. Изготвянето на мотивите към присъда е дейност, която несъмнено следва разглеждането на делото. Съществен е обаче въпросът дали изготвянето на мотивите на присъдата е част от решаването на първоинстанционното наказателно дело.

След като обсъди и даде отговор на въпросите по чл. 301 НПК, съдът издава присъда, която според чл. 305, ал. 1 - 4 НПК съдържа уводна част, мотиви и диспозитив, а според чл. 308, ал. 2 НПК по дела, които представляват фактическа или правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяването на присъдата, но не по-късно от тридесет дни. Когато изготвянето на мотивите е отложено, председателят на съдебния състав обявява само диспозитива.

Като се е позовал на тези правила, дисциплинарният състав, постановил решение № 10-00-13 от 5.07.2012 г. по дисциплинарно дело № 3 от 2012 г. (предмет на адм. д. № 9061/2012 г. на ВАС - VI отд.) е приел, че е недопустимо при законово определени срокове, каквито са сроковете за изготвяне на мотиви по наказателни дела, да се въвежда по отношение на същите и понятието "разумен срок". Последният според дисциплинарния състав е меродавен не за извършването на определени действия или бездействия, а за разглеждането и приключването на цялото съдебно дело и поради това съдия Мирослава Стефанова Тодорова с неоправданото забавяне и ненаписване на мотивите и по трите дела фрапиращо е нарушила определен по размер законов срок, по отношение на който е недопустимо да се въвежда понятието за "разумен срок".

Дисциплинарният състав, постановил сега обсъжданото решение № 10-00-003 от 12.03.2014 г. по същото дисципл. дело № 3/2012 г., не е изразил становище по този въпрос, защото е приел за задължително изразеното от Върховния административен съд, петчленен състав, становище, че в случая "е налице продължено нарушение, изразяващо се в неизпълнение на служебните задължения по чл. 308, ал. 2 НПК за изписване на мотивите към присъдите в месечен срок чрез бездействие, което по първото дело (НОХД № 3109/2003 г.) е в рамките на 1 г. и 11 месеца, а по второто дело (НОХД № С-328/2008 г.) е 2 години и 11 месеца".

2. Оспореното от съдия Мирослава Тодорова дисциплинарно наказание й е наложено за нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ - бездействие, което неоснователно забавя производството. Конкретното нарушение е изготвяне на мотивите към двете присъди със закъснение от 1 г. и 11 месеца по първото дело и 2 години и 11 месеца по второто дело, което закъснение неоснователно (без правно или фактическо основание) забавя окончателното приключване на наказателните производства срещу подсъдимите лица.

3. С оспореното решение Висшият съдебен съвет е наложил на съдия Мирослава Тодорова дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 4, предл. 2-ро ЗСВ, а според чл. 316, ал. 1 и чл. 320, ал. 4, изр. 1-во ЗСВ дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 1, т. 3 - 6 ЗСВ се налагат от Висшия съдебен съвет с решение, което се приема с мнозинство повече от половината от членовете му и се мотивира. За мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, както и изказаните съображения от членовете на Висшия съдебен съвет - чл. 320, ал. 4, изр. 2-ро ЗСВ.

Същественият въпрос в случая е: когато Висшият съдебен съвет не приеме предложението на дисциплинарния състав и наложи по-тежко дисциплинарно наказание, следва ли предложението, направено от чл. на Висшия съдебен съвет за по-тежко дисциплинарно наказание, да съдържа съображения за обстоятелствата по чл. 309 ЗСВ - тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя - които Висшият съдебен съвет трябва да вземе предвид при определянето на вида и размера на дисциплинарното наказание.

4. Дисциплинарно производство се образува с решение на наказващия орган (ВСС) в срок до 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението, а когато тези срокове са изтекли, дисциплинарно производство не се образува - чл. 310, ал. 1 ЗСВ. "Проблеми в практиката възникват в случаите на системно неизпълнение от магистрати на служебните им задължения по смисъла на чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията чрез действия или бездействия. В тези случаи нарушението е извършено в момента, когато е следвало да бъде изпълнено задължението. При установените в процесуалните закони инструктивни срокове за извършване на определени действия от съдии, прокурори и следователи неизпълнение на служебните задължения е налице в следващия ден след изтичане на срока, като нарушението продължава всеки ден след това." (т. 2 от мотивите на тълк. реш. № 1 от 18.04.2006 г. по тълк. д. № 1/2006 г. на ОС на съдиите от втора колегия на ВАС). Щом като нарушението на задължението и срока по чл. 308, ал. 2 НПК за изготвяне на мотивите към обявената присъда се счита за извършено в момента, когато е следвало да бъде изпълнено това задължение и е налице от следващия ден след изтичането на срока по чл. 308, ал. 2 НПК, не е ли погасена дисциплинарната отговорност на съдия Мирослава Тодорова с изтичането на едногодишния срок по чл. 173, ал. 1 от отменения Закон за съдебната власт, който обаче е бил приложимият закон за забавеното изготвяне (с 4 години и 9 месеца) на мотивите към присъдата по НОХД № 3109/2003 г., която е била обявена на 16.06.2006 г. и срокът по чл. 308, ал. 2 НПК е изтекъл на 16.07.2006 г.

III. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че правният спор за законосъобразността на сега наложеното дисциплинарно наказание, предмет на настоящето адм. дело № 4809/2014 г., следва да бъде разрешен единствено през призмата на чл. 309 ЗСВ, а въпросите - спазено ли е в случая правилото по чл. 308, ал. 4 ЗСВ, според което за едно и също дисциплинарно нарушение се налага само едно дисциплинарно наказание, и не е ли изтекла давността по чл. 173, ал. 1 ЗСВ (отм.) и тази по чл. 310, ал. 1 от сега действащия Закон за съдебната власт - са вече разрешени от Върховния административен съд, петчленен състав с решение № 10813 от 16.07.2013 г. по адм. д. № 1749/2013 г., което е задължително в отношенията на страните (в този смисъл и реш. № 17130 от 23.12.2011 г. по адм. д. № 13338/2011 г. на ВАС, петчл. с-в).

А според чл. 309 ЗСВ при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя.

1. За тежестта на нарушението:

Този критерий за определяне на дисциплинарното наказание обхваща цялостната характеристика от обективна страна на извършеното дисциплинарно нарушение като деяние (съзнателно човешко поведение), което е неправомерно и поради това осъществяването му е забранено и обявено за наказуемо (с дисциплинарно наказание).

Два от основните белези на лошото правораздаване са нееднаквото прилагане на закона и бавното правосъдие.

С разширяването на тълкувателната дейност на върховните съдилища (ВКС и ВАС) и особено с въвеждането на възможността по чл. 292 ГПК за граждански и търговски дела противоречивата съдебна практика чувствително намаля.

Съществените проблеми остават при ефикасността и бързината на правораздаването. Съдебните дела, независимо от техния вид и характер, имат две основни фази на съдопроизводство - разглеждане и решаване. Правораздаването може да бъде забавено поради забавяне във развитието и финализирането на всяка една от тези фази и дори на двете. Затова можем да кажем, че бавното правосъдие основно се дължи на три причини: бавно разглеждане на делата, бавно решаване на вече разгледаните дела и бавно разглеждане и решаване на делата.

На конституционно установеното задължение на съда да даде съдебна защита на нарушените или застрашени субективни права на граждани и юридически лица (чл. 22, ал. 1 НПК, чл. 13 ГПК, чл. 127, ал. 1 АПК - всичките във връзка с чл. 117, ал. 1 от Конституцията) съответства правото на гражданите и юридическите лица да получат правосъдие в разумен срок - чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. В защита на това право законодателят е създал компенсаторни и санкционни защитни механизми. Компенсаторните се състоят в отговорността на държавата за бавно правосъдие, а санкционният защитен механизъм се състои във възможността на съответния магистрат да бъде потърсена дисциплинарна отговорност за всяко действие или бездействие, което неоправдано забавя производството и/или за системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони (арг. чл. 307, ал. 4, т. 1 и 2 ЗСВ).

От данните по настоящето дело е видно, че:

а) На 16.06.2006 г., при условията на чл. 310, ал. 2, изр. 1-во във връзка с чл. 308, ал. 2 НПК, съдия Мирослава Тодорова е обявила диспозитива на присъдата по НОХД № 3109/2003 г., с която председателстван от нея съдебен състав е признал подсъдимия С. Й. П. за виновен в престъпление по чл. 142 и чл. 142а НК (отвличане и противозаконно лишаване на друго лице от свобода) и му наложил наказание една година и половина лишаване от свобода, чието изтърпяване било отложено на основание чл. 66 НК за срок от три години. Диспозитивът на присъдата съдържа и оправдателна част по отношение на други подсъдими лица. В 15-дневния срок по чл. 319, ал. 1 НПК срещу тази присъда били подадени протест от участващия по делото прокурор (срещу оправдателната й част) и жалба от подсъдимия С. Й. П. (срещу осъдителната й част). Мотивите към присъдата обаче били изготвени от съдия Мирослава Тодорова чак на 25.03.2011 г. - четири години, девет месеца и девет дни след обявяването й. На прокурора е било съобщено (на 22.06.2011 г.), че мотивите на обявената и протестирана от него в оправдателната й част присъда са изготвени и той следва в 7-дневен срок да приведе подадения от него протест в съответствие с изискването на чл. 320, ал. 1 НПК. Поради това, че несъответствието на протеста не било отстранено в указания срок, с разпореждане от 26.07.2011 г. съдия Мирослава Тодорова като докладчик по делото разпоредила неговото връщане. Срещу това разпореждане не бил подаден протест. В хода на въззивното производство (в съдебно заседение пред САС) защитникът на подс. С. Й. П. е пледирал за отмяна на атакувания съдебен акт, тъй като счита, че деянието, за което неговият подзащитен е бил признат за виновен, е погасено по давност, тъй като е извършено на 4.04.1996 г. и съгласно чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80 от НК абсолютната погасителна давност е 15 години, предвид санкцията, предвидена за този вид престъпление, и тази погасителна давност е изтекла на 4.04.2011 г. (само десет дни след като мотивите на присъдата били изготвени и 3 месеца и 22 дни преди подаденият от прокурора протест да бъде върнат). Софийският апелативен съд задълбочено обсъдил това становище на защитника и като споделил неговата правна и фактическа основателност с решение № 6 от 1.02.2012 г. по ВНОХД № 1240/2011 г. отменил присъдата в частта, с която подсъдимият С. Й. П. е признат за виновен и му е наложено наказание и е прекратил наказателното производство срещу него.

б) На 31.07.2008 г. в Софийски градски съд е внесен обвинителен акт срещу В. Б. М. и други лица за престъпление по чл. 321, ал. 3 и по чл. 354а, ал. 2 НК (организиране на престъпна група с цел придобиване и разпространяване на наркотични вещества или техни аналози в големи размери), по който е образувано НОХД № С-328/2008 г., разпределено на съдия Мирослава Тодорова като докладчик по него. Присъдата по това дело е обявена също при условията на чл. 310, ал. 2 НПК на 17.07.2009 г., т. е. разглеждането и решаването на делото е продължило по-малко от 1 г. Мотивите към присъдата обаче са изготвени и обявени в срочната книга на 17.01.2012 г. - т. е. 2 години и 5 месеца след срока по чл. 308, ал. 2 НПК.

Тези две нарушения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита за съществени.

Трайно е възприето в съдебната практика, че установените процесуални срокове са инструктивни. Така например в мотивите на Решение № 10945 от 2.08.2012 г. по адм. д. № 2028/2012 г. (впоследствие отменено с реш. № 16249 от 18.12.2012 г., допълнено с реш. № 16400 от 19.12.2012 г., и двете по адм. д. № 11498/2012 г. на ВАС, петчл. с-в) тричленен състав на Върховния административен съд, седмо отделение, е изразил следното становище: "Безспорно, законодателят в Наказателно-процесуалния кодекс е определил петнадесетдневен срок за изготвяне на мотивите към присъдата, съответно тридесетдневен срок за изготвянето им при дела с фактическа и правна сложност, както и тридесетдневен срок за изготвяне на въззивното решение. Безспорно е, че този срок е инструктивен, т. е. с изтичането му задължението на съдията не се погасява, то винаги е дължимо."

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита сроковете по чл. 308 и чл. 340, ал. 1 НПК за задължителни. Правилата на чл. 308, ал. 1 и 2 и това на чл. 340, ал. 1 НПК гласят така: "Мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяване на присъдата, но не по-късно от петнадесет дни (чл. 308, ал. 1). По дела, които представляват фактическа или правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяването на присъдата, но не по-късно от тридесет дни (чл. 308, ал. 2). Решението на въззивната инстанция заедно с мотивите се изготвя не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване (чл. 340, ал. 1). От съдържанието на цитираните правила и преди всичко от обстоятелственото пояснение "не по-късно от ... дни" се вижда, че установените с тях срокове за изготвяне на мотивите към присъдата и на въззивното решение заедно с мотивите са задължителни. Държавата, притежаваща държавната власт в нейната пълнота, е носител на публичноправното задължение да даде правосъдие. Това свое задължение и въобще цялостната си функция по правораздаването, държавата изпълнява чрез съдилищата, изброени в чл. 119 от Конституцията. Всяко правно задължение подлежи на изпълнение в определен срок и този срок е задължителен за дължащия изпълнението субект. Разбира се, сроковете по чл. 308, ал. 1 и 2 и чл. 340, ал. 1 НПК не са давностни, нито преклузивни (прекратителни), поради което с изтичането им задължението да се изготвят мотивите към присъдата нито се погасява, нито се прекратява. Това задължение продължава да съществува и неговото изпълнение е дължимо, но от първия ден след изтичането на съответния срок, е налице дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ - бездействие, което неоправдано забавя производството. И колкото по-голям е срокът на бездействието за изготвяне на мотивите към съответната присъда, толкова по-съществено (по-тежко) е дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ.

В подкрепа на това становище е разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗСВ, според която сроковете, определени в процесуалните закони, които се отнасят до осъществяване на правомощия на съдии, прокурори и следователи, са задължителни за тях, но не засягат правата на страните в процеса, както и т. 2 от мотивите на тълк. реш. № 1 от 18.04.2006 г. по тълк. д. № 1/2006 г., ОС на съдиите от втора колегия на ВАС, в която е изразено становище, че "при установените в процесуалните закони инструктивни срокове за извършване на определени действия от съдии, прокурори и следователи неизпълнение на служебните задължения е налице в следващия ден след изтичане на срока, като нарушението продължава всеки ден след това" (това ТР е издадено при действието на ЗСВ от 1994 г., в който няма разпоредба като тази на чл. 12, ал. 2 от сега действащия ЗСВ, която изрично да обявява процесуалните срокове за задължителни и затова тогава те са били приети като инструктивни).

2. Идентично становище Върховният административен съд, шесто отделение, е изразил и в решение № 6168 от 9.05.2014 г. по адм. д. № 1713/2014 г., с което е отхвърлил жалбата на прокурор от гр. Бургас срещу решението по т. 45 на протокол № 1 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 9.01.2014 г., с което му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 5 ЗСВ - освобождаване от длъжността заместник на административния ръководител - заместник окръжен прокурор на Окръжна прокуратура - гр. Бургас. Това решение на ВСС е имал предвид в изказаните от него съображения членът на Висшия съдебен съвет, направил сега обсъжданото предложение на съдия Мирослава Тодорова да бъде наложено дисциплинарно наказание понижаване в длъжност районен съдия. Но членът на Висшия съдебен съвет очевидно не е отчел, че дисциплинарното наказание на посочения прокурор не е понижаване в прокурорска длъжност, а е освобождаване от административна длъжност. Вярно е, че това дисциплинарно наказание е било наложено на прокурор А. А. Г. за неспазване на срока по чл. 242, ал. 3 НПК (прокурорът осъществява правомощията си по чл. 242, ал. 1 и 2 в най-кратък срок, но не по-късно от един месец от получаване на делото) в четири досъдебни производства, но тук трябва да бъде подчертано, че в мотивите към посоченото решение Върховният административен съд, шесто отделение, отхвърляйки жалбата на прокурора, изрично е посочил, че:

• в случая е налице системно неспазване на посочения процесуален срок;

• прокурор А. А. Г. е работил при натовареност около и над средната за Окръжна прокуратура - гр. Бургас, която от своя страна е била с натовареност над средната за страната, но тази натовареност не е от естество да попречи на прокурор А. А. Г. обективно да се справи със задълженията си в изискуемия от закона срок при решаването на възложените му преписки и дела;

• нито един друг прокурор от Окръжна прокуратура - гр. Бургас не е допуснал забавяне в своята работа;

• бавната правораздавателна дейност е негативно явление, за което българската съдебна система е многократно критикувана на ниво Европейска комисия, поради което следва да бъде споделено имплицитно изразеното в процесния случай решение на Висшия съдебен съвет борбата с бавното правораздаване да започне със засилен контрол на административните ръководители и техните заместници.

И в тази връзка:

В мотивите към решение № 10-00-013 от 5.07.2012 г. (първото решение по дисципл. дело № 3/2012 г.) дисциплинарният състав е изразил следното становище: "Несъстоятелни са възраженията (на съдия Мирослава Тодорова), че това би могъл да бъде съответният административен ръководител. Практиката на ВАС в това отношение е категорична, че задълженията на административните ръководители по чл. 80 и чл. 86 ЗСВ включват общи правомощия по осъществяване на ръководството и организацията на работата в съответния съд. Изрични правомощия и задължения за упражняване на контрол по движението на делата и за спазването на закона - материален и процесуален, административните ръководители нямат - решение № 13500 от 12.11.2009 г. по адм. д. № 6944/2009 г. на ВАС - II отд.". В мотивите на цитираното решение наистина се съдържа такова становище: "Задълженията на административните ръководители по чл. 80 и чл. 86 ЗСВ включват общи правомощия по осъществяване на ръководството и организацията на работата в съответния съд. Изрични правомощия и задължения за упражняване контрол по движението на делата и за спазването на закона-материален и процесуален административните ръководители нямат. (...) Както се посочи, конкретна проверка по движението на делата на административния ръководител, председател на РС, не е вменена с разпоредбата на чл. 80 ЗСВ."

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, не споделя това становище. Чл. 80, ал. 1, т. 1 ЗСВ не се нуждае от тълкуване. Разпоредбата гласи така: "Председателят на районния съд осъществява общо организационно и административно ръководство (и) отговаря за дейността на съда (...)". А т. 3 на чл. 80, ал. 1 ЗСВ продължава: "в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет обобщена информация за образуването, движението и приключването на преписките и делата на съдиите, както и за окончателно отменените актове от по-горните инстанции, а на министъра на правосъдието - и информация за образуването, движението и приключването на преписките и делата на държавните съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията". Не се нуждае от тълкуване и разпоредбата на чл. 80, ал. 2 ЗСВ, според която "разпорежданията на председателя във връзка с организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него". Идентични са и правилата по чл. 86 ЗСВ. Към тях следва да бъде добавено и правилото на чл. 327 ЗСВ, според което "административният ръководител може да обръща внимание на съдиите от районните, окръжните, административните и апелативните съдилища, на прокурорите от районните, окръжните и апелативните прокуратури и на следователите от Националната следствена служба за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата им, за което уведомява Висшия съдебен съвет".

Повече от очевидно е, според настоящия състав на Върховния административен съд, шесто отделение, че административните ръководители на съдилищата от всички степени се назначават с основната задача да създадат и поддържат такава организация на работния процес в съответния съд, която да бъде обективна предпоставка за бързо и ефективно правораздаване. Затова при събеседването, провеждано с кандидатите за административни ръководители, се "прави преценка на кандидата за управленската му компетентност като административен ръководител, за което кандидатът защитава концепция за стратегическо управление на съответния орган на съдебната власт" (чл. 194б, ал. 1, т. 2 ЗСВ).

По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че в процесния случай бавното правосъдие се дължи или на липсата на умение у провинилия се съдия за оптимално организиране на неговата лична трудова дейност, или на недостатъчна организационна и управленска компетентност на административния ръководител, или и на двете заедно. Затова е било необходимо да бъде изяснено дали неспазването на сроковете по чл. 308, ал. 2 и чл. 340, ал. 1 НПК от съдия Мирослава Тодорова, определено като бездействие, което неоправдано е забавило производството по двете НОХД, се дължи на липсата на умение у провинилия се магистрат за оптимално организиране на неговата лична трудова дейност, или се дължи и на неизпълнение на задължението на съответния административен ръководител да създаде оптимална организация на дейността на Софийски градски съд. Защото отговорът на този въпрос изяснява обстоятелство по чл. 309 ЗСВ - тежестта на нарушението.

В процесния случай илюстрация (аргумент в подкрепа) на този извод е намиращото се на л. 197 от адм. д. № 9061/2012 г. на ВАС - VI отд. "Разпореждане от Светлин Велков Михайлов, председател на Софийски градски съд", с което административният ръководител разпорежда съдия Мирослава Тодорова в едномесечен срок да даде писмени обяснения за причините, поради които не е изготвила и обявила крайните съдебни актове по НОХД № 3109/2003 г. и още 38 наказателни дела. Аргументи в подкрепа на същия извод са и изводите и препоръките, дадени с актовете за извършени проверки от ИВСС по заповед № 108 от 20.04.2010 г. (този акт е на л. 296 и сл. от адм. д. № 2028/2012 г. на ВАС - VII отд.) и по заповед № СС-01-3 от 14.06.2011 г. (този акт е на л. 227 и сл. от адм. д. № 2028/2012 г. на ВАС-VII отд.).

В първият акт един от изводите е: "На трето място следва да се посочи обезпокоителната тенденция относно просрочването на съдебните актове. От общо 35 души съдии в наказателното отделение на СГС 13 души имат проблем със срочното изписване на делата. Това обстоятелство не е от последната година и независимо от взиманите мерки от страна на ръководството на съда. Явно предприетите мерки или не са адекватни или са недостатъчни, щом проблемът съществува и сега. Отделно стои и проблемът с продължителните срокове за разглеждането на някои от наказателните дела. Безспорно е, че битовите условия в сградата на съда са лоши - липсата на достатъчно зали, броят на съдиите в кабинетите, натовареността на софийските съдилища в сравнение с останалите съдилища от страната, са все обективни фактори, но независимо от това, след като две трети от съдийския състав може и изготвя делата си в срок, следва да се принудят и останалите да отстранят проблема за себе си". А препоръките към административния ръководител са следните:

• по отношение на допуснатото забавяне при изготвяне на мотивите и решенията по делата, председателят на Софийски градски съд, с оглед на правомощията му по чл. 86, ал. 1, т. 1 ЗСВ да извършва системен и по-строг контрол на дейността на съдиите във връзка със спазването на процесуалните срокове, които са задължителни за тях, с оглед разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗСВ (сроковете, определени в процесуалните закони, които се отнасят до осъществяване на правомощия на съдии, прокурори и следователи, са задължителни за тях, но не засягат правата на страните в процеса);

• изготвяне на ежемесечни справки по наказателни състави относно съдебни актове, неизготвени в предвидените процесуални срокове, както и на всеки три месеца да изпраща справка в ИВСС за просрочените съдебни актове;

• на основание чл. 327 ЗСВ председателят на Софийски градски съд да обърне внимание на съдиите Крънчева, Ушев, Астарджиев, М. Тодорова и Коев за допуснато нарушение, изразяващо се в неспазване на сроковете, предвидени в разпоредбите на чл. 308 и чл. 340 НПК.

Във втория акт за извършена проверка по заповед № СС-01-3 от 14.06.2011 г. един от изводите е: "За пореден път, както беше отбелязано и в доклада на Апелативен съд - гр. София за извършена проверка на СГС (2008 г. - 30.09.2009 г.) и в Акта по заповед № 108/20.04.2010 г. на Главния инспектор на ИВСС продължава обезпокоителната тенденция едни и същи съдии да не спазват сроковете за изготвяне на съдебните актове (за което по предложение на ИВСС в СГС са наказани единствено съдия Мариян Марков и съдия Мими Петрова). Неспазването на сроковете по чл. 308 и чл. 340, ал. 1 НПК не е ново явление за Наказателно отделение, макар че според ръководството на СГС са взимани мерки, резултат не е постигнат и проблемът продължава да съществува. Това води до извода, че взетите мерки не само че не са достатъчни, но до голяма степен не са и адекватни".

Препоръките към административния ръководител на Софийски градски съд са идентични с препоръките в предходния Акт за резултатите от извършена проверка, но с втория акт към тях е добавена и следната препоръка: "Ръководството на съда следва да се отнесе достатъчно отговорно, да прояви воля при наличие на основания за прилагане на чл. 311, т. 1 и чл. 312, ал. 1, т. 1 ЗСВ, а и разбиране, когато е необходимо с оглед индивидуалните качества на всеки един от магистратите, допуснали слабости в своята работа, за да може те да излязат от затрудненото положение, в което са изпаднали във връзка с приключването на делата и предаването на съдебните актове в предвидените в закона срокове".

Това, което настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че следва да бъде изрично подчертано е, че в процесния случай нито ИВСС, нито някой от двата дисциплинарни състава, провели производството по дисципл. дело № 3/2012 г., нито Висшият съдебен съвет са положили усилия да изяснят въпроса съществувала ли е адекватна организация на работния процес в Софийски градски съд за времето от 16.06.2006 г. (когато е била обявена първата присъда - по НОХД № 3109/2003 г.) до 17.01.2012 г., когато са били изготвени мотивите по второто дело - НОХД № С-328/2008 г.

3. Както се каза по-горе, отговорът на този въпрос е от съществено значение, защото би допринесъл за изясняването на тежестта на нарушението и на едно друго от релевантните обстоятелства, съставляващи следващия критерий по чл. 309 ЗСВ за определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание - обстоятелствата, при които е извършено нарушението.

Останалите обстоятелства, при които е извършено сега обсъжданото дисциплинарно нарушение, според данните по делото са:

а) Мирослава Стефанова Тодорова е съдия в Софийски градски съд, наказателно отделение, от м. октомври 1997 г.

б) за времето от 1.01.2006 г. до 31.12.2007 г. е била постоянен преподавател в Националния институт по правосъдието (за периода 1.01.2007 г. - 31.12.2007 г. е командирована от ВСС на основание чл. 35е, ал. 6 ЗСВ от 1994 г. с решение по т. V. 2. на протокол № 50 от заседанието на ВСС, проведено на 29.11.2006 г.); за работата й като постоянен преподавател в НИП има изказана служебна благодарност и е поощрена с грамота (протокол № 35 от заседанието на ВСС, проведено на 2.08.2006 г.);

в) решила е през този период на служебна командировка да изготви съдебните актове по обявените в края на 2005 г. (м. ноември и м. декември) за приключени наказателни дела на нейн доклад и да довърши останалите висящи на нейн доклад наказателни дела, едно от които е първото от процесните две дела (НОХД № 3109/2003 г., присъдата, по което е обявена на 16.06.2006 г.); на 1.01.2006 г. съдия Тодорова е имала недовършени 15 бр. НДОХ и 17 бр. КАХД, от които през 2006 г. е свършила 12 бр. НОХД - 11 с присъда и 1 прекратено, а са останали несвършени 3 бр. НОХД и няма данни за 17-те бр. КАХД (продължават да бъдат отчитани като висящи); през 2007 г. съдия Мирослава Тодорова е приключила две от останалите 3 бр. несвършени НОХД - така в края на 2007 г. тя има едно висящо НОХД и 17 бр. КАХД;

г) след завръщането си от командировката в НИП, до края на м. март 2008 г. съдия Мирослава Тодорова е била без кабинет (без установено и оборудвано работно място), при многократно отчитан за СГС недостиг и на съдебни зали, "което очевидно е затруднявало работата й" (цитат от мотивите на решение № 10-00-003 от 12.03.2014 г. по дисц. дело № 3/2012 г.);

д) не се спори между страните (видно от абзац 3 на стр. 8 от решение № 10-00-003 от 12.03.2014 г. по дисц. дело № 3/2012 г.), че "съдия Тодорова е била високо натоварена с дела с правна и фактическа сложност".

е) участвала е и в международни мероприятия по решение на Висшия съдебен съвет:

• с решение по т. 5.1. на протокол № 25 от заседанието, проведено на 25.06.2008 г., Висшият съдебен съвет е командировал съдия Мирослава Тодорова във Виена за времето от 2 до 5 юли 2008 г. за участие в регионален уъркшоп (в случая думата означава "работна група" или "семинар") за съдии от Централна и Източна Европа относно борбата с изпирането на пари, организиран от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и Службата на ООН за борба с наркотиците и престъпността;

• с решение по т. 23.1. на протокол № 40 от заседанието, проведено на 15.10.2008 г., Висшият съдебен съвет е командировал съдия Мирослава Тодорова в Брюксел за времето от 10 до 12.11.2008 г. за участие в първото заседание на подгрупа "Обучение на магистрати. Необходимост от професионалисти, които да прилагат правото на Европейския съюз" на Форум "Правосъдие";

• с решение по т. 4 на протокол № 47 от заседанието, проведено на 20.12.2010 г., Висшият съдебен съвет е командировал съдия Мирослава Тодорова в САЩ за времето от 19 до 29 януари 2011 г. за участие в специализираната програма "Оценка на работата на магистратите", която се администрира от Американското посолство в София.

4. По същото време (от 30.10.2009 г. до 23.11.2012 г.) съдия Мирослава Тодорова е била председател на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България (според чл. 1 от нейния устав независима, доброволна, професионална организация, обединяваща съдиите в България и съдействаща за защита на техните професионални, интелектуални, социални и материални интереси, за укрепване на престижа на съдилищата в България).

Един от същностните белези на демократичната държава в модерната либерална демокрация (управление на управляваните) е възможността представители на гражданското общество (обикновено неправителствени организации) да оказват натиск върху управляващите като форма на граждански контрол. В социологията и политологията се приема, че "в условията на развита демокрация групите за натиск се схващат като напълно легитимен елемент на политическата система (защото) чрез тях, от една страна, се оказва външно въздействие на политическата система и, от друга страна, самата политическа система се отваря към обществото, което е възпроизводство на нейната стабилност".

Съюзът на съдиите в България и други неправителствени организации (Български институт за правни инициативи, Български хелзински комитет и др.) чрез множество критични материали започват да упражняват натиск върху Висшия съдебен съвет като форма на граждански контрол върху неговата работа. За съжаление Висшият съдебен съвет възприема този граждански натиск едва ли не като обявена война, особено след отправен апел неговите членове да подадат оставки.

Особено показателно за степента на възмущението, обзело по-голямата част от членовете на Висшия съдебен съвет, е съдържанието на протокол № 32 от заседанието на ВСС, проведено на 26.07.2012 г. и особено тази част от изказването на един от членовете на (тогавашния персонален състав на) Висшия съдебен съвет, която има следното съдържание:

"... Заговори се и това, че Съюзът на съдиите в България и тези НПО-та се спонсорират от едни и същи източници и се разпределят значителни по размер средства. Тези средства от своя страна са разпределяни между определени техни членове, по най-различни поводи - командировки в страната и чужбина, писане на проекто-закони, доклади, обучения и под други форми. В тази връзка аз лично мога да посоча, че само през месец януари 2012 г. Съюзът на съдиите в България е получил от една чужда държава сумата 420 000 лв. Оттук възникват следните въпроси, които трябва да бъдат изяснени на обществото, за да има пълна прозрачност в дейността на неправителствените организации, които имат отношение към дейността на съдебната система и в частност към ВСС, за да се избегнат всякакви спекулации по техен адрес.

Първо - кой осигурява средствата за дейността на Съюза на съдиите в България и подкрепящите го НПО-та. Едни и същи ли са източниците?

Второ - да се публикуват данни за получените и изразходвани парични средства и материални придобивки в последните 10 години от тях?

Трето - каква е ролята на съдия Мирослава Тодорова като председател на Съюза на съдиите в България при разпределянето и усвояването на тези средства?

Четвърто - кои журналисти и кои медии са получавали средства под каквато и да е форма от тези организации - Съюза на съдиите в България и посочените НПО-та?

Пето - какви са последиците от ненаписването в срок на мотивите по всички тези дела, които съдия Тодорова е просрочила и кой ще плаща ако България бъде осъдена по тях за бавно правосъдие?

Шесто - какви обезщетения плаща България всяка година по Закона за отговорността на държавата и по решенията на Европейския съд за правата на човека в последните 10 години, тъй като ние имаме само от 2005 г., ВСС които е платил, около 13 милиона лева, които сме платили именно за осъждането на България по Закона за отговорността на държавата.

Седмо - каква е членската маса на Съюза на съдиите в България, посочените НПО-та и каква част от обществото представляват?

Осмо - колко и кои са членовете и служителите на тези организации и заемат ли те някакви длъжности в държавната администрация или във фирми с преобладаващо държавно участие?

Девето - има ли в управителните им съвети съпруги или съпрузи на еврочиновници, наблюдаващи съдебната реформа?

Десето - какви са преките контакти на управлението на тези НПО-та с европейските институции. По каква линия и по какъв механизъм се осъществяват тези контакти?

Тези въпроси трябва да намерят отговори, защото в противен случай в обществото остава една голяма неяснота, относно подбудите за защита на един съдия (става реч за съдия Мирослава Тодорова), който е извършил толкова тежки нарушения на служебните си задължения. Ще остане иначе усещането за мирис на пари, и то много пари, които трябва да бъдат разпределяни между една група от хора, която иска, както се говори, да яхне съдебната система .. ."

На същото заседание друг чл. на Висшия съдебен съвет прави изказване, част от което има следното съдържание:

"... Когато влизаме в остри спорове и дискусии по въпроса за това какви са мотивите на ВСС да накаже един магистрат - общественик, винаги във всички случаи се избягва един изключително важен, основен въпрос. Той е съвсем простичък въпрос, който си задават всички обикновени хора - от системните откази от правосъдие, които са констатирани при колежката са се възползвали само и единствено извършителите на тежки престъпления, включително на отвратителни криминални престъпления! Никой друг! Ако в един такъв конкретен случай се беше възползвал един пострадал човечец от престъплението, аз пръв щях да вдигна ръка за оневиняването на такъв магистрат. Но няма такова нещо, колеги! Даже някои от тези подсъдими, които са амнистирани по този начин, след това са продължили да извършват тежки криминални престъпления, включително и от същия вид! Е, при това положение, аз бих попитал колегите съдии, магистрати, които призовават ВСС да се засрами и да подаде оставка - кой точно трябва да се засрами и да подаде оставка!!! (...) И последен въпрос - говори се за борба за независимост на съдебната система. Искам да напомня на тези "борци за независимост", че Висшият съдебен съвет е държавен орган, който е автономен и независим, но въпреки това върху него се оказва брутален натиск, както от групи съдии, така от неправителствени организации. (...) Но все пак, за каква независимост става въпрос - аз искам да изразя огромното си уважение към огромния брой скромни, всеотдайни, изключително компетентни съдии в страната, които аз лично познавам, много голяма част от тях, те извършват своята трудна, благородна дейност, често пъти свързана с лични рискове, извършват я тихо, ежедневно, при много тежки условия. Така, че моите уважения към тези колеги! Но една малка част от колеги съдии, с елитарно мислене смятат, че трябва да се проведе такава съдебна реформа, която да им даде право сами да се предлагат, сами да се избират, сами да се награждават, сами да се уволняват, сами да се възнаграждават, може би да си определят и заплатите!!! ..."

5. Същественият въпрос - допустим ли е натиск върху работата на Висшия съдебен съвет като форма на граждански контрол, упражняван от неправителствени организации - остава открит. Но развилите се събития през периода 2010 - 2012 г., пряко касаещи съдия Мирослава Тодорова, показват, че натиск върху държавен орган като форма на контрол може да бъде упражняван само от граждани, които са изрядни в своята професионална дейност. А при проверката, извършена от ИВСС въз основа на заповед № 108 от 20.04.2010 г., вече е било установено, че "25-ти състав М. Тодорова има просрочени с по 7-8 и повече месеци 8 НОХД от 2009 г. и 2010 г. и 9 ВНД, също от 2009 г. и 2010 г." Затова и казаното от главния инспектор на ИВСС в интервю, отпечатано във в-к "Класа" на 14.06.2011 г. е естествена, логична и предвидима реакция:

"... Сега изведнъж услужливо се появи сигналът срещу Владимира Янева, че има конфликт на интереси, че е забавено определено дело. Очевидно подаден от някой от съдебната система. Инспекторатът не проверява за конфликт на интереси. За забавянето на делата - да, това е работа наша. Проверката на цялото наказателно отделение на СГС ще позволи да се види кой колко си бави делата и така ще бъдем далеч по-обективни (...) Много уважавам смелата, будна съвест на всички магистрати. Адмирирам това им поведение, защото то е достойно. Но данъкоплатецът им плаща заплатите най-напред, за да си напишат делата, а в извънработно време, нека пишат декларации и позиции. Затова ще проверим кои са си написали мотивите към присъдите в сроковете, посочени в закона, колко ги бавят и какви са причините за това ..." (данните за това интервю се взеха от мотивите към реш. № 10945 от 2.08.2012 г. по адм. д. № 2028/2012 г. на ВАС-VII отд.).

Също така естествено и логично е издаването на заповед № СС-01-3 от 14.06.2011 г., с която главният инспектор нарежда "да се извърши проверка в Софийски градски съд - Наказателна колегия по спазването на сроковете по НПК за 2010 г. и първото шестмесечие на 2011 г."

Тази проверка, както се каза и по-горе (виж т. I. 4.г. от тези мотиви), по отношение на съдия Мирослава Тодорова завършва с констатацията, че освен изброените по номера 55 бр. наказателни дела за 2010 г. и 2011 г., по които не е изготвила съдебните актове в сроковете по чл. 308 и чл. 340 НПК, са установени още две дела, приключени преди 2010 г., по които съдебните актове са довършени едва по време на проверката (на 14.06.2011 г.):

• НОХД № 681/2004 г., по което присъдата е постановена на 17.07.2007 г., а мотивите, както се каза, са изготвени окончателно на 14.06.2011 г. (3 години и 10 месеца след срока по чл. 308, ал. 2 НПК) и

• НОХД № 2055/2005 г., по което присъдата е постановена на 21.11.2007 г., а мотивите са изготвени на 14.06.2011 г. - 3 години и 5 месеца след срока по чл. 308, ал. 2 НПК.

За второто от тях (без посочване на неговия номер) в медиите се появява публикация със заглавие "След 16 години Атанас Тилев невинен за източени милиони от БЗК" и със следното съдържание (извадка): "... Разследването срещу Тилев се точи цели 7 г. През 2005 г. прокуратурата внася обвинителен акт срещу него в Софийския градски съд за това, че е "разпилял" 543 500 000 лв. от БЗК, тъй като не е положил достатъчно грижи за капитала като шеф на съвета на директорите. Съдия Мирослава Тодорова признава Тилев за невинен две години по-късно. Въпреки протеста на прокуратурата, която настоява за осъдително решение, делото не може да тръгне на горна инстанция, защото съдия Тодорова бави мотивите за присъдата си цели 4 г. Междувременно 15-годишната абсолютна давност за търсене на наказателна отговорност от извършване на деянието изтича на 17 ноември 2010 г. ..."

Към съдия Мирослава Тодорова определено вече има насочен журналистически интерес, поради което следват и други заглавия в пресата: "Прекратиха дело за отвличане по давност, водено от нашумяла съдийка", "Готвят наказание за съдия Мирослава Тодорова за забавено с 5 г. дело" (тези материали визират НОХД № 3109/2003 г.), "Пропада второ забавено дело на Мирослава Тодорова" (НОХД № 681/2004 г.) и т. н. Все пак има и един доброжелателен материал със заглавие "Преди 9 г. Мирослава Тодорова написа за 72 часа делото БИАД" (http:/www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1472934), чийто автор споделя: "Да се бавят мотиви към присъди с години, е недопустимо, две мнения по този въпрос няма. И може би такъв магистрат заслужава уволнение. Самата Тодорова каза, че изпитва "дълбоко неудобство за забавянето". Обясни обаче, че това е станало не от некомпетентност или мързел, а заради огромния брой дела, които е гледала, и нечовешкото натоварване."

6. Формата на вината, при която е извършено процесното дисциплинарно нарушение, несъмнено е съзнавана непредпазливост, която макар и рядко е наричана и "наказуемо лекомислие" - съдия Мирослава Тодорова необосновано е считала, че ще успее да се справи с всичките си ангажименти - като съдия в Софийски градски съд, наказателно отделение, като преподавател в НИП, като председател на УС на Съюза на съдиите в България (а публичните ангажименти винаги са съпътствани с т. нар. "битовизми").

IV. При тези данни за тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя (чл. 309 ЗСВ), настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че наложеното на съдия Мирослава Тодорова дисциплинарно наказание "понижаване в длъжност съдия в Софийски районен съд за срок от 2 години" по вид съответства на тежестта на нарушението и предизвикания от него обществен отзвук, но по размер е прекомерно тежко с оглед на високата индивидуална натовареност на съдия Тодорова през процесния период и останалите обстоятелства, при които е извършено нарушението, изложени по-горе.

Членът на Висшия съдебен съвет, направил предложението за това по вид и размер дисциплинарно наказание, е изложил съображения, които по силата на чл. 320, ал. 4, изр. 2-ро, предл. 2-ро ЗСВ се считат за мотиви на оспореното от съдия Тодорова решение на Висшия съдебен съвет и според които съображения при определянето на дисциплинарното наказание следва да бъде взет предвид аналогичният случай със съдия Мариян Марков, на когото Висшият съдебен съвет е наложил дисциплинарно наказание "понижаване в длъжност".

От съдържанието на Решение № 3963 от 21.03.2014 г. по адм. д. № 10272/2013 г. на ВАС-VI отд. е видно, че случаят Мариян Марков не е съвсем идентичен с процесния случай, защото:

• Дисциплинарният състав на ВСС с решение № 10-00-017 от 1.07.2013 г. по дисципл. дело № 7/2013 г. е предложил на Висшия съдебен съвет да приеме, че Мариян Стефанов Марков - съдия в Софийски градски съд, наказателно отделение, за периодите 2005 г. - 2008 г. и 1.07.2011 г. - 31.12.2012 г. е допуснал системно неспазване на сроковете по чл. 243, ал. 4 - ал. 7 НПК, чл. 244 НПК, чл. 252 НПК, чл. 308 НПК, чл. 340 НПК, чл. 345 НПК - дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 1 и т. 2 от ЗСВ, за които нарушения следва да му бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ - дисциплинарно освобождаване от длъжност;

• В мотивите към цитираното решение ВАС - VI отд. е посочил, че приема за установено от фактическа страна: "Нарушенията, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на магистрата са обособени в две групи и по наличността им не се спори. Съдия Марков е проявил бездействие, водещо до неоправдано забавяне на производството по 23 дела, което е довело по две от тях до пълно преграждане възможността за осъществяване на наказателно преследване поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност за наказателно преследване. По втората група нарушения е установено системно неспазване на установените в закона срокове по чл. 243, ал. 4 - ал. 7 НПК, чл. 244 НПК, чл. 252 НПК, чл. 308 НПК, чл. 340 НПК, чл. 345 НПК по 26 дела, като съдията не е насрочил 21 дела, които са му били разпределени след предходна проверка."

• Дисциплинарният състав, провел новото дисциплинарно производство по процесното дисциплинарно дело № 3/2012 г., с решение № 10-00-003 от 12.03.2014 г. е предложил Висшият съдебен съвет да наложи на съдия Мирослава Тодорова дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение с 25 на сто за срок от две години" за забавено изготвяне на мотивите по две НДОХ - едно нарушение (а не система) по чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ;

С решение по т. 29 на протокол № 28 от заседанието, проведено на 17.07.2013 г., Висшият съдебен съвет, след проведени разисквания е приел констатациите на дисциплинарния състав досежно извършените нарушения, но е наложил на съдия Марков дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 4 ЗСВ - "понижаване в длъжност съдия в Софийски районен съд за срок от две години" (т. е. наложеното дисциплинарно наказание е по-леко от това, за което е предложението на дисциплинарния състав).

Със сега оспореното от съдия Мирослава Тодорова решение Висшият съдебен съвет й е наложил дисциплинарно наказание "понижаване в длъжност съдия в Софийски районен съд за срок от две години" (т. е. наложеното дисциплинарно наказание е по-тежко от това, за което е предложението на дисциплинарния състав) без да изложи мотиви защо счита, че констатираните при съдия Мариян Марков общо 49 нарушения, обединени в системност, са равностойни по тежест на двете нарушения, които не са система, за които е наложено наказанието на съдия Мирослава Тодорова. Едва ли аргументът би бил, защото при едното от тях (НОХД № 3109/2003 г.) е допуснато да изтече абсолютната давност, погасяваща наказателната отговорност на подсъдимия, тъй като при съдия Мариян Марков констатацията е, че по две от делата е изтекла абсолютната погасителна давност за наказателно преследване.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че следва да бъде споделено становището, изразено в решение № 3963 от 21.03.2014 г. по адм. д. № 10272/2013 г. на ВАС - VI отд. (по жалбата на съдия Мариян Марков), според което "всеки период на бездействие и забава по конкретно съдебно производство е самостоятелно основание за ангажиране дисциплинарната отговорност, независимо от санкцията, наложена за идентично нарушение през предходен период". Нещо повече - с решение № 10813 от 16.07.2013 г. по адм. д. № 1749/2013 г., за което вече се каза, че е задължително в отношенията между страните по настоящето дело, петчленният състав на Върховния административен съд, приемайки, че забавеното изготвяне на мотивите по процесните две дела (НДОХ № 3109/2003 г. и НДОХ № С-328/2008 г.) е дисциплинарно нарушение, имплицитно е приел, че е налице дисциплинарно нарушение дори когато забавеното изготвяне на мотиви е осъществено през вече проверяван от ИВСС период от време. Но само друг петчленен състав на Върховния административен съд (като равен по степен съд) евентуално би приел да коментира решение № 10813 от 16.07.2013 г. по адм. д. № 1749/2013 г. на ВАС, петчл. с-в по въпросите извършено ли е дисциплинарно нарушение или прекомерната индивидуална натовареност на съдия Мирослава Тодорова е обстоятелство, което изключва вината, респ. отговорността и ако е налице дисциплинарно нарушение, дали отговорността за него не е погасена поради изтичане на сроковете по чл. 310, ал. 1 ЗСВ. Ако се стигне до такова обсъждане на първия от тези въпроси, е интересно как ще бъдат разисквани:

• Решение № 14780 от 11.11.2013 г. по адм. д. № 11940/2013 г. на ВАС, петчл. с-в, според което "високата натовареност естествено създава основания за обективна невъзможност мотивите по всички съдебните актове да бъдат изготвяни в законните срокове (но) ВСС не е изготвил методика или правила относно натовареността на съдиите във всички съдилища в страната (а) при липсата на такива правила, не би могло да се определи обективно неизпълнението на задълженията на магистрата съобразно индивидуалната му натовареност (и) тази "празнота" в дисциплинарната практика на ВСС води до нарушаване на принципите на последователност и предвидимост, регламентирани в чл. 13 АПК";

• Решение № 623 от 13.01.2011 г. по адм. д. № 9430/2010 г. на ВАС - VII отд., оставено в сила с Решение № 10613 от 15.07.2011 г. по адм. д. № 2848/2011 г. на ВАС, петчл. с-в, според което конкретната фактическа и правна сложност на делата, по които съдебните актове не са изготвени в съответния процесуален срок, е обстоятелство, което определя формата на вината и наказуемостта на деянието, поради което "едва когато се установи, че актът е постановен, с оглед на неговата фактическа и правна сложност, извън разумния срок може да се приеме, че е налице нарушение"

• Решение № 15921 от 23.12.2010 г. по адм. д. № 12157/2010 г. на ВАС, петчл. с-в, според което "деянието на магистрата, макар и формално да осъществява признаците на дисциплинарно нарушение, по същество не представлява такова от гледище на обема на свършената от него работа през 2008 г., сравнена с броя на забавените дела".

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че при установеното в процесния случай данни за тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя, съответно на нарушението (забавено изготвяне на мотивите към присъдите по две НОХД с повече от 2 години, при едно от които наказателната отговорност на подсъдимия е погасена поради изтичане на абсолютната давност) е дисциплинарното наказание по чл. 308, ал. 1, т. 4, предл. 2-ро ЗСВ - понижаване в длъжност съдия в Софийския районен съд за минималния срок от една година. В този смисъл на основание чл. 172, ал. 2, предл. 4-то АПК следва да бъде изменено оспореното от съдия Мирослава Тодорова решение на Висшия съдебен съвет.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,