Решение № 4527 от 30.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2628/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), подадена от процесуалния представител юрк. Николова, срещу Решение 26212/06.12.2024 г., постановено по адм. дело 1546/2024 г. по описа на Административен съд София - град. Съдебното производство е за втори път пред настоящата инстанция, след като с Решение 1476/08.02.2024 г. по адм. дело 5526/2023 г. по описа на ВАС е отменено Решение 2203/03.04.2023 г. по адм. дело 3668/2020 г. по описа на Административен съд София - град и делото е върнато със задължителни указания за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва извода, че ревизионният акт (РА) на Трансперант ЕООД не е влязъл в сила и в тази връзка навежда съображения за пропуски при оценката на фактите и доказателства от първоинстанционния съд. Поддържа становище за установеност на всички елементи от състава на отговорността по чл. 177 ЗДДС. Към жалбата са приложени писмените доказателства, които според касатора са били игнорирани неоснователно от съда. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество, с което процесният РА да бъде потвърден като законосъобразен и обоснован. Претендира присъждане на деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение и внесената държавна такса за касационното обжалване, съгласно представен списък на разноски. Ответникът Ангор ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Иванов, оспорва касационната жалба в хода на делото и моли първоинстанционното съдебно решение да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на внесените държавни такси за обжалване пред двете инстанции. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба с позиция за отсъствие на релевираните с нея пороци, съставляващи отменителни основания по чл. 209 АПК. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд София - град е бил РА Р-22221419004028-091-001/19.12.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 375/10.03.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорност на Ангор" ЕООД по чл. 177 ЗДДС за дължим и невнесен ДДС в размер на 54 706,22 лв. по фактури, издадени от Трансперант ЕООД за данъчни периоди от м. 06.2016 г. до м. 12.2017 г. и м. 03.2018 г. и лихви за просрочие в размер на 15 051,11 лв. Установяванията на съда при повторното разглеждане на спора са съсредоточени върху представените доказателства от процесуалния представител на ответника с молба от 27.02.2024 г. В изпълнение на указанията в Решение 1476/08.02.2024 г. на ВАС, по делото са приети издадените РА Р-22221418004469-091-001/06.02.2019 г., РД Р-22221418004469-092-001/18.12.2018 г. на Трансперант ЕООД и документи, удостоверяващи предприетите действия за връчване на РА от органите по приходите съобщение по чл. 32 ДОПК, протоколи за посещение на адрес от 14.02 и 25.02.2019 г. и писмо по чл. 32, ал. 5 ДОПК с обратна разписка. В резултат от изисканата допълнителна информация от куриерската фирма е установено, че писмото не е доставено с отбелязана причина непълен адрес . В констативната част на решението са обобщени основанията за реализиране на отговорността на Ангор ЕООД по реда на чл. 177 ЗДДС, а именно: 1. Дружеството е приспаднало данъчен кредит по фактури, издадени от Трансперант ЕООД в общ размер на 56 624,22 лв.; 2. На доставчика Трансперант ЕООД с РА Р-22221418004469-091-001/06.02.2019 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по получените доставки и е установено, че начисленият ДДС по извършените доставки, вкл. по издадените фактури на Ангор ЕООД е дължим като резултат за съответния данъчен период; 3. Дължимият ДДС не е внесен от доставчика; 4. Ползваният данъчен кредит от Ангор ЕООД е пряко свързан с начисления и дължим ДДС по фактурите на дружеството-доставчик; и 5. Знание у получателя, че данъкът няма бъде внесен поради наличие на отношения, които надхвърлят рамките на обичайните делови отношения между страните. Като безспорен е отделен фактът, че през ревизираните периоди е налице свързаност по смисъла на § 1, т. 3 ДР ДОПК между Трансперант ЕООД, Ангор ЕООД и ЕТ Б. П. - обслужване , доколкото едно и също физическо лице е управлявало и представлявало трите стопански субекта. От правна страна административният съд е обосновал заключение за издаването на процесния РА от компетентни органи по приходите при ТД на НАП София, но при неправилно приложение на материалните и процесуални законови разпоредби. След като е обсъдил събраните доказателства решаващият състав е достигнал до извод за неизпълнение на императивното условие по чл. 32, ал. 4, изр. второ ДОПК за публикуване на съобщението до Трансперант ЕООД. Съгласно изложените мотиви, ответникът не е установил релевантния факт за преценката в тази връзка. По делото също така не са ангажирани и доказателства за предприети действия за надлежно връчване по реда на чл. 29, ал.ал. 1-6 ДОПК и съответно връчването да е удостоверено по начините, посочени в чл. 30, ал.ал. 1-6 ДОПК. Неправилно органите по приходите са се позовали на констатациите в РА Р-22221418004469-091-001/06.02.2019 г., който не е бил влязъл в законна сила и поради това в разглеждания случай съдът е приел, че не са осъществени всички елементи от сложния фактически състав на отговорността по смисъла на чл. 177 ЗДДС. Обжалваното решение на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е спазил указанията на ВАС за отстраняване на допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила при предходното разглеждане на делото, за изясняването му от фактическа страна и преценка по приложението на относимите законови разпоредби. Доказателствената тежест е разпределена правилно между страните като в тази насока са дадени конкретни насоки и е оказано необходимото съдействие по реда на чл. 192 ГПК за установяване на обективната истина за фактите. Предвид констатираните пропуски от касационната инстанция и мотивите в Решение 1476/08.02.2024 г. по адм. дело 5526/2023 г. е видно, че в архива на приходната администрация не е било съхранено четливо копие на пощенския плик за изпращане до Трансперант ЕООД и обратната разписка, нито допълнителна информация относно причините и обстоятелствата за невръчване на РА Р-22221418004469-091-001/06.02.2019 г. Обосновано решаващият съд е акцентирал върху извънредния характер на способа по чл. 32 ДОПК Връчване, чрез прилагане към досието , който е следвало да се приложи едва след изчерпване на възможностите по чл. 29 ДОПК. В това отношение са налице множество нарушения на процедурата по чл. 32 ДОПК, за които касаторът не държи сметка или поддържа бланкетно становище за необсъждане и игнориране на доказателствата. Освен липсата на твърдения за предприети редовни действия за връчване на РА на Трансперант ЕООД, неспазване на изискването на чл. 32, ал. 4, изр. второ ДОПК, в случая не е удостоверена по несъмнен начин и невъзможността лицето да бъде намерено по смисъла на чл. 32, ал. 1 ДОПК. Така представените протоколи за посещение на адреса за кореспонденция, съответно от 14.02.2019 г. и 25.02.2019 г. (л. 18 и л. 19 от делото), са изготвени и подписани еднолично от служител на НАП, без участие на свидетели. От данните по делото се установява, че на съответния служител, на длъжност ст. инспектор по приходите, е било възложено извършването на двете ревизионни производства и съставянето на РД по тях - на Трансперант ЕООД, съгласно ЗВР Р-22221418004469-020-001/01.08.2018 г. и на Ангор ЕООД, съгласно ЗВР Р-22221419004028-020-001/27.06.2019 г. Предвид горното, настоящата касационна инстанция приема, че не са допуснати наведените пороци с касационната жалба. Твърденията на страните и събраните доказателства в хода на съдебния процес са обсъдени в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Решаващият съд е отделил точно спорните въпроси от безспорните и е разгледал сочените с РА Р-22221419004028-091-001/19.12.2019 г. предпоставки по чл. 177 ЗДДС за ангажиране на отговорността на Ангор ЕООД за ДДС по фактурите на Трансперант ЕООД в данъчни периоди от м. 06.2016 г. до м. 12.2017 г. и м. 03.2018 г. Крайното заключение и изложените мотиви за незаконосъобразност на процесния РА са издържани от фактическа и правна страна и се споделят на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК като не е нужно да бъдат повтаряни. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 ЗДДС, регистрираното лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Според чл. 177, ал. 2 ЗДДС, отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117-120 ДОПК. Положителните и отрицателните нормативни условия следва да са изпълнени кумулативно като отсъствието на всяко от тях е предпоставка за незаконосъобразност на процесния РА Р-22221419004028-091-001/19.12.2019 г. В допълнение към отменителните мотиви на административния съд следва да се посочи, че обективните елементи от състава на отговорността са изследвани формално в Решение 375/10.03.2020 г. на ДД ОДОП София (стр. 5-6 от него) и конкретен анализ на фактите не е поместен, за разлика от субективната страна и свързаността между дружествата (стр. 7 и сл. от него), която реално не е оспорена от Ангор ЕООД в хода на делото. Достигайки до идентичен извод за незаконосъобразност на РА, Административен съд София град е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, посочени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Разноски за производството не следва да бъдат присъждани с оглед на факта, че искането на процесуалния представител на Ангор ЕООД за възстановяване на държавните такси за обжалване е уважено от административния съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение,