Решение № 6610 от 18.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5464/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. С решение 10682 от 27.03.2025 г. по адм. д. 12390/2024 г. Административен съд София град (АССГ) е отхвърлил жалбата на А. А. О., гражданин на Сирия, против решене 11328/30.10.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от А. А. О., гражданин на Сирия, чрез адв. А. Пантова от САК служебен защитник. В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът намира, че в съдебния акт не са обсъдени доводите на жалбоподателя и по-конкретно отказът на жалбоподателя да участва във военни действия в страната си. В жалбата се твърди наличието на обстоятелствата по чл. 9, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорения административен акт и преписката да се върне на решаващия орган с указания за предоставяне на хуманитарен статут на жалбаподателя. В проведено открито съдебно заседание пред настоящата инстанция, касаторът се явява лично и се представлява от адв. А. Пантова , която поддържа жалбата. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, се представлява от процесуалният си представител гл. юрк. Хичовски, който оспорва основателността на жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени изложените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е било решение 11328/30.10.2024 г. на председателя на ДАБ при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във връзка с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ на А. А. О. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата против административния акт. Решаващият съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният акт е издаден в съответствие с материалния закон. Административен съд София град е приел от фактическа и правна страна, че не са налице предпоставки и за предоставяне на хуманитарен статут, доколкото не се доказва реална опасност от тежки посегателства спрямо А. А. О. визирани в нормата на чл. 9 ЗУБ. По отношение на предпоставките обуславящи предоставяне на хуманитарен статут на чуждият гражданин по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, административния съд е очертал материалноправните предпоставки на посочения правен институт и е направил извод, че от бежанската история на лицето и данните по делото, не се доказва наличието им в случая. Според решаващият съд няма основания да се приеме, че А. А. О. е напуснал Сирия поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция. Решаващият съд е приел също така, че към момента на разглеждане на делото на цялата територия на Сирия конфликтът не достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в тази страна, в конкретен регион, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си, поради което е прието, че не били налице хипотезите, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Съдът се е позовал на актуална справка с вх. МД-02-159/14.03.2025 г. на дирекция Междунардна дейност при ДАБ-МС, относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия, която подробно е описана в оспорения съдебен акт. Крайният извод на първоинстанционния съд е за правилност на преценките на административния орган за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, съответно за законосъобразност на административния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно уредбата на чл. 8 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Според чл. 8, ал. 4 ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Обосновани на доказателствата по делото са възприетите от съда изводи за липса на фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на А. А. О.. Правилно АССГ приема, че от доказателствата по делото не се установяват данни, а и липсват твърдения, въз основа на които да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността на чужденеца към определена социална група. В конкретния случай А. А. О. не е направил относими твърдения, изпълващи хипотезата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Жалбоподателят изрично заявява, че не е бил обект на преследване от държавата, партии или организации или недържавни субекти, не е имал проблеми, свързани с религията, която изповядва или с етническата му принадлежност. Решаващият съд е акцентирал на бежанската му история, от която става ясно, че е напуснал Сирия, заради войната, но няма данни същият да е бил преследван. Жалбоподателят е преминал нелегално в Турция, където е останал 8 дни, а оттам е преминал чрез трафикант нелегално на територията на Република България. Обоснован е изводът на решаващия съд, че от събраните доказателства не се доказва наличие на опасност за сигурността или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Чуждият гражданин не е заявил твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, съгласно предпоставките уредени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Твърденията в касационната жалба за необоснованост на съдебния акт са неоснователни. Административният съд, с много подробни мотиви и задълбочен анализ, е изяснил фактическата обстановка и е установил, че липсват каквито и да било доказателства, които да обосновават наличие на притеснения относно дискриминационно и опасно отношение към лицето по повод негова политическа, религиозна, полова принадлежност или други причини, които създават у него основателен страх от преследване. Логичен и обоснован е правният му извод, че няма правно-релевантни факти, които да обосноват прилагането на разпоредбите на чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците. Обосновал е от фактическа и правна страна липсата на предпоставки и за предоставяне на хуманитарен статут, много подробно и в детайли е разгледал обстановката политическа и военна в Сирия и е извел извод за правилност на преценките на административния орган, основавайки се на представените справки от дирекция "Международна дейност" на ДАБ МС, както и на представената пред първоинстанционния съд справка МД-02-159/14.03.2025 г. относно актуалната обстановка в Сирия, вкл. и от публично известни международни източници. Относно касационния довод за нежелание на лицето да се сражава в редовете на сирийската армия, следва да се посочи, че А. А. О. не е представил доказателство за неговото повикване в армията, както и че властите са го търсили с такава цел. От така представените данни в интервюто следва да се обоснове извод, че А. А. О. не е имал проблеми с властите в Сирия. В случая административният орган се е позовал и съобразил в акта си даденото тълкувателно определение за лице, което се отклонява от военна служба в глава V, "В" от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на ВКБООН през 1992 г., като в хода на производството не се установило и не се доказват и към настоящият момент лицето да е дезертьор или беглец от военна служба, както и други значими за чужденеца мотиви да напусне или да остане извън страната си, които са основателни опасения от преследване. В настоящия случай, не се установява, че лицето ще понесе несъответстващо на провинението сурово наказание за военното нарушение, тъй като не се доказва наличието на такова нарушение. От проведеното с лицето интервю се установява, че е политически неангажирано и не заявява, че отказва да служи в армията поради религиозни разбирания и морални убеждения. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че доколкото личната бежанска история на касатора се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или на реална опасност от тежки посегателства, то по отношение на А. А. О. не могат да намерят приложение разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, както правилно е съобразил и административният съд. Въз основа на изложеното, като е приел решение 11328/30.10.2024 г. на председателя на ДАБ при МС за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, АССГ е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение