Решение № 9920 от 26.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11926/2016 г.

Решение № 9920 от 26.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11926/2016 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Изпълнителния директор на българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/, против решение № 5411/26.07.2016 г. на Административен съд С. - град /АССГ/, постановено по административно дело № 5833/2016 г., с което е отменена заповед № СОС-11/17.05.2016 г. на същия административен орагн, за прекратяване служебното правоотношение на П. Й. М. на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението на АССГ, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. О. П. Й. Маринова от град С., чрез пълномощника си адв. Шопов оспорва касационната жалба, както и в съдебно заседание поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима, но разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АССГ е отменил заповед № СОС-11/17.05.2016 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която е прекратено служебното правоотношение на П. Й. М. на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител. АССГ е изложил съображения, че административният акт е незаконосъобразен, тъй като не са налице предпоставките на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. За да постанови своето решение АССГ е приел следната фактическа обстановка: П. М. е назначена за пръв път на държавна служба на длъжността "директор" на Дирекция "Информационни системи и бизнес процеси" в Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ със заповед № 21/31.07.2012 г. на управителя на НЗОК, считано от 01.08.2012 г. На 01.10.2013 г. Маринова е преназначена на друга длъжност в ЦУ на НЗО, където е работила до 22.10.2014 г. Със заповед № СН-16/01.07.2015 г. П. М. е назначена на длъжност "директор" на дирекция "Информационни системи и информационни технологии" при ЦУ на БАБХ, като служебното й правотношение от тази длъжност е прекратено с оспорената пред АССГ заповед в едногодишния срок по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. При така установените факти по делото, първоинстанционният съд е приел за установено, че заповед заповед № СОС-11/17.05.2016 г. на изпълнителния директор на БАБХ, е издадена в нарушение на разпоредбите на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 12, ал. 1, предложение второ, съгласно която, ако служебното правоотношение претърпи промяна в рамките на едногодишния срок за изпитване, срокът продължава да тече и при следващото служебно правоотношение. Следователно 1 годишният срок е изтекъл при първоначалното назначаване на Маринова за държавен служител за времето от 01.08.2012 г. до 01.08.2013 г. в НЗОК. За новия орган по назначаване не възниква отново правото му по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. Касационната инстанция намира обжалваното решение за правилно. Същото е в съответствие с разпоредбите на материалния закон - в случая с нормата на чл. 12 от ЗДСл. Според цитираната норма, когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаване може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. За да може органът да упражни това свое право, е необходимо наличието на една позитивна предпоставка - назначаване на държавния служител за първи път на държавна служба и една отрицателна предпоставка - да не е изминала една година от датата, на която държавния служител е встъпил в длъжност. В настоящия случай предпоставките на чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл не са налице. Маринова е назначена за първи път на държавна служба със заповед № 21/31.07.2012 г. на управителя на НЗОК, считано от 01.08.2012 г. Режимът на изпитване на държавния служител, предвиден в чл. 12 от ЗДСл, дава възможност на органа по назначаването да провери и прецени неговите професионални и служебни качества, както и умението за работа в колектив. Срокът за изпитване е една година, но служебното правоотношение може да бъде прекратено и по-рано, когато органът констатира несправяне с работата от страна на държавния служител. Правилно е заключението на първоинстанционния съд, че в случая е изпълнена основната материалноправна предпоставка, визирана в разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, тъй като касационната ответница в настоящето производство е била държавен служител повече от една година. От доказателствата по делото се установява, че Маринова е назначена за първи път на държавна служба в длъжността "директор" на Дирекция "Информационни системи е бизнес процеси" в Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ със заповед № 21/31.07.2012 г. на управителя на НЗОК, считано от 01.08.2012 г. На 01.10.2013 г. Маринова е преназначена на друга длъжност в ЦУ на НЗО, където е работила до 22.10.2014 г. Със заповед № СН-16/01.07.2015 г. П. М. е назначена на длъжност "директор" на дирекция "Информационни системи и информационни технологии" при ЦУ на БАБХ, от която длъжност е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. Според чл. 2, ал. 1 от ЗДСл държавен служител е лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия, а ал. 2 регламентира, че длъжностите, които се заемат от държавните служители, се определят в Единен класификатор на длъжностите в администрацията, който се приема от Министерския съвет и се обнародва в "Д. вестник." Съгласно нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на КДА, длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание на Закона за Министерството на вътрешните работи, на Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б., на Закона за изпълнение на наказанията или на Закона за дипломатическата служба, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. В случая с оглед данните по делото не е налице хипотезата на чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл, тъй като административният орган не отчита обстоятелството, че Маринова е била държавен служител в НЗОК повече от една година, където е заемала сходна длъжност, свързана с изпълнение на служебните й задължения в областта на информационните технологии и информационни системи. В случая е приложима разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗДСл, т. е. налице е назначаване на държавния служител на сходни длъжности в различни администрации, като едногодишния срок за изпитване е изтекъл. Следва да бъдат споделени и изложените мотиви от АССГ досежно тълкуването на разпоредбите на чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл, в насока, че прекратяването на служебното правоотношение на това основание може да бъде извършено, само в случай че правоотношението се измени преди изтичането на срока, като срокът за изпитване продължава да тече при следващото служебно правоотношение /ал. 1, изр. второ/; както и ако в срока по ал. 1 служебното правоотношение бъде прекратено, при последващо постъпване на държавна служба започва да тече нов срок за изпитване. Следователно по отношение на касационната ответница не е налице нито една от двете хипотези, тъй като едногодишния срок за изпитване по отношение на нея е изтекъл още по време на работата й в НЗОК, а прекратяване на правоотношението й в този срок не е извършено. Предвид на изложеното, решението на АССГ е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред касационната инстанция и направеното искане от пълномощника на ответницата, в полза на същата следва да бъдат присъдени 1880 лева разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение на пълномощника й. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение