Решение № 388 от 22.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 248/2011 г.

Решение № 388 от 22.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 248/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. С. Н. от [населено място], чрез адв. Б. И., срещу решение № 289 от 8.02.2009 г. по гр. дело № 548/2009 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 29 от 22.04.2009 г. по гр. д. 2/2008 г. на Хасковски окръжен съд. В обжалваната част е уважен иск по чл. 28 от ЗОПДИППД на К. за отнемане на недвижим имот "часовникарско ателие" с площ 20.79 кв. м в кв. 152 по плана на [населено място], прехвърлен на касаторката Г. Н., майка на проверяваното лице Б. Н. и е прието продажбата му по нотариален акт и № 53 от 2004 г. да е относително недействителна спрямо държавата на основание чл. 8, ал. 1 от ЗОПДИППД. В останалата част и по отношение на постановеното отнемане полза на държавата на останалите имоти на Б. А. Н., решение № 289 от 8.02.2009 г. по гр. дело № 548/2009 г. на Пловдивски апелативен съд е влязло в сила, след като с определение № 208 от 9.11.2010 г. по гр. № 824/2010 г. в тази част не е допуснато касационно обжалване. В касационната жалба на Г. С. Н. се съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон. Нейният син е осъден за притежание на огнестрелно оръжие - стар негоден пистолет и съдът не е обследвал каква връзка има това деяние с придобитото имущество. Неправилно е преценено съотношението между реализираните доходи и извършените разходи в стойностно изражение за проверявания период. Сделката по прехвърлянето на процесния обект през 2004 г. не е била осъществена с цел укриване на имущество, имотът преди това е бил придобит от Общината, представлявал е часовникарско ателие, в което е работел съпруга на касаторката. Необосновано са отхвърлени възраженията за установени доходи и декларирани налични спестявания към момента на придобиването на обекта, като участието на родителите на проверявания във финансирането на покупката е прието за неотносимо. Ответникът по касационната жалба К. - [населено място] я оспорва. Не е установен законен източник на доходи и поради това не е оборена законоустановената презумпция презумпция в чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД, т. е налице е основателно предположение за придобито от престъпна дейност имущество. Налице са и предпоставките на чл. 8, ал. 1 от закона. Върховна касационна прокуратура е на становище, че касационната жалба е неоснователна. С определение № 752 от 15.06.2011 г. на ВКС, III г. о. жалбата на Г. С. Н. е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради противоречие на обжалваното решение с приетото в решение № 1488 от 30.10.2010 г. по гр. д. № 1116/2009 г. на IV отд на ВКС и решение № 1 от 21.03.2011 г. по гр. д. № 697/2010 г., IV отд на ВКС по въпроса за формиране на предположението, че придобиването на имот е свързано с престъпната дейност и неговата обосновка в съдебното решение. По формулирания въпрос Пловдивски апелативен съд е възприел тезата на Комисията, че логическото тълкуване на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД очертава предположението като презумпция на самия закон и следователно не може да се отрече основателността на предположение за свързаност на придобитото с престъпна дейност, ако ответникът, осъден по някои от съставите в чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД, не докаже законен източник на доходите си. Даденото от въззивния съд разрешение е противоречие с практиката на Върховен касационен съд по прилагането на чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД, изразена в решение № 1488 от 30.10.2010 г. по гр. д. № 1116/2009 г. на IV отд на ВКС, реш. № 806/2010 г. по гр. д. № 1335/2009 г. IV г. о и решение № 1 от 21.03.2011 г. по гр. д. № 697/2010 г., IV отд на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК Еднозначно в цитираната практика на ВКС се приема, че връзката между придобиването на имущество с конкретно установената престъпна дейност е извод, направен от съда при собствено изследване на конкретните обстоятелства и единствено така предположението в чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД намира обосновка. Настоящият състав на Върховен касационен съд счита, че даденото в решение № 289 от 8.02.2009 г. по гр. дело № 548/2009 г. на Пловдивски апелативен съд тълкуване на чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД е в противоречие с цитираните решения на ВКС и е неправилна практика. Правилно е решението на съда по фактическия състав на чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД да се обуславя от доказателствените му изводи, изградени на база на оценка на множество фактически обстоятелства, техните взаимовръзки и опитните житейски правила, както е изтъкнато в решение № 1 от 21.03.2011 г. по гр. д. № 697/2010 г., IV отд на ВКС. От текста на закона не може да бъде извеждана по тълкувателен път презумпция, която да изключи същинската роля на съда в един исков процес. Това ще противоречи и на целите на специалния закон, изразени и възприети в националното законодателство в рамките на решение 2005/212 от 24.02.2005 г. на Съвета на ЕС. Именно съдът, въз основа на конкретните факти, следва да достигне до пълното убеждение, че съответното имущество, е придобито от престъпна дейност. "Основателното предположение" по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД не следва да се разбира като резултатно от обвързващо специално правило как съда да изгражда изводите си. Основателното предположение следва да е резултат от формирана съгласно конкретните обстоятелства преценка и обосновка на решаващия съд, изградена въз основа на установените факти и връзките между тях, логиката и опитните житейски правила, без което съдебното решение ще е не само необосновано, но и в противоречие със закона. Специални правила за самата обоснованост, със съдържание изключващо необходимостта от нея, когато се касае за преценка на факти и връзката между тях от съд, не може да има в приложим източник на правото. Ето защо неустановяването на законен източник за придобиване на имуществото не замества предположението за свързаност, за неговата основателност са от значение и други, конкретни при всеки отделен случай обстоятелства, чиято преценка следва да намери израз в решаващата дейност на съда. Касационната жалба на Г. С. Н. е основателна, тъй като в обжалваното решение не е намерила законосъобразен израз дължимата преценка по основателността на предположението, що се касае до постановения за отнемане имот"Часовникарско ателие" с площ 20.79 кв. м в кв. 152 по плана на [населено място] който и е бил прехвърлен от проверявания Б. Н.. Пловдивски апелативен съд не е извършил по същество преценка по основанието на чл. 4, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 вр. от ЗОПДИППД (ДВ бр. 19 от 1.03.2005 г.), както се следва от длъжността му на решаващ съд. Нарушението е допуснато поради неправилния извод, че нормата на закона замества дължимата преценка. Ответникът Б. Н. е бил осъден за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК за държане на огнестрелно оръжие без разрешение за това. В конкретния случай деянието, за което е осъден, не обосновава вероятността престъпната дейност да е довела пряко или косвено до придобиване на процесното часовникарско ателие по договора с [община] от 28.08.2000 г., сключен по реда на ЗППДОбП (отм.). Ателието е представлявало обособена част от общинско предприятие в [населено място] в което бащата на проверявания, А. Б. Н., е развивал стопанска дейност като часовникар. Регистрирана фирма на едноличен търговец към момента на приватизацията е притежавал неговия син, проверяваното лице Б. Н. и договорът по ЗППДОбП (отм.) е сключен между общината и последния, в качеството му на търговец, при цена 2 200 лева, дадена в резултат на приватизационна оценка. Съгласно заключение на приета по делото оценителна експертиза, пазарната цена на ателието е по-висока. В този случай приоритет следва да има правилото, че държавата не може да се ползва срещу ответника от твърдения за друго правно положение, освен вече установеното между тях във връзка разменната стойност, въпреки критерия на специалния закон. Вероятността конкретния имот да е придобит в резултат на престъпна дейност подлежи на преценка в две насоки: дали престъпната дейност на проверявания е обусловила пряко или косвено възможността да бъде предпочетен като купувач на обособената част от общинско имущество, чрез фирмата му на едноличен търговец и дали средствата, които са били вложени при закупуването, не са свързани с облагодетелстване от престъпна дейност, тъй като макар да бил регистриран като търговец, Б. Н. не е декларирал пред данъчните власти доходи от същата, нито от друг законен източник на доход за периода до закупуването на обекта. По силата на житейската логика, на първо място следва да се отхвърли вероятността намереният на 16.11.2000 г. в държание на Б. Н. нерегистриран пистолет, който е бил технически неизправен и негоден да произведе изстрел, но е съществувала възможност да се поправи, да е свързан с регистрирането му като едноличен търговец през 1996 г. с фирма "Б. -Б. А." и качеството му на търговец, включително да има връзка, пряка или косвена, между престъплението и легитимацията му по сделката с общината. Следва да бъде отхвърлена и вероятността платените при закупуването на обекта "часовникарско ателие" 2200 лева, да са доходи от престъпна дейност, като съображенията за това са следните: Към 2000 г., за който годишен период е подадена първата декларация, проверяваният Б. Н. не е декларирал доходи от търговска дейност. До 1999 г. не е изпълнявал и задълженията си по чл. 41, чл. 43 от ЗОДФЛ, нито е доказал друг източник на доходи, освен посочените в декларацията по чл. 17, ал. 1 от ЗОПДИППД лични средства, дарени през 1997 г. от родителите му. Съгласно справка № 703 Н1/2007 г. на НАП, ТД Х., за същия период бащата на проверявания А. Н. е имал осигурителен доход от пенсия. По-висок е бил осигурителния доход на касаторката Г. Н., осигурявана от общинско предприятие "Обредна дейност", в което е полагала труд от 1996 г. Съгласно прието заключение на тройна съдебно- икономическа експертиза за разходите на домакинството ( на А. и Г. Никови) и предвид данните по уд. № 77/2008 г. от местоработата на касаторката Г. Н. и нейното трудовото възнаграждение през периода 1990 - 1999 г. следва да се направи извод, че платената цена по сделката има установен законен източник. Изводът за налични спестявания, държани от майката на проверявания във валута, в случая достатъчни да покрият платената по приватизационната сделка цена за ателието, ако се приеме трудовият доход като източник, се налага, макар да няма доказателства за банкови влогове и да не е доказан размера на дарените средства, деклариран от проверявания и неговата майка. Размерът от 10 000 щатски долара е посочен от проверявания в декларацията, за да обоснове и последващи разходи и имотни придобивки. Следва да се има предвид икономическата обстановка в страната за относимия период, деноминацията на лева (5.07.1999 г.), висока инфлация и несигурност на банковите вложения, при което твърденията на касаторката за налични спестявания, с които е подпомагала сина си, са логични и житейски достоверни. Упражняваната от касаторката Г. Н. трудова дейност, както и упражняваната от бащата на ответника А. Н. стопанка дейност като часовникар в самото ателие, закупеното през 2000 г. (показанията на св. Ц. Ж.), е следвало да доведат въззивния съд до извод, че произходът на заплатената по сделката през 2000 г. сума от 2 200 лева, тогава равняваща се на 29.33 М., е от спестявания на родителите на ответника, като доходите на същите и начинът им на живот са позволили този имуществен актив да бъде наличен. Самото придобиване на ателието е семейно решение, в което родителите на проверявания са подкрепили сина си финансово, като целта, мотива и готовността то да бъде закупено при наличната възможност за приватизацията му, не се съвместява с предположението за връзка с престъпна дейност на сина, тъй като става дума обект, в който бащата е работел като часовникар. Така намира и обяснение факта, че през 2004 г. Б. Н. е прехвърлил собствеността върху същия обект на своята майка с договор по н. а № 53, т. V н. д № 853/2004 г. Не може да се приеме, че целта на прехвърлителя е била да укрие имущество, или да осуети отнемането му. Като е отхвърлил доводите на защитата за изтъкваните връзки между фактите, касаещи процесния имот и не е обсъдил събраните в тази насока доказателства с аргумента, че щом не е установен законен източник на приходи за проверявания Б. Н., не е оборена "законовата презумпция" за придобито от престъпната дейност имущество, въззивния съд е достигнал до незаконосъобразен краен извод. Следва да се отчетат изтъкнатите по- горе обстоятелствата при закупуването на процесното часовникарско ателие, като искът за отнемането му в полза на държавата бъде отхвърлен. Следва да бъде отменена допуснатата обезпечителна мярка по отношение на процесния имот, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗОПДИППД По отношение на останалото имущество на Б. Н., предмет на отнемане, е налице успешно проведен иск по чл. 28 от ЗОПДИППД и в тази част въззивното решение е влязло в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.