Решение № 9959 от 3.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2931/2013 г.

Решение № 9959 от 3.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2931/2013 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Областния управител на област с административен център гр. Варна, чрез процесуалния си представител Георги Загоров, срещу решение № 74 от 14.01.2013 г. постановено по адм. дело № 3441/2012 г. на Административен съд - Варна, Второ отделение, ХХ-ти състав. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че съдът не е обсъдил посочените в жалбата основания за отмяна на решението. Касаторът сочи, че общинския съвет е нарушил процедурата по приемане на решение № 85 от 22.05.2012 г., защото не се е произнесъл в установения 14-дневен срок по върнатия на основание чл. 45, ал. 7 от ЗМСМА за ново обсъждане акт, както и че е нарушил чл. 95, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация. Прави се искане за отмяна на решението и връщане на делото на друг състав на същия съд за ново разглеждане. Ответната страна - Общински съвет Девня не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върхова административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано на основание чл. 45, ал. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ във връзка с чл. 145 и сл. от АПК. Със заповед № РД-12-7706/154/6.06.2012 г. областният управител на гр. Варна е върнал за ново разглеждане решение № 85, взето по т. 26 от протокол № 13/22.05.2012 г. на Общински съвет - Девня, на посочено в него правно основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА във връзка с чл. 37 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи/ЗСПЗЗ/. С решението е приет Годишен план за паша, ведно с Правилата за ползване на пасищата /Приложение № 1 и Приложение № 2 и е дадено съгласие пасищата общинска собственост, включени в Годишния план за паша да се предоставят безвъзмездно за общо ползване. След връщане на решението на ОбС - Девня за ново разглеждане, не е последвало произнасяне в 14-дневния срок по чл. 45, ал. 7 от ЗМСМА и Областния управител е депозирал жалба до Административен съд гр. Варна. Съдът е приел, че оспорването е неоснователно, тъй като решението на ОбС - Девня е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при издаването му са съобразени приложимите материалноправни разпоредби на чл. 37о от ЗСПЗЗ във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА. В тази връзка е съобразено, че процесното решение съдържа минимално заложените реквизити - Годишен план за паша; съгласие за предоставяне на мери и пасища за общо и индивидуално ползване; задълженията на общината и ползвателите за поддържането на мерите и пасищата. Съдът е посочил, че след датата на решението са приложени и списък, индивидуализиращ в достатъчна степен физическите блокове и парцели на общинските мери и пасища и списък на земеделските стопани и отглежданите от тях животни. Въз основа на изложените аргументи, съдът е отхвърлил жалбата на Областния управител на гр. Варна, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Правилни са изводите на съда, че оспореното решение на ОбС - Девня е прието при упражняване на правомощията му по чл. 37о от ЗСПЗЗ във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, да извършва действия на управление с имоти - общинска собственост, които в случаи като процесния - по чл. 37о, ал. 1 от ЗСПЗЗ предполагат приемане на решение с мнозинство от общия брой на съветниците за предоставяне и актуализиране на ползване на мерите и пасищата. Съдът точно е преценил, че е спазена и процедурата по одобряване на решението на ОбС - Девня, тъй като произнасянето е станало въз основа на докладна записка на Кмета на община Девня, придружена както Годишния план за паша/Приложение № 1/, така и от Правила за ползване на пасищата на територията на община Девня/ Приложение № 2/. Правилно е преценено също, че непроизнасянето на ОбС - Девня след връщането на решението от Областния управител не представлява основание за отмяната му, тъй като според чл. 45, ал. 8 от ЗМСМА при подобни случаи е предвидено оспорване по съдебен ред от страна на Областния управител, следователно не е налице задължение на ОбС- Девня за ново произнасяне на върнатия му акт. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато от ОбС - Девня съществено нарушение на административнопроизводствените правила при вземане на решение № 85 от 22.05.2012 г. В настоящия случай не е спазена процедурата по Глава девета, чл. 93-95 от Правилника за организацията и дейността на общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, касаещи внасяне, обсъждане и приемане на проекти за решения и други актове на ОбС. Това е така, защото не би могло да се стигне до друго решение за Годишния план за паша, освен приемането му от общинските съветници, защото съгласно чл. 94, ал. 3, изречение второ от Правилника, проектът за решение се разглежда и подлага на гласуване независимо от становището на водещата комисия. Видно от протокола е също, че решението е взето с гласовете на всички присъстващи 12 общински съветници с пълно мнозинство в съответствие с разпоредбата на чл. 37о, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Правилни и законосъобразни са и изводите на административния съд във връзка с възраженията на жалбоподателя за допуснато нарушение на материалния закон- чл. 37о от ЗСПЗЗ. Съгласно разпоредбата на този текст кмета на общината съгласува списъка с данни за земеделските стопани с областната дирекция по безопасност на храните. Никъде в текста не е въведено императивното задължение кога да бъде извършено това съгласуване - преди или след приемането на акта от Общинския съвет. Освен това задължението за съгласуване е в правомощията на кмета на общината, а не на Общинския съвет. Доколкото законодателят не е определил императивно кога следва да бъде съгласуван този списък, не може да бъде прието за нарушение съгласуването му и след решението на Общинския съвет. В този смисъл е и практиката на ВА/ реш. по адм. д. 15990/10 г./ Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че решението на ОбС - Девня е прието от компетентен орган, при спазване на приложимите процесуални изисквания за кворум и мнозинство, в съответствие с приложимия материален закон. Обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение