Решение № 9686 от 16.10.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Р. Райчева от гр. Смолян, чрез пълномощника адв. Кисьов, срещу Решение 258 от 17.10.2022 г., постановено по адм. дело 171/2022 г. по описа на Административен съд Смолян. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност и необоснованост на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че неправилно съдът приема, че от събраните по делото доказателства не се установява, че са били налице предпоставките на чл. 134, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Според касатора необосновани са и изводите на съда, че при издаване на обжалваната заповед е нарушено императивното изискване за форма на акта, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както и че е допуснато нарушение на чл. 35 от АПК. Възразява се също така, че неправилно и в нарушение на чл. 62, ал. 1 от ГПК съдът е приел, че заключението на вещото лице е депозирано по делото в срока по чл. 199 от ГПК, както и че необосновано е оставил без уважение молбата за отвод на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отхвърли жалбата срещу процесната заповед, алтернативно се върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът кмета на Община Смолян, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез пълномощника си юрк. Карамучев, изразява становище за основателност на касационната жалба, както и претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответниците М. Хаджипетрова, С. Хаджипетров и Х. Хаджипетров, редовно призовани, чрез пълномощника си адв. Хорозов, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендират присъждане на разноски по делото. Ответникът Община Смолян, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Ответниците К. Хаджипетрова, Г. Хаджипетров, В. Динева, Г. Груев и С. Динев, редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител и не изразяват становище по касационната жалба. Ответникът Д. Груев, редовно призован, чрез особенния представител адв. Блатева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от М. Хаджипетрова, С. Хаджипетров и Х. Хаджипетров, срещу заповед УТ-046/29.04.2022 г. на кмета на Община Смолян, с която на основание чл. 129, ал. 2 и чл. 134, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ е одобрен подробен устройствен план /ПУП/ план за регулация /ПР/, като се изменя уличната и дворищната регулация на УПИ VII 466 /поземлен имот с идентификатор 67653.914.137/ по имотните граници с отпадане на уличната регулация от о. т. 1012а до о. т. 1013 и се преотрежда УПИ VII 466 в УПИ VII 466, 914.137 в кв. 68 по плана на гр. Смолян. Заповедта е издадена въз основа на протокол 5/09.02.2022 г. на Общински експертен съвет по устройство на територията /ОЕСУТ/ и във връзка със заявление вх. УТ000428/02.03.2020 г. на Р. Райчева, в качеството й на собственик на имот с идентификатор 67653.914.137, за който е отреден УПИ VII 466. Не е спорно по делото, че жалбоподателите са собственици на имот с идентификатор 67653.914.128, съставляващ УПИ XIV 128, кв. 69, който е съседен на имота, предмета на оспорената заповед. В производството пред първоинстанционния съд е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която по действащия ПУП имотът на жалбоподателите регулационно се обслужва от две задънени улици тупик и има две лица едното към улицата на север от о. т. 979 до о. т. 1014, а другото е към улицата от юг от о. т. 1009 до о. т. 1013. Според вещото лице от гледна точка на целесъобразност и икономичност при при прилагане на регулацията и реализирането на улицата, по-удачен за имота на жалбоподателите е подхода от юг, представляващ задънена улица от о. т. 1009 /на [улица]/ до о. т. 1013. За да отмени оспорената заповед Административен съд Смолян е приел, че макар и издадена от компетентен орган, заповедта е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът е обосновал извод, че не се установява в случая да са били налице предпоставките по чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, както и на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, която норма касае дворищна, а не улична регулация. Прието е от съда, че макар и да не са проведени отчуждителни мероприятия в оспорената заповед не са изложени обстоятелства, че улицата не е реализирана като се има предвид, че процесната част от о.т. 1012а до о.т. 1013 е част от [улица]и служи повече от 50 години за осъществяване на пешеходен и транспортен достъп до имота на жалбоподателите, както и липсват данни от кой момент следва да се счита за изтекъл срока по чл. 208 от ЗУТ. Според административния съд заповедта е издадена при непълни и противоречиви мотиви в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което е равносилно на липса на мотиви, като в тази връзка не са изложени и мотиви относно начина на осъществяване на достъп до имота на жалбоподателите с премахването на вече съществуващата улица тупик, както и не са изложени обстоятелствата, касаещи вече реализирана улица отпреди 16.02.2017 г. когато е била призната собствеността на заявителката. Съдът обоснова и извод, че оспорената заповед е издадена и без да са изяснени всички факти и обстоятелства, предвид задължението на орган по чл. 35 от АПК, във връзка с постановяването на заповед по чл.135, ал. 3 от ЗУТ, като не са установени всички обстоятелства във връзка с наведените твърдения, че съгласно представения проект жалбоподателите се отказват от достъп на имота до улица от о.т. 1014 до о.т. 973 в северната част, поради голямата денивелация, свлачищния характер на терена и сложната процедура по осъществяването на достъпа. Прието е от съда също така, че оспорената заповед е издадена в нарушение и на материалния закон - чл. 135, ал. 4 от ЗУТ, доколкото от материалите по делото е видно, че не е налице становище на главния архитект на общината. Според съда по отношение на заявителката не е следвало да се проведе отчуждителна процедура, както и не се установява да са изтекли сроковете по чл. 208 от ЗУТ след 16.02.2017 г., като при условие, че до 16.02.2017 г. собственик на процесния участък е била общината, не е следвало и да бъде провеждана отчуждителна процедура. Така постановеното решение е неправилно и необоснована, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при неизяснени относими към спора факти, което е и пречка за надлежна проверка за правилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е изпълнил задълженията си по чл. 171, ал. 2 и ал. 5 от АПК, във връзка с чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от АПК, произнасяйки се без да събере необходимите за правилното решаване на спора доказателства. В процесния случай съдът не е установил и не е изяснил правно релевантните факти, относими към спорните по делото въпроси, касаещи законосъобразността на оспорения акт. В тази връзка следва да се има предвид, че неправилно административният съд е събирал доказателства, чрез допускане на съдебно-техническа експертиза, касаещи начина на осъществяне на достъп до имота на жалбоподателите и възможностите за обслужване на този имот чрез по-икономичен и технически целесъобразен достъп, които обстоятелства са неотносими към процесната устройствена процедура. Разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, сочена като едно от основанията за издаване на процесната заповед, предвижда влезли в сила подробни устройствени планове да могат да се изменят когато в съответния срок по чл. 208 не е започнала процедура по отчуждаване. Приложимостта на изменението на подробния устройствен план по посочения текст е обусловена от наличието на няколко предпоставки, най-съществената от които е заявителя да установи правен интерес от исканото изменение, засягащо негов имот, на основание незапочнато в срок отчуждително производство спрямо този имот, който да е отреден изцяло или частично за изграждане на обект публична общинска или държавна собственост. Действително, в случая по делото не са представени доказателства, от които да е видно по кой ПУП процесната част от имота на заявителя в административното производство е предвидена за отчуждаване и за какъв обект, както и проведени ли са отчуждителните мероприятия. Независимо от това обаче, съдът в нарушение на задължението си по чл. 171, ал. 5 от АПК не е дал конкретни указания за доказване на посочените обстоятелства, което от своя страна съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е длъжен да се произнесе по законосъобразността на оспорения пред него акт, като обсъди всички доказателства по делото, включително и представените в административното производство, както и има задължение да укаже на страните, че представените доказателства не установяват факти, които имат съществено значение за делото, като им даде указания да представят и други доказателства за установяването на тези факти чл. 171, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от АПК. Законът не предвижда възможност за съда да отмени оспорения пред него административен акт, без да събере доказателства и да не изясни релевантните за спора обстоятелства, както в конкретния случай е направил първоинстанционният съд. По същия начин съдът е следвало да установи и относимите факти относно приложението и на второто основание за процесната устройствена процедура чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Цитираната разпоредба съставлява самостоятелно основание за изменение на действащ ПУП - ПР, когато при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните, без да дава възможност за преценка правилността на нанасянето в кадастралната карта. Този вид изменение на ПУП-ПР изисква единственото кадастралната карта да е влязла в сила, респ. нейното изменение, и да е налице разминаване на кадастралните граници с регулационните по действащия ПУП. За наличието на такова разминаване в случая по делото не са събрани доказателства, включително и чрез допускане на съдебно-техническа експертиза. В тази връзка следва да се има предвид, че обратно на приетото от административния съд, разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ не прави разграничени относно приложимостта си между дворищна и улична регулация. С оглед на това при липсата на безспорни установявания по делото на релевантните въпроси по спора, на основание чл. 171, ал. 2 от АПК, първоинстанционният съд е следвало да събере доказателства, като възложи допълнителна съдебно-техническа експертиза с цел установяване на тези обстоятелства. Първоинстанционният съд е бил длъжен да изследва тези въпроси служебно, дори и при процесуалното бездействие на страните, в изпълнение на задължението му да съдейства за установяване на обективната истина. Съдът е следвало да изясни факти и обстоятелства относими към одобрения проект на ПУП-ПР, свързани с това към кой момент и по кой план част от имота, собственост на заявителя, е бил отреден за улица и реализирана ли е била тази улица, като тук се съобрази и към кой момент тази част е собственост на заявителя, както и към кой момент е одобрена и влязла в сила кадастралната карта за процесния имот и налице ли е разминаване на кадастралните граници с регулационните по действащия ПУП, и едва след това да се произнесе по законосъобразноста на оспорената заповед. В конкретния случай се явява и основателно възражението на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради приемане на съдебно-техническа експертиза при неспазване на срока по чл. 199 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК. Съгласно цитираната разпоредба вещото лице е длъжно да представи заключението най-малко една седмица преди съдебното заседание. Действително, в случая съдебно-техническата експертиза е била изпратена от вещото лице до съда по електронната поща на 30.09.2022 г. /петък/ в 19.37 часа. Същата обаче е била депозирана по делото едва на 03.10.2022 г. /понеделник първи работен ден/, видно от приложения вх. 2837/03.10.2022 г., от който и ден страните са имали възможност да се запознаят с нея и от който ден е започнал да тече предвиденият по закон едноседмичен срок. Поради това настоящата съдебна инстанция намира, че към датата на откритото съдебно заседание 10.10.2022 г., срокът по чл. 199 от ГПК не е бил изтекъл, обратно на приетото от съда. По този начин е било нарушено процесуалното право както на касатора, така и на част от останалите страни по делото, да се запознаят със заключението, да го оспорят, да изразят становище по приемането му или да искат неговото допълване. За пълнота на изложеното следва да се има предвид, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че в случая е нарушен и чл. 135, ал. 4 от ЗУТ, доколкото тази разпоредба е приложима в производството по издаване на заповед по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, с която се разрешава или се отказва да се изработи проект за изменение на плана, каквато безспорно оспорената заповед не е. Посочените нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като са довели до неизясняването на делото от фактическа страна, което е и определящо за правилността на съдебното решение и същевременно представлява пречка касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила, а делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Смолян, при което съдът следва да се произнесе относно законосъобразността на оспорения административен акт като спази разпоредбата на чл. 199 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК, попълни делото с всички допустими и относими доказателства, обсъди в съвкупност събраните доказателства и да обоснове фактическите и правните си изводи относно релевантните по спора факти и обстоятелства. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,